Епично тийн-фентъзи

Ревю на първи сезон от сериала „Хрониките на Шанара / The Shannara Chronicles“

В началото на 2016 г. американската музикална телевизия MTV пусна първия си сериал в жанра на епичното фентъзи – „Хрониките на Шанара“. В момента той върви и в България – по bTV с по два епизода всяка събота от 20:00, като вече са излъчени от първи до четвърти и остават още шест.

The Shannara Chronicles е по книгата на Тери Брукс „Камъните на елфите“, втора част от поредицата за Шанара. Сезонът се води по историята от книгата, като я следва с някои не твърде големи промени и общо взето я изчерпва, а към момента не е ясно дали ще бъде подновен за втори сезон, и ако да – какъв ще бъде неговият сюжет. Разказва се за борбата между елфите и демоните – наследницата на елфическия трон става пазител на дървото Елкрис точно когато то се разболява и листата му започват да окапват. Всяко паднало листо означава един демон, завърнал се от бездната. Принцесата трябва да се съюзи със сина на елфа, победил демоните преди няколко поколения, мистериозен друид и безскрупулна крадла, за да намери начин да спаси дървото и да отърве света на доброто от демоните, преди да са опадали всички листа и злото да превземе земята.

На сериала трябва да му се признае, че има зарибяваща история, която през повечето време върви с добро темпо и има какво да покаже. Не е кой знае колко реалистична, но не изпада в абсурди, не може да се нарече оригинална или невиждана, но и не може да се каже, че краде отнякъде или борави само с клишета. Напомня на света на Джон Р. Р. Толкин и използва много от расите, въведени от него, но събитията са нови, част от тях дори непредвидими. По атмосфера напомня малко и на „Мечът на истината / Legend of the Seeker„, но за по-млада публика и с по-голям бюджет.

Най-голямото предимство на The Shannara Chronicles са визуалните ефекти. Това е най-красивото телевизионно фентъзи, на което някога съм попадал. Не са жалени средства за постигане на зашеметяващи кадри с прекрасна природа, ужасяващи демони, спиращи дъха магии и какво ли още не. Режисьорът е Джон Фавро, от чиито ръце са излезли не един или два кино блокбъстъра („Железния човек“), като си личи, че се е вдъхновявал от Питър Джаксън и „Властелинът на пръстените“ – но не за да го копира, а за да заимства най-добрите похвати и да пренесе чудото му на малкия екран. При представянето на злото режисьорът е дори по-дързък, като прави предводителя на демоните наистина ужасяващ, особено когато се появява във видения или превзема чужди умове. Накратко, постигната е наистина блестяща визия отвсякъде. Компютърни ефекти, новозеландски пейзажи, осветление – всичко е идеално и е наслада за окото на всеки фентъзи-фен.

Дворецът на елфите с дървото Елкрис пред него.

Дворецът на елфите с дървото Елкрис пред него.

Ако не сте тийнейджъри обаче, имайте едно наум – не попадате в целевата зрителска група на сериала. Той е правен именно за подрастващи, такива са и преобладаващата част от актьорите в него. Има шанс това да ви подразни, когато се отразява на актьорската игра, саундтрака или историята, а за съжаление това се случва твърде често. Ако сте склонни да преглътнете този недостатък обаче, сериалът като цяло ще ви хареса.

Решението да се започне телевизионната адаптация от втората книга в поредицата, а не първата, е малко странно, но като цяло се отплаща и май е било правилно. Така зрителят е въведен в нов свят с богата история и има достатъчно детайли, за които да следи. Получава се усещане за приемственост, за продължаване на стара история с нови главни герои, като събитията от миналото не са ясни нито на тях, нито на зрителя, което помага да възприемем и да се идентифицираме с персонажите по-лесно, но и да оценим тежестта на миналото. Нещо повече, виждаме демоните за първи път, а не се срещаме с тях отново, както би било, ако бяхме читатели. От друга страна, остава усещането за неразказана история, за спестени подробности – все едно гледаме втори сезон, а първи сме го пропуснали, защото сме ходили по детски дискотеки когато са го давали. Това обаче не е страшно, защото за настоящата история с настоящите герои всичко е показано и е ясно. Просто книгите сменят героите с различните поколения, а сериалът започва от второто.

