Една въздействаща викторианска история

Ревю на сериала Penny Dreadful, завършил преди няколко седмици.

Ева Грийн едва ли е спечелила кой знае колко пари от участието си в Penny Dreadful, но този сериал определено ще остане като един от най-добрите периоди в биографията й. В него тя имаше възможност да разгърне огромния си потенциал и го направи максимално добре, издигайки и самия продукт с няколко класи по-високо, отколкото би трябвало да бъде. Но нейната история на необикновена жена, преследвана, измъчвана и изкушавана от Луцифер и Дракула на всяка крачка, далеч не е единствената, която си заслужава да бъде изгледана във „Викторианска готика“.

Интересен герой е и Итън Чандлър, който също крие мрачни тайни и сила в себе си, а травмите на миналото, за да избяга от които прекосява цял океан, все някога ще го настигнат. Доктор Виктор Франкенщайн е не по-малко любопитен персонаж – той е открил как чрез науката да вдъхва живот, но откритието не му носи щастието, славата и признанието, за които си мечтае, а творенията му не са хората, които някога са били. В особена сила важи това за неговото чудовище, което обаче в течение на сериала отново ще открие и ще се пребори за човешкото в себе си, колкото и страдания да му донесе това. Бащинската фигура в групата е на сър Малкълм Мъри, чието семейство се разпада – къде заради вампири, къде по негова собствена вина. Малко встрани, но също неделима част от сериала са Дориан Грей, чиято душа отдавна се е удавила в безсмъртието на тялото му, и Брона/Лили, чието развитие като герой може би е най-голямото и драматичното. Лесно би било да опишем героите като вещици, върколаци, немъртви и т.н., но това не би било точно, защото свръхестествените им същности не са единственото, което ги определя. Те са преди всичко хора, страдащи и раними, но борещи се за някакъв душевен мир и минимална доза щастие в мрачния свят, където сценаристите са ги поставили. И именно в това е красотата на тяхната драматична история.

Впрочем, ако досега не сте попадали на тази информация – малко разяснения за заглавието. Сигурно сте се чудили откъде точно идва Penny Dreadful и защо не може да се преведе на български. През ХІХ век печатните преси вече са разпространени в Англия, а повечето хора са грамотни и жадни за развлечения, но все още не особено умни. Именно затова стават хит серийните романи с ужасяващи истории – убийства, чудовища, престъпления, свръхестествени неща. Тъй като се разпространяват масово, издават се постоянно и се печатат лесно, книжките са много евтини – само по едно пени. Така се появява нарицателното penny dreadful за евтин роман, обикновено част от поредица, в който тематиката е „сензационна“ и смущаваща.

Сериалът, възприел това име, го оправдава съвсем точно – уцелва атмосферата на Викторианска Англия много добре (макар и да се фокусира основно върху мрачните части от нея и да не търси прекален реализъм), има някои слабости, типични за този тип романи (всяка сюжетна линия започва обещаващо, но не всяка достига до качествен финал; има някои недообмислени елементи на сюжетно ниво, които обаче могат да се простят заради търсения ефект, който постигат) и съчетава много персонажи, повечето от които са взети от литературни творби на това време. Несъответствията между сериала и името са само две – едното са героите, част от които са заимствани не от „евтини ужасийки“, а от литературни класики, а другото са дълбоките и добре обмислени от сценаристите лични истории със силен емоционален заряд, които не са типични за масовите романи-евтинджоси.

Трудно е да определя кой сезон е най-силният. Първи започна и завърши по брилянтен начин, но сякаш не вървеше с необходимото темпо, а краят му беше прекалено отворен (тогава имаше голяма възможност да говорим за минисериал). Втори беше по-равномерен, но измести фокуса в не чак толкова добра посока. В трети тъкмо започна да изглежда сякаш сценаристите леко се изчерпват и дойде финалът – ударно, неочаквано и в перфектния момент. Така че целият сериал си струва да бъде изгледан, от началото до края. Хорър елементите са по-силно застъпени в първия сезон, но постепенно фокусът минава върху драмата, което прави епизодите много по-значими и емоционално заредени с времето, но без да се изпада в незаслужен и изкуствен мелодраматизъм, който да дразни.

Без да подценявам останалите герои и актьори, Ева Грийн и нейната Ванеса Айвс без съмнение са в центъра на сериала. Епизодите, които са концентрирани само върху нея, често са най-интересните, а майсторството й пред камера ги прави наистина специални.

Без да подценявам останалите герои и актьори, Ева Грийн и нейната Ванеса Айвс без съмнение са в центъра на сериала. Епизодите, които са концентрирани само върху нея, често са най-интересните, а майсторството й пред камера ги прави наистина специални.

