Marvel’s Star Wars: The Last Jedi

Трудно е да правиш ревю на филм без да издаваш абсолютно нищо от сюжета му. Но все пак съм длъжен да направя каквото мога, за да ви помогна да насочите правилно очакванията си преди да гледате следващия епизод от епичната космическа сага „Междузвездни войни“. В момента интернет изобилства от мнения и опасения. Повечето отзиви на критиците са положителни, но дали може да им се вярва? Все пак, „Силата се пробужда“ направи милиарди долари, беше добър и забавен филм, масово го похвалиха, но не може да се нарече особено оригинален и мнозина се разочароваха, че на практика не е нищо повече от съвременна версия на „Нова надежда“, удряща ви по носталгията. Марк Хамил пък даде интервю сравнително скоро, в което каза, че е имал големи разногласия с режисьора и Дисни е трябвало да се вслушат повече в Джордж Лукас и неговите планове за новите филми. Един от най-обсъжданите елементи са порговете – пухкави сладурести животинки, които изглеждат направени само с цел да се продават като играчки – помагат ли те на филма или му пречат? При толкова много разногласия и поводи за притеснения е важно да знаете какво да очаквате, но без да научавате каквото и да било за сюжета, за да не се спойлвате. Тук идвам на помощ аз. А за който е по-смел, по-долу има малко по-подробно ревю с леки спойлери, за който се интересува от тях, но отново, без конкретни детайли и без да се разкриват някакви изненади.

И така, най-важното, което трябва да знаете е, че „Последните джедаи“ не е разочарование. Раян Джонсън не се е оакал, напротив, направил е прилична серия от сагата, в която има достатъчно битки и учудващо добър баланс между различните герои. Много критици казват, че филмът е изпълнен с изненади и обрати, от които са им увиснали ченетата, но всъщност няма нищо особено шокиращо. При всички положения – нищо разочароващо. Няма абсурдни обрати, на който да си хвърлите пуканките по екрана, да напсувате Дисни и да излезете демонстративно от киното. Има приятни изненади и моменти, на които да се изкефите, дори да се трогнете, ако сте по-върли фенове.

За съжаление обаче, филмът е далеч от перфектен и има много проблеми. Най-големият е намесата на Дисни. В „Силата се пробужда“ ролята на Мики Маус беше доста по-скромна, епизодът се усещаше като адекватно начало на нова трилогия от познатата ни сага. Нямаше оригиналност и нямаше риск, но имаше от всичко, което е „Междузвездни войни“. Уви, тук поредицата поема в една грешна (според мен) посока, която отстъпва от типичните Star Wars и приближава бранда към общото портфолио на Дисни. Има твърде много хумор в неподходящите моменти, има твърде много прилики със супергеройските филми. Научната фантастика все повече отстъпва на фентъзито, логиката на сценария все повече отстъпва на трогателните моменти. Първо е мислено за това как да се направят повече продаваеми играчки, които да носят на Дисни парички, а след това е писан сценарият. Затова, въпреки че гореспоменатите качества са неоспорими, въпреки че филмът като цяло ми хареса и съм доволен, в крайна сметка ми остана и малко горчилка. The Force Awakens и особено Rogue One бяха къде-къде по-добри.

Толкова мога да кажа без абсолютно никакви спойлери, надявам се да ви стига. Ако не, по-долу ще коментирам малко по-подробно, разкривайки общи насоки от сюжета (за какво става дума и кои са силните и слабите страни), но нищо важно и детайлно.

Внимание, надолу следват леки спойлери! Ако не искате такива, спрете да четете дотук.

Сюжетът на Star Wars: The Last Jedi се развива в сравнително кратко време, почти веднага след края на „Силата се пробужда“. Рей е при Люк и ще се опита да го спечели отново за каузата, както и да научи повече за себе си и Силата, а последните останки от Съпротивата бягат от лошите, които са по петите им. Началото е може би най-лошата част от филма, защото бърза да представи един от основните злодеи като карикатура от комикс. Хуморът в тази сцена беше толкова не на място и неподходящ за Star Wars, че очаквах всеки момент зад някой ъгъл да изскочи енотът от „Пазители на галактиката“ и да каже „Ха, време е за кросоувър, защото защо не, щом Дисни притежава всички ни“. Единствено уредниците на планетата на Люк носят по-адекватен за Star Wars хумор, но пък са много рядко използвани. В същото това абсурдно начало има и трагична саможертва, за която, уви, няма как да ни пука. Казвам това, за да ви илюстрирам тоналното несъответствие и неумелите ходове на Раян Джонсън, които не са само тук, но си личат най-ярко. Той хем заслужава похвала за фетиша си към червения цвят, който е много стилно използван, особено в комбинация с черно и бяло, хем порицание, защото не пасва визията на поредицата по принцип.