Още едно много странно решение в „Хрониките на Шанара“ е да се смеси фентъзито с нашата реалност. Това решение обаче си е изцяло на автора на книгите, Тери Брукс. Въпреки че в света на Четирите земи има магия, тролове, гноми, елфи, демони, друиди и т.н. типично фентъзи елементи, води се, че той всъщност е нашата собствена Земя, която е преживяла ядрена война, затрила човешката цивилизация. Затова при пътешествията си героите се натъкват на ръждясали сателитни чинии, изоставени мазета и др. остатъци от нашето общество. Наследниците на тази земя нямат представа какво да правят с всички тези боклуци, не боравят с технологии (а с магия) и общо взето не се интересуват много-много от това, което е било преди тях. С други думи, „Хрониките на Шанара“ не е фентъзи сериал, а постапокалиптичен?! Всъщност, наистина от време на време се усеща като „Стоте“, но с магия, демони и елфи…

MTV-The-Shannara-Chronicles

Фентъзи герои на фона на буренясала сателитна чиния. На Уил му е спестена клошарската шапка, с която си крие ушите когато пътува из гората.

В първите епизоди този микс от хард фентъзи с постапокалипсис изглежда доста нелогичен и отблъскващ. Тази подробност става сравнително важна във втората половина на сезона, тогава започва да се отразява на сюжета, но по-скоро пречи както на историята, така и на визията. Това си личи особено много в осми епизод, когато героите попадат на човешко селище, опитващо се да живее по стария начин. Тогава на елфите им се налага да се облекат като хипита и да отидат на селска дискотека (в хамбар), а основната история прави пауза, за да покаже неща, от които зрителят не се интересува. Чрез наблягането върху тези елементи вероятно сценаристите са си мислели, че сериалът ще се възприеме по-лесно от днешните тийнейджъри, но не са познали. В крайна сметка, зрителите, на каквато и възраст да са те, са си пуснали да гледат уж класическо фентъзи, а не свръхестествена драма с вампири.

В тази връзка, доста често саундтракът звучи крайно неадекватно. Като цяло озвучаването е добро, но има моменти, в които се пускат съвременни песнички, които не само не подхождат на фентъзи атмосферата, но и направо я развалят. В последния епизод е поместена сцена, в която героите бързат да стигнат до двореца преди демоните, озвучена с песента на Woodkit – Run Boy Run. Не че песента е лоша, но е най-добрата илюстрация на неадекватния саундтрак – не допринася с абсолютно нищо към историята, стои лепнато, тотално противоречи на целия тон и атмосфера, сложена е само, за да има модерни песнички в сериала. Представете си например сцената от „Властелина на пръстените: Завръщането на краля“, в която пръстенът тъкмо е разрушен, земята пропада, а планината се тресе и пръска лава – как щеше да изглежда този култов момент от филма, ако беше озвучен с „Любов или земетресение“ на Райна? Точно така звучат песните на МТВ в „Хрониките на Шанара“.

Демоните са супер откъм визия и загатват потенциал за интересни истории между тях, който обаче остава недоразвит.

Демоните са супер откъм визия и загатват потенциал за интересни истории между тях, който обаче остава недоразвит.

Колкото и да е необичайно, най-интересните герои в сериала са хората, а не елфите. Последният друид и скитницата-крадла са най-добре развитите персонажи и са сравнително непредвидими, докато елфите са малко по-повърхностни, макар и значително по-приятни за окото. Не че хората са грозни, напротив, но елфите са подбрани така, че да са направо секс-символи (стига да сме тийнейджъри или педофили, за да ги възприемаме така) и идоли за красота. В крайна сметка, трябва да си отиват на бляскавата визия, а и тийн-публиката обича да гледа хубавци. Задължителният любовен триъгълник е малко насилен, но вече сме свикнали да преглъщаме такива, а и чест прави на историята, че двата му женски ъгъла са приятелки, вместо да враждуват за сърцето на мъжа (който пък е с дълга руса косичка и клошарска шапка). Злодеите също биха могли да бъдат по-развити откъм мотивация и минало, но тъй като са класически злодеи им е простено да са зли и толкоз – важното е, че изглеждат наистина страшни и опасни, благодарение на режисьора. При всички позитиви на сериала, не бива да забравяме за кого е правен той в крайна сметка. „Хрониките на Шанара“ би могъл да бъде повече откъм сценарий, история и герои, но не се старае, защото публиката му не го изисква.

И така, The Shannara Chronicles е сериал, който си струва да изгледате, защото фентъзита като това не излизат всеки ден и епоси като този трудно могат да изглеждат по-добре на телевизионен екран. Въпреки проблемите му, произтичащи от публиката, към която е ориентиран, сезонът е добър и с удоволствие бих изгледал още един. Доколко има история за него със същите герои е друг въпрос, но все пак съм доволен от видяното дотук и искам още, пък дори и да се зарежат книгите, за да се продължи с персонажите от това поколение. Кой знае – може някой ден да стигнем до шести сезон, когато актьорите вече са пораснали и сериалът е придобил по-зрял вид – сигурно тогава бих бил много по-доволен.