Едно от предимствата на „Викторианска готика“ е размисълът, който провокира. Той не е толкова философски, колкото психологически. На какво сме готови, за да намерим щастието? Какво сме готови да жертваме за близките си, вярата си или за добрите каузи? Дарба или проклятие е това да не си от обикновените хора? Главните герои на Penny Dreadful са доста добре разработени (макар че сериалът има немалко грехове към второстепенните) и прекрасно реализират на екран своите дилеми и страдания, с които всеки по-мъдър зрител би могъл да се идентифицира. Неслучайно сериалът е по-харесван от възрастните зрители, които са преживели и изстрадали повече, и е малко или много пренебрегван от тийнейджърите и младите, които често предпочитат свръхестествените им сериали да са от развлекателните по CW. Penny Dreadful има развлекателни елементи, но преобладават тежките моменти с екзистенциални последствия за героите.

Темпото на сюжета не е от най-динамичните, но малкото време (само 27 епизода) умело се използва за изграждане на завладяваща атмосфера и въздействаща драма. Именно атмосферата е другият огромен плюс на сериала – потискащата хладна и мрачна обстановка в Лондон, очакването нещо ужасно да се случи (то идва не толкова от обещанията и предсказанията в диалозите, които на моменти идват малко комиксово и несериозно, пък и рядко се реализират, колкото чисто визуално, благодарение на режисьорската работа). Трети сезон беше подходящ като финален и в този аспект – от една страна, в началото атмосферата беше разводнена с отбивката до слънчев Тексас, а от друга, в края всички мрачни пророчества най-накрая се сбъднаха и доведоха и без друго изстрадалия Лондон до апокалиптична обстановка. Повечето сериали ще използват силния момент за край на сезона, след което ще продължат с нулиране на събитията и рестартиране на сюжета, за да се върне концепцията в оригиналния си вариант, с което сами ще плюят върху труда си – не и Penny Dreadful. Въпреки недостатъците си, въпреки че очевидно сценаристът мрази финалите (животът продължава каквото и да става), сериалът уважи феновете и фазите на развитието си като завърши точно навреме и с подходящия за всеки персонаж финал (уважението дори се изрази със специално трогателно интро за последния епизод).

И така, ако не е станало ясно от ревюто, горещо препоръчвам Penny Dreadful за гледане! Може на моменти да е леко депресивен, да има доста нереализиран потенциал при второстепенните персонажи, приятелите ви вероятно не са чували за него, но се отличава с великолепни и силно въздействащи история и атмосфера, пълнокръвни главни герои, немалко психология и висок емоционален заряд. Малко сериали, особено в хорър-жанра, постигат такъв ефект. В момента епизодите са налични по легален начин на HBO GO, може и да ги хванете някой път по тв-канала на HBO, в САЩ пък са продуцирани от телевизия Showtime. Особено ако сте със „стара душа“, този сериал е за вас!

 

бележникМоята оценка:

История – 5.50
Герои – 5.50
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 5.50
Елементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Общ успех: Отличен (5,65)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Лорета

Винаги ми става смешно, когато някои хора казват за дадена продукция, че не е реалистична – ами то кое е „реалистично“?! Всичко е една илюзия… А красивите илюзии на фабриката за мечти са за да преживеем по-леко илюзиите, в които сами сме се топнали… Penny Dreadful за мен беше изключителен – като актьорска игра, като сюжет и много ме забавлява. Оставям настрани всички „несъответствия“, които хората търсещи реалност ще открият, аз търсех изтънчено забавление и го получих… Благодарна съм за удоволствието, което получих. Дано има и следващи така добри забавления!

Атанас Славов

Като човек мирогледно свързан с научната фантастика отдавна бях загърбил персонажи като Дракула, върколаци, маниакални изобретатели и др. подобни. Този сериал направи с мен невъзможното: Върна възприятието ми към тях. С изключително художествено майсторство авторите на сериала обвързаха тези немъртви персонажи с литературни фигури като Джекил и Франкенщайн, показаха ги като живи реалистични жители на Викторианска Англия, истински хора хванати в капана на една хорър социална реалност. Това, което винаги ме е дразнило в хоръра – образи въвведени само и само да бъдат плашени, разчленявани, пищящи, служещи за терапевтично удовлетворение на задръстения „хомо урбанис“ – тук нямаше!
Видях истински, страдащи, човешки същества търсещи отговори, борещи се за своето достоинство и човечност, една (не се страхувам да кажа) Шекспирова драма достойна за разума и чувствата на интелигентен и чувствителен човек! Възхитен съм!
Браво на английската драматургична школа, която за сетен път доказа висшето си ниво.

рин

Шшш, който го пропусне, ще яде бой 🙂

Иван Стамболийски

Един от най-добре направените сериали в последните години, няколко сюжетни нишки преплетени в една обща история, всеки герой със своя индивидуалност, ефекти с които и някои филми не могат да се похвалят, актьорския състав на много високо ниви и добре подбран. Въобще всичко което може да се желае го има.

Нед Недев

Чудя се дали да не му дам втори шанс. Веднъж го пробвах, но не ме грабна особено много. Иначе е направен много добре.

Мира

То се е видяло… Почвам да го гледам