5 от най-добрите платформъри на детството ни
Помните ли отскокливите животинчета, в които се вживявахме едно време, когато плейстейшъните още бяха нещо готино и различно?
Случвало ли ви се е някой път, просто ей така, да ви се доиграе някоя стара игра, по която сте били луди като малки? Имам предвид, като много, много малки! На мен ми се случи нещо подобно наскоро и това ме вдъхнови да подредя петте игри, по които губех акъла си като малък. Оказа се, че всички са платформъри и имат много общи черти. Някои от тях са доста олигофренски, други пък са неоспорими класики, но всички са важна част от детството ми.
5. Rayman
Реймън е… някакво същество, което може да изстрелва юмрука си, за да бие лошковци, и да скача високо, след което да пада бавно, въртейки ушите си. Когато бях малък и карах Реймън да скача наляво-надясно не обръщах много внимание на сюжета, но един нестандартен похват ми правеше впечатление – всичко в света на Реймън беше… разединено. Ние знаем, че Реймън има цяло тяло – уши, глава, торс, ръце, крака, но де факто съставните му части не бяха свързани. Така беше и с всичко в неговата побъркана фентъзи вселена.
4. Croc
Това вероятно е най-олигофренската от детските игрички. Крок е малко крокодилче, озовало се незнайно как в страната на гобосите – пухкави малки животинки, които писукат и вечно трябва да бъдат спасявани. Но в тяхното царство идват лошият барон Данте и неговите дантинита, които постоянно вършат пакости. Крок е този, който ще спасява добрите от лошите. Има издадени само две игри, но и двете са много зарибяващи. Втората е значително подобрение на първата, има много разнообразни нива и светове, а и неочаквано добър саундтрак.
3. Spyro
Отново сладко малко животинче, което става героят на деня – дракончето Спиро трябва да спаси няколко царства от лошите и да освободи вкаменените възрастни дракони. Отново много разнообразни светове и отлично интегриране на фентъзи елементите в дизайна. Спиро също може да скача нависоко и надалеч, но е твърде малък, за да лети. Враговете си бори с огън от ноздрите си, но и той изглежда смешен в сравнение с този на възрастните. И именно защото никой не вярва, че недорасло драконче като него може да освободи царството, неговата победа е още по-сладка. Докато Крок 2 може да се превърти за 1 ден, Спиро ще ви поозори повече.
2. Crash Bandicoot
Култова поредица, може би най-успешната за Play Station. Краш е емблема на този вид конзоли още от самото им начало, а нови игри с него се правят и до днес. В началото нещата са подобни на горните игри – Краш е палав изцъклен лисугер, а негов смъртен враг е д-р Нео Кортекс – също култов образ. Д-р Кортекс постоянно крои пъклени планове за превземане на света, но Краш стои на пътя му и успешно бори злите нашественици със способността си да прави торнадо от тялото си. С успеха на поредицата и развитието й, се появяват и доста разклонения – Crash Team Racing – ралита с героите от поредицата, като освен да се надпреварват, състезателите могат и да се обстрелват с различни оръжия (да треснеш приятелчето до теб с някоя бомба или ракета носи много хубава тръпка); и Crash Bash, в която отново се допуска отборна игра, като героите мерят сили на различни турнири – например сайфай подобие на футбол в летящи чинии, оцветяване на квадрати с пого, бой с панди, бой с танкове или обикновен бой.
1. Super Mario
Нито една класация за платформъри не може да бъде пълна, ако в нея не присъства Супер Марио. Образ, който трябва да е известен и на днешните дечурлига. Отличава се от останалите в класацията по това, че е възрастен мустакат чичко, а не сладко животинче. Изобщо не си спомням дали играта имаше някакъв сюжет, но помня, че прекарвах безброй часове удряйки главата на мустакатия герой в стени и квадратчета, от които излизаха гъби, скачах по гърбовете на костенурките и събирах жълтици. Не знам какво точно е отличило Супер Марио от останалите игри през 80-те, но е факт, че е адски зарибяващ.
Ех, какви времена бяха! И какви тъпотии сме играли в кварталния плей стейшън клуб! А днес децата имат компютри, няколко вида конзоли, смартфони и какво ли още не, и всичко това у дома си. Изборът от игри е огромен, а и те са много по-достъпни. Не че е лошо, нека играят децата, но нещата не бива да се израждат чак дотам – хлапетиите не излизат, не си общуват, а стоят по цял ден вкъщи да играят игрички под уж зоркото око на мама и тате. А после се чудим защо са темерути…