Добър финал за последната трилогия

Вероятно вече сте попрочели отзиви за Star Wars: The Rise of Skywalker, сигурно даже сте го гледали и сами. Аз се позабавих с гледането, но се интересувах от представянето на филма. Видях, че оценката му в Rotten Tomatoes се бори за най-ниска от цялата поредица (в момента е 56% срещу 53% за „Невидима заплаха“), че критиците го плюят, че като цяло не предизвиква вълнението, което би трябвало да предизвиква финал на сага, продължила почти половин век. Аз самият също не се вълнувах кой знае колко – въпреки че го изразих твърде меко в ревюто, „Последните джедаи“ ме разочарова и уби всякакви наченки на фенство към новата трилогия у мен. Колкото повече време мина от прожекцията на осми епизод, толкова повече осъзнавах колко зле е той, колко много глупости бяха сътворени в него, в опит да бъде изненада и да поведе франчайза в по-арт посока. И явно много хора са мислели като мен, въпреки че критиците заливаха продукцията с хвалби.

Затова се наложи Дисни да даде заден, да върне Джей Джей Ейбрамс на режисьорския пулт и да се опита да спаси франчайза. Ако се съди по отзивите, не са успели съвсем. Но ако питате мен – девети и уж последен епизод може да не е перфектен, но е много по-добре, отколкото изглежда. Критиките към него са в по-голямата си част несъстоятелни, а на режисьора му свалям шапка, че успя да неутрализира щетите, нанесени от Раян Джонсън, и да извади една прилична, дори трогателна и вълнуваща последна серия за сагата.

За завръщането на император Палпатин знаехме още от първата реклама, защото нямаше смисъл да се крие. Още в началните надписи филмът разкрива, че някак си архизлодеят е все още жив и последната битка ще бъде с него. Даже, някак си, е събрал огромна флотилия от звездни унищожители, за която никой не е знаел досега. Как точно не е важно (и това май е най-големият грях на филма). Кайло Рен бързо го намира, за да види дали не може да се възползва от злата легенда в стремежа си да завладее галактиката в името на Тъмната страна, а Рей го търси, за да го спре и да спаси вселената от злото. Младата джедайка е прекарала последната година в тренировки с принцеса Лея, а Фин и По – в мисии, подпомагащи Съпротивата.

Критиците са прави, че „Възходът на Скайуокър“ е наблъскан с история като за два филма. Това обаче в никакъв случай не е лошо. Всеки от героите има какво да покаже и да открие за себе си, имаме даже и нови образи, включително задължителните сладко малко същество и сладурско роботче. Сюжетът ни прекарва през редица локации, както нови, така и познати такива, екшънът изобилства, зрелищата са на ниво. Удачна е комбинацията от нови развития, привидно нови полуобрати и носталгични моменти. И ако на някого темпото му се е сторило прибързано, а историята – трудна за следене, значи нещо се е объркал в очакванията и разбиранията си за поредицата. Да, нещата щяха да се развият по-добре в два отделни филма, но няма как – на Ейбрамс му е поръчан само един, а съвременните фенове не сме малоумни или с дефицит на внимание. Още повече, бързото темпо и наситеността със събития не тежат, а напротив, поддържат интереса към ставащото на екрана постоянно висок и са подплатени с добра атмосфера.

Много добро впечатление ми направи присъствието на Кари Фишър като принцеса Лея. Изобщо не очаквах изтритите сцени от епизод 7 с нея да са толкова много и така добре да се впишат в сюжета. Не е перфектно, разбира се, краят на историята й е малко лепнат, но предвид обстоятелствата всичко с нея се развива повече от адекватно. Имаме стабилни появи и на други стари муцуни, като сюжетната линия на андроида C-3PO е изненадващо добра, емоционална, носталгична и забавна. От събитията с Чубака и император Палпатин има какво да се желае, но като цяло нямаше нищо фрапантно като полета на Лея в космоса от миналата серия.

