Анди Уеър се завръща с нов потенциален бестселър

Излиза романът „Артемида“ от автора на „Марсианецът“, изд. „Бард“.

Помните ли какъв фурор направи дебютантът Анди Уеър с „Марсианецът“ преди няколко години? Е, крайно време беше да видим какво ново ще ни предложи той. Втората му книга се казва „Артемида“ и разказва за живота на Луната!

Джаз Башара е престъпничка.

Е, в известен смисъл. Животът в Артемида, единствения град на Луната, е труден, ако не си богат турист или ексцентричен милиардер. Така че контрабандата на някоя и друга безвредна забранена стока едва ли се брои за престъпление, нали така? Особено когато имаш дългове, а заплатата ти на куриер едва стига да си плащаш наема.

Всичко се променя, когато Джаз съзира възможност да извърши съвършеното престъпление срещу неустоимо голяма награда. Джаз нагазва дълбоко в заговор за придобиване на контрол върху целия град и си дава сметка, че единственият й шанс да оцелее е да извърти номер, по-рискован и от първия.

4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Неделчо Ласков

Мисля, че и двамата сме прекалено предвидими

Петър Атанасов

На мен пък след този отзив ми стана още по-интересно да я прочета 🙂

Неделчо Ласков

Доста се ентусиазирах, но след това прочетох коментара на Валентин и май ще пропусна 🙃

Валентин Д. Иванов

Прочетох я. Книгата едновременно ми хареса и ме разочарова, Първият роман на Уеър и про-научна твърда фантастика. Според рекламата и този е такъв, но се оказа,ч е не е съвсем. По-скоро основната идея в книгата е свързана с разрушаването на семейните ценности (без да издавам сюжета – това е свързано с мотивацията на главната героиня и на един друг герой, който е основен за задвижване на интригата) и на най-тривиални социални проблеми като неравенство, сливане на престъпност и държава и пр. В този смисъл книгата е даже много силна, защото тези неща са поднесени ненатрапчиво и даже бих казал доста умело за еди начинаещ автор. Моето разочарование иде по-скоро от погрешната настройка да очаквам близко подобие на „Марсианаеца“ и за това са виновни маркетолозите на издателството, а не самия Уеър. В моите очи Уеър се присъединi към една много силна група автори-фантасти, които комбинират наука с проблемите на съвременното общество в много увлекателен фантастичен антураж като Аллистър Рейнолдс (Terminal World например), Пол Макаули и Нанси Крес (като се замисля, почти всичко написано от тях), Но те не са толкова популярни сред мейнстийма – според мен Уеър има преимуществото да е по-достъпен за читателите, които не непременно четат много фантастика. Добре филмираният му роман много помогна помогна в това отношение.
С две думи – горещо препоръчвам Уеър и съм готов да го хваля във всеки Хайд парк. 🙂