1899 – новият пъзел

Когато писах ревюто на превъзходния немски нетфликсов сериал Dark, изредих един куп хвалебствия за изящния пъзел, който тази история представляваше, и се заклех във вечна вярност на неговите създатели – Баран Бо Одар и Янтйе Фризе. Същото със сигурност са правили и продуцентите в Netflix, които много рядко уцелват такъв диамант сред многото си плява. Затова и за следващия проект на двамата стрийминг платформата е осигурила пълна свобода. Преди няколко седмици най-накрая получихме възможност да го видим. Сериалът се казва 1899 и отново представлява мрачна високоинтелектуална (поне в сравнение с останалите) фантастика, не много далеч от стила на Dark.

Естествено, 1899 няма как да е толкова добър и заплетен, колкото Dark, със сигурност по-старият ще си остане магнум опусът на Одар и Фризе, но засега се доближава доста. Обратите му са по-резки и неподплатени със стабилни предистории и научни теории, но пък атмосферата е също толкова силно заредена с тъмнина и напрежение, а мистерията е също толкова пленителна.

Разказва се за група пасажери на презокеански кораб от различни страни, които пътуват от Европа за Америка. Мултикултурният сбирщайн попада на изгубен преди месеци кораб на същата компания и, по настояване на психически лабилния капитан, подпомогнат от психически лабилната пасажерка Мойра Франклин, започва да изследва какво е станало. Това отключва цяла поредица от злощастни събития, които постепенно им разкриват мрачни и разтърсващи света им из основи истини.

Много от зрителите имат едно основно оплакване от 1899 – че темпото на сюжета е твърде бавно. Разбирам защо го казват, но аз хич не го усетих така. Мен сериалът ме грабна от самото начало, като с удоволствие следях всяка сцена, за да търся следи и подсказки за тайните на всеки от персонажите. Даже ми се стори, че част от тях се разкриха твърде бързо – историята на азиатката се „разголва“ още в трети епизод, двамата испаноговорящи „братя“ стават ясни още във втори и т.н. Факт е, че всъщност личните им драми не са чак толкова грандиозни и оригинални, че да си заслужават плавно развитие с шокиращи моменти, но поне в началото изглежда, че всеки от героите би могъл да се окаже брутално як и щеше да ми хареса мистерията около тях да се задържи по-дълго.

https://www.youtube.com/watch?v=p7OUQ9U2qIw

Разкриването на голямата тайна – реалната концепция зад тази история – също ми дойде малко пришпорено. Не толкова като скорост, колкото като подплата. В Dark всичко е премислено и следва едно от друго (или друго от едно – зависи коя хронология и кой свят си изберем). Тук концепцията е такава, че можеш да наблъскаш каквито си искаш странни свръхестествени събития и стиймпънк машинарийки, накрая е все тая какви са детайлите, защото всичко може да се обясни с един единствен фундаментален факт. Това е доста удобно за сценаристите, защото могат буквално да правят каквото си искат и всичко да се припише на големия обрат, но е леко разочароващо и отнемащо от уау ефекта, защото в крайна сметка отделните сюжетни линии май нямат никакво значение за общата картина. Силно се надявам Netflix да дадат още два сезона, в които сценаристите да ме опровергаят и да разкрият заслужаващ си замисъл зад всеки от персонажите, но засега не го виждам.

Хубавото е, че тези недостатъци не тежат особено, защото сериалът е достатъчно зарибяващ и вълнуващ и без гореспоменатите аспекти да са доизпипани. Особено във втората си половина, когато всичко започва стремително да отива по дяволите, а героите здраво нагазват във фантастичния елемент или направо измират.

Въпреки че на основните въпроси е отговорено донякъде, остават и много неясноти, както и огромен потенциал сценаристите да обърнат изцяло концепцията в следващи сезони. Те ясно са заявили, че отново са планирали три сезона, като в следващите два ще „си играят с очакванията ни“ – надявам се да извадят нещо от ранга на паралелните светове в Dark, които тотално ни дръпнаха килима изпод краката, докато си мислехме, че става дума просто за пътуване във времето. Тук се съмнявам, че могат да измислят пак нещо такова, защото директно тръгнаха с голямата кошница и я изтупаха още от първи сезон, но да видим.

