Адът на манипулируемата паплач или как се прави от мухата слон

Какво ще се получи ако съберете Stranger Things, Ash vs. Evil Dead и Midnight Mass в един сериал? Отговарям ви веднага – ще се получи малко бижу с бъдещ култов статус. Сериалът Hysteria! не се промотира усилено, но задължително трябва да го гледате, защото е чудесен – с богат и смислен сюжет, изобилие от колоритни и изпипани персонажи и почти перфектен баланс между носталгия, драма, ужас и комедия.

Признавам си, че бях скептичен и загледах сериала само заради Брус Кембъл. Нито съм голям фен на вече позапълнената ниша „тийнейджъри борят свръхестествени явления през 80-те“, нито на метъл музиката, нито на Peacock и SkyShowtime, нито ме интересува истинската история за сатанинската паника в САЩ от 80-те години. Не ме грабна веднага, но ме впечатли в края на първи епизод. Постепенно ставаше все по-зарибяващ и още на трети епизод вече бях спечелен като върл фен до гроб. Дори в историята му имаше моменти, които ги преживях доста лично.

Разказва се за малко градче, в което обичан местен гимназист е убит, а единствената следа за извършителя е сатанински символ. Събитието разтърсва живота в Хепи Холоу из основи. Чичковците и леличките започват да виждат Сатаната навсякъде около тях. Религиозните лидери изведнъж запълват църквите с миряни, търсещи спасение. Триото задръстени металяги от гимназията пък използват случая, за да придобият популярност, и изведнъж цялото училище започва да посещава концертите им и да ги смята за готини. Уви, това кара възрастните да подозират децата, че не просто са убийците, ами наистина искат да стоварят ада върху цялото привидно живеещо според християнските ценности градче. Благодарение на двете най-мощни сили в човечеството – страхът и глупостта – наглед малки несвързани събития и странности постепенно се натрупват и докарват града до точката на кипене, в която хората ще започнат взаимно да се избиват и никакъв Сатана няма да им е нужен, за да ги тормози. Местният шериф се опитва да запази самообладание и трезва преценка, но нито може да разкрие извършителя достатъчно бързо, нито може да е 100% сигурен, че в събитията няма демонична намеса…

Като описание не звучи кой знае колко интересно, но, повярвайте ми, страхотно е! Сюжетът е изпипан и построен майсторски, темпото му е перфектно. Всяка серия завършва с поне един обрат или силна сцена, които да ви накарат незабавно да пуснете следващата. Усеща се, че става дума за хубав сериал като от едно време, а не за филм, накъсан на части, условно наречени епизоди. Наглед малки грешки на персонажите водят до по-големи грешки на други персонажи, които водят до още по-големи грешки на трети персонажи, които водят до още по-големи грешки на първите персонажи и накрая се получава една лавина от злополучия, която трудно може да бъде спряна. Цялата прогресия от събития е съвсем логична, макар и дразнеща. Хем се чудиш как може хората да са толкова тъпи, хем виждаш тяхната гледна точка и ги разбираш. Хем се отчайваш за това колко крехко е общественото устройство всъщност, без съпротивителни сили срещу пропаганда и измишльотини, хем се чудиш дали пък не си и ти самият също толкова тъп и също толкова понесен по течението на заливащите те отвсякъде манипулации, без да го осъзнаваш.

Обществената борба между нормални, религиозни и сатанисти е чудесно представена не само в рамките на сюжета на сериала, но и като огледало на други борби, актуални за нашето време – консерв(атор)и срещу либерали, комунисти срещу демо(но)крати, традиционалисти срещу прогресивисти и т.н. Много е лесно да се демонизира цяла група хора, чиито ценности не разбираш, особено когато си подтикнат от манипулатори с користни цели или самият ти си неспособен да различаваш факт от измишльотина поради болест, умора, стрес или друга причина. И е много трудно да се впишеш в едно такова общество от лековерна паплач, когато ти самият си различен и не можеш да му паснеш, дори и да искаш. Не можеш и да се бориш ефективно срещу тази паплач, защото в нея влизат твои родители, роднини, приятели, учители и всякакви близки и познати хора, които не можеш просто да намразиш. Всеки опит за опровержение на конспирациите им само води до затвърждаване на убежденията им и подхранване на агресията им срещу всичко, което не се вписва в хрисимите християнски традиции на поколенията преди нас. Сериозно – ако сте религиозен, консерватор или традиционалист, може да не сте съгласни с мен и обидния ми изказ, но изгледайте сериала и вижте дали няма да разпознаете елементи от нашия живот. Дори и да не го направите – сам по себе си той е достатъчно интересен и по никакъв начин не прави нахални опити да поучава когото и да било за каквото и да било. Ако не друго, то поне големите борци срещу политкоректността и пазители на семейните ценности можете да сте спокойни, че няма даже и наченки на ЛГБТ-тематика – знам, че от нея страдате най-много.