А за допълнителна илюстрация на това колко е лоша намесата на Дисни служат порговете – същества без никаква роля в сюжета, освен да тичат наоколо, да църкат и да изглеждат сладко, за да ви накарат да си ги купите като играчки. Може и да не е толкова съществен елементът, да се хващам за глупости, но е дразнещо и обидно. ВВ-8 заслужава да бъде купен като играчка, защото хем е сладък, хем е интересно направен, хем е важен за сюжета. В неговото изграждане са вложени сърце, душа и творчество, той движи историята напред (даже и тук е MVP на няколко пъти), докато порговете са очеизбоден комерс и нищо повече.

За щастие, има достатъчно силни черти, за които да се хванем. Кайло Рен става с една идея по-интересен и триизмерен герой в този филм, макар актьорът все още да е отблъскващ, а персонажът – неадекватно разработен. При Рей нямаме особено развитие, но тя остава магнетична героиня и емоционален център на новата трилогия, въпреки че и старите кучета не са за подценяване като емоционален заряд. Великият лидер Сноук се показва от плът и кръв и е подобаващо противен. Той е типичен марвелски злодей, но пък има добри сцени. С него е свързан и най-анти-Дисни моментът, който беше приятна изненада.

Много ми допадна, че имаше баланс в екранното време за старите и младите герои – независимо дали сте фенове на Люк и Лея или на По, Рей и Фин, всички от тях получават достатъчно кадри и имат смислени занимания, а и общуването между двете поколения се получава отлично. Люк е доста далеч от хлапашкия си образ, разбирам защо Марк Хамил се е карал с Раян Джонсън, но нещата при него се получават. От изпълнението на Кари Фишър сякаш има какво повече да се желае, но за нея важното е да е там. По Дамерън се сдобива с много повече екранно време и своя собствена история, която, макар да се усеща като филър, разкрива повече за горещата натура на пилота, а и дава възможност на Оскар Айзък да покаже колко е симпатичен.

Но пък хич не ми допадна, че като изключим Кайло Рен с неговия вечен вътрешен конфликт и донякъде Сноук само заради външния му вид, злодеите не се получават. Те са повърхностни, комиксови, дори карикатурни. Рижавият нацист го показват най-много, а той най-малко пасва на поредицата и е най-противен и преиграващ. Капитан Фазма уж щеше да е важна героиня, а никаква я няма. Бойните кораби на лошите са толкова безполезни, че човек се чуди каква изобщо е функцията им, а командирите им са потресаващо некомпетентни. Но и лидерите на съпротивата не им отстъпват по тъпотия в определени моменти. Ако това са двете основни враждуващи сили в галактиката, нищо чудно че повечето планети гледат да стоят настрани от тях и пренебрежително ги смятат за реликви от миналото или шанс да изкарат някой лев на гърба им. Впрочем, цялата изолираност на конфликта също няма нищо общо с епичните „Междузвездни войни“, които харесвах като малък – посещават се много малко локации и през повечето време големият конфликт е всъщност локално спречкване между пет кораба на кръст. Измират някакви хора, но грам не ни пука за тях, само Лея си позволява едносекунден кахър за хилядите жертви.

Критиката ми вероятно ще се стори излишна на слабо заинтересованите зрители, които отиват на филма колкото да не останат по-назад, но реално не се интересуват от поредицата, може да се стори пресилена на върлите фенове, които не допускат мисълта, че е възможно да има Star Wars със слабости, но лично аз очаквах малко повече. Не съм разочарован, не съм и впечатлен. Не е за първи път филм на Дисни ме остави с такова усещане.

Конкретни дупки в сценария няма да назовавам, защото така ще навляза в територията на тежките спойлери, затова ще спра дотук и ще обобщя. „Междузвездни войни: Последните джедаи“ е прилично допълнение към емблематичната сага, но собственикът на франчайза е оставил твърде осезаем отпечатък върху него, а и от сценария има какво да се желае. Няма да се разочаровате, но и едва ли ще останете с впечатлението, че е най-добрият филм досега.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (5.13)