Новите герои най-накрая претърпяват развитието, което отдавна чакаме от тях. Рей открива истината за произхода си (няма как да не е нечия роднина, това са „Междузвездни войни“ все пак, не разбирам разочарованието от нещо, което отдавна се знаеше!) и води върли битки както със злодеите, така и със самата себе си. Кайло Рен също продължава борбата със същността си и най-накрая избира на чия страна да застане, като финалът му е добър. Фин и По са на малко по-заден план, но те пък получават възможност да се проявят като лидери и също да се примирят с елементи от миналото си, с които не се гордеят.

Критиците са прави, че „Възходът на Скайуокър“ отделя страшно много внимание на това да оправя поразиите на Раян Джонсън в „Последните джедаи“. Определено има нужда, а и вярвам, че се получава добре. Само с една реплика и един кадър е обяснен произходът на Сноук, чието съсичане скъса преждевременно сюжетната му линия и съсипа цялото натрупване на напрежение и интерес около него. Не е много добре замазано положението с родителите на Рей, които хем са никои, хем са някои, но е направено каквото може. Роуз, която се превърна в Джар Джар Бинкс на новата трилогия, е сведена до треторазрядна поддържаща героиня, каквато трябваше да си бъде от самото начало (щом изобщо някой държи тя да съществува). Дори обидното развитие на Люк Скайуокър, тотално извън персонажа му, е замазано с кратка поява на Марк Хамил, в която героят вече е себе си, макар и дух. Да, хората, които харесаха „Последните джедаи“, вероятно ще се почувстват обидени от действията на Ейбрамс, които изтриват част от по-дръзките решения на Джонсън, но нека им – тъкмо да видят как се чустват останалите, които преди две години трябваше да гледат марвелски злодеи с червени бради, Лея като Мери Попинс в космоса и Люк като сърдито побъркано старче с ужасна преценка за Силата и нещата от живота.

Че и тук има дупки в сюжета – има, но тук всички сме съгласни – няма филм от „Междузвездни войни“, който да е напълно изпипан откъм сюжет и детайли. Че някак си нещата не изглеждаха толкова вълнуващи, колкото трябваше да бъдат – не винете Джей Джей Ейбрамс за това, което сътвориха Дисни с предишния епизод и последното разклонение за младия Хан Соло. Напротив, режисьорът видимо е положил огромни старания да произведе добър финал, и то без да отрича всичко, направено до момента. Че обратите не са оригинални или непредвидими – не са, но това все пак е Star Wars и не е необходимо да се хвърляме в радикално новаторство, за да направим хубав филм. Никой не може да отрече, че атмосферата се усеща много повече като принадлежаща към „Междузвездни войни“, отколкото в миналия епизод, и това е положително качество на „Възходът на Скайуокър“. Че половината филм е един голям фен-сървис – така е, но все пак феновете са тези, които купуват билети за кино, а не критиците с шалове и вчесани бради, които биха похвалили и лайно, стига то да е дръзко и различно. Това не е банан с тиксо, който може да спаси създателя си чрез само една голяма продажба, това е франчайз за масите, който трябва да се хареса на максимално количество хора. Впрочем, не ме разбирайте погрешно, в никакъв случай не съм против новаторството и също съм сред оплакващите се, че седми епизод е твърде близко и безопасно повторение на стари сюжети и има нужда от нещо по-смело. Просто смятам, че ако по-смелото е на нивото на „Последните джедаи“, то по-добре без него.

Най-важното за „Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“ е, че това е един приятен филм, с богата история, приличен емоционален заряд, 100% Star Wars атмосфера, зрелища на високо ниво и адекватен завършек на сагата, предвид обстоятелствата. Ейбрамс се опитва да угоди на всички и явно не му се получава съвсем, но едва ли е имало как да се справи много по-добре. Аз лично съм доволен и смятам критиките за прекалено строги, а виновник за тях е по-скоро предишният филм, отколкото този.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5,48)