Самите персонажи не са кой знае колко грабващи, но то и в Dark не бяха. Мойра изглежда симпатична и с потенциал за повече драматизъм в началото с гласовете в главата си, но този аспект на личността й е зарязан доста бързо и след пилотния епизод тя става просто двигател на сюжета. Крестър и Анхел определено имат харизма и наченки на многопластовост, но в историята им няма нищо, което да не сме гледали вече, и свършва в нищото (засега!). Даниел е интересен като най-мистериозния персонаж от самото начало, но с разкриването на самоличността му и отказа от енигмата и зловещото в него става сравнително обикновен. Капитан Ейк е по-драматичен, но сценаристите настояват да го държат второстепенен. Тове е готина, но излиза от фона и изпъква твърде късно. Има и други може би интересни личности, за които сякаш не остава време да се развият в нещо повече. Но пък има и откровено дразнещи персонажи като лудата Айбен (много са удобни тези религиозни откачалки за злодеи явно) или такива по средата като тотално безличната френска красавица Клеменс или сладникавия до степен на диабет полски хубавец Олек. Не можем да отречем, че актьорският състав гали окото, но не това търся.

Иначе атмосферата е доста подобна на тази в Dark, дори по-мрачна. Всички са намусени и/или угрижени, няма да видите нито една усмивка в осемте серии. Дори слънчеви лъчи трудно се допускат, да не би да развалят угнетяващото настроение – нещо като в „Ужас“ на Дан Симънс. В краен случай изгрев или залез, че то нон стоп мрак и мъгла не може. Основно се говори на английски и немски, но има също испански, френски, полски, мандарин, португалски, датски, шведски, може би забравям и още някой език. Истинска мултикултурна обстановка, която да покаже на глупавите американци, че не е нужно целият свят да говори на техния език, за да се получи нещо хубаво. Е, на моменти е нереалистично всеки да си шпреха на своя си език, дори да му е ясно, че никой друг в стаята не го знае, и накрая всички все пак разбират какво се случва, че даже някои и се влюбват един в друг, но това може отново да го обясним с фундаменталната концепция. Всеки от персонажите е белязан по някакъв начин от триъгълника, от време на време всички правят нещо зловещо и съвместно (като например масовото отпиване на кафе/чай, поместено и в трейлъра), което поддържа интереса към голямата мистерия и усещането, че сценаристите знаят какво правят и накъде ни водят (напук на моменти, в които герои заспиват необяснимо посред екшъна, само и само да има повече сцени със събуждане и шепот „събуди се“).

Всяка серия завършва със задължителната за край на епизода песен, като текстовете са подбрани да бъдат наистина тематично подходящи за ситуацията, в която героите се намират. Дотолкова, че чак се чудим дали сценаристите не са редили първо плейлиста, а после да са писали сценариите. Основната тема пък е с песен от трейлър на „Матрицата: Възкресения“ и това сякаш също не е случайно съвпадение. Впрочем, интрото е доста яко и епично дори само по себе си.

Като препрочитам текста си, осъзнавам, че не съм дал нито една чиста похвала за сериала – всяко добро впечатление е примесено с някое лошо такова. За да не останете с грешно впечатление, ще компенсирам с последния си абзац – сезон 1 на 1899 далеч не е перфектен, но въпреки това ми хареса много. Грабна ме от самото си начало и ме държа докрай. Имаше немалко сцени, които се запечатаха в съзнанието ми и ще останат с мен дълго време (например кадъра с телевизорите в стената, първите появи на бръмбара или сцената със спирането на времето). От чисто жанрова гледна точка е чудесен. Явно не е за всеки и не всеки фен на Dark го оценява високо, въпреки че е направен за същата аудитория, но аз лично отново съм впечатлен и зарибен. Потенциалът за още уау моменти в следващите два сезона (ако ги има, но най-вероятно ще ги има, просто Netflix се мотаят) също е много висок. Горещо препоръчвам да му дадете шанс. Ако пък вече сте го направили, в коментарите ще можем да обсъждаме и със спойлери.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,35)