Под въпрос е доколко „Истерия!“ може да се опише като фентъзи или свръхестествена драма – появите и съществуването на Дявола са оставени без категоричност. Напълно логично би било да ги приемем като истински и това работи за сюжета даже по-добре, предвид финалната сцена, но спокойно можем да ги възприемем като халюцинации и метафора за страха и психичните болести. Лично за мен историята на майката на Дилън е доста силна, защото отлично описва прогресията на заболяването на ума – със стреса, със загубата на доверие в близките, с халюцинациите на демона в огледалото, с привидната загуба на контрол върху тялото… Имал съм близки с подобни преживявания и този сериал може би е творбата, в която най-точно е показано това, което те са виждали и аз съм наблюдавал от тях като поведение. И докато нея не можем да я виним за лошото родителство, останалите селяни определено си просят боя… или поне насилственото връщане в СВЕТСКО училище.

Споменах в началото, че не харесвам метъл, но определено саундтракът на сериала заслужава коментар. Песните на групата всъщност не са никак лоши и вокалистката е добра. Музиката, подплатяваща сцените, е издържана в същия стил, като изборът между чисто филмова музика и метъл винаги е отлично съобразен с конкретната случка. Балансът, а понякога и миксът, между двете идва таман.

Единствената ми сериозна критика за каквото и да е в сериала е към персонажа на Джудит – докато прогресията, мотивацията и поведението при всички други са напълно обясними, разбираеми и логични (с някои условности и хиперболи на комедийните елементи), тази блондинка остава пресилена и противоречива. Явно е, че е психопатка и не е толкова тъпа, колкото изглежда, явно е, че е обидена на живота и манипулациите ѝ са с цел да се позабавлява, разнообрази и да си го върне на света, но прекалява до степен на нереалистичност. Съответно и момчетата около нея ѝ се връзват твърде лесно – да, Дилън е смотан, наивен и хлътнал по нея хлапак, но би трябвало да има малко повече задръжки.

Предвид богатството от персонажи и чудесното развитие на нещата при всички останали, обаче, лесно мога да простя Джудит като бял кахър. А и все пак трябва да има персонаж, който да поддържа темпото на историята високо, защото няма време за 24 епизода на година като едно време, трябва да се свърши в само 8. При триото главни тийн-герои нещата са супер, те са чаровни сладури и можеш лесно да се идентифицираш с тях, макар всеки да си има своите особености. Брус Кембъл като шерифа е брилянтен, Джули Бауен като майката на Дилън е феноменална. В началото исках да я ошамаря, а накрая да я прегърна, макар и с опаковка хапченца в ръка – толкова превъзходна е играта ѝ. Откачената и нахална пасторка Трейси също е страхотна, за нея е създадена фразата „персонаж, когото обичаш, за да го мразиш“. А горката й дъщеря Фейт ме кара да съчувствам и да се възхищавам още по-силно на всички израснали в силно религиозни семейства, но въпреки това станали нормални и добри хора.

Hysteria! ще бъде един от сериалите на годината за мен (не че е голямо постижение, тази май е най-слабата откакто правим класации), благодарение на заплетения и изпипан сюжет, чаровните персонажи, ненатрапващите се, но адекватни и необходими послания и постигането на чудесен баланс между различните жанрове. Историята е завършена доста пълноценно, няма нужда от втори сезон, но ако случайно направят такъв – хич няма да му се дърпам (създателят уж е планирал 4, но предвид липсата на маркетинг и шум около сериала, не ги виждам). Прекрасен пример за продукция, в която не са наляти милиарди долари, не се промотира достатъчно и никой не говори за нея, но е изпипана и всички в екипа са вложили много старание и сърце в работата. Очарован съм от този скрит диамант и го препоръчвам горещо!

Моята оценка:

История – 6+
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 6++
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 6
Степен на оригиналност – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Общ успех: Отличен (5,73)