 

бележникМоята оценка:
История – 5+
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 7
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Общ успех: Мн. добър (5.12)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
9 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Ако ще има продължение, нека поне разкажат малко за това какво се е случило. Нито успях да разбера колко години напред във времето са, нито как са се позатрили нациите и еволюирали/мутирали хората. Относно магията, приемам, че тя си е съпътстваща а не пръкнала се.

Всъщност в сезона магия не се вижда много много, даже си е рядко явление.

Някъде в някой от епизодите мярнах купе на кола, доста поръждясало но все пак цялостно, каква ли марка е, че да оцелее толкова време без да се превърне в тор 😀

Миро

Sargos напълно покри моето мнение….повече не мога да добавя. Що се отнася, че гледам АЗ конкретно, за другите не знам на CW сериалите….еми ДА в пъти по-добри и като сценарий и реализъм, актьорската игра по -скоро варира, но в повечето им продукции е прилична и там не гледам всичко разбира се. 🙂

Иван Стамболийски

Доста интересно, не пести гледки от пост-апокалиптичната земя което за мен е OMG момент във всеки епизод. Не съм чел книгите да сравнявам качеството. Според мен MTV са направили едно доста интересно фентъзи макар че е насочено към аудиторията която гледа каналът.

Мира

Режисура, ефекти и актьорска игра – 7. Е тва пък от къде го измисли. Особено за актьорската игра. Напълно съм съгласна с коментара на SargoS . Направо се радвам че не съм чела книгите. Благородно съжалявам, хората които са фенове на книжната поредица. (нещо подобно на меча на истината май се е получило).

SargoS

Повечето достойнства на сериала могат да се съберат в едно 10-15 минутно клипче с избрани красиви пейзажи, готини ефекти на магиите и лоши погледи между главния Демон и Друида. С някоя песен от саундрака на Властелина за фон примерно, защото музиката тук е толкова не на място и на моменти проваля с гръм и трясък опитите на сериалчето да се хареса истински на някой извън тийн ордите( като гореспоменатата сцена от последния епизод). През повето време имах чувството, че и самите актьори не си вярват и не знаят как да играят( или просто не могат). Усещането е за хора разхождащи се по снимачни площадки, фалшиви дворци и пред зелени екрани бързащи да си изговорят репликите и да се върнат към постовете в социалните мрежи. Като тук не говоря за качеството на визуалните ефекти или костюмите- те са топ ниво, достоверността е това което се губи(няма нужда на навлизам в подробности за изнасиления любовен триъгълник, неадекватния на моменти диалог и кравешкия поглед на една от главните героини в 80% от екранното й време). Не пиша просто за да нахраня сериала, а по- скоро да предупредя ако има още някой заблуден фен на книгите, който не е гледал сериала, да знае какво да очаква. Съгласявам се, че 3.5 му е малко ниска като оценка- може би 3,6- 3,7 е по- добре 🙂

Петър Атанасов

Е чак пък 3,50 🙂 Какво толкова не ви хареса? Историята си е нормална за фентъзи, само дето са я смесили с постапокалиптични нотки. На визуално ниво е супер, даже впечатлява. Откъм всичко останало не е чак впечатляващо, но можеше да бъде и много много по-зле. Гледате на CW сериалите, а Шанара ви дразни.

Миро

Доста щедра оценка, аз лично повече от 3.50 не мога му пиша….

Nedev88

Най-много ми харесаха пейзажите. Много красиви гледки. Историята г/д става. Само главните актьори (Уил, принцесата и друида) стояха изкуствено.

Славяна

Когато ме някой ме попита кои сериали гледам и аз започна изреждане на списък от над 11 поредици, винаги, АБСОЛЮТНО винаги забравям Хрониките… Голямо разочарование – само в Shadowhunters актьорският състав е по-зле от този – бездарни, без никаква ясно изразена емоционалност, не можаха да ме спечелят, а „любовния триъгълник“…пълен абсурд :D. Единственото хубаво нещо във филма беше Ману Бенет, а.к.а. друида, а.к.а Дедстроук, който аз по принцип обожавам. Добре де, не мога да отрека, че и визуално филма не беше зле, в смисъл.. можеше и по-зле да е 😀 Като цяло май няма да гледам друг сезон. И като се замисля скоро няма да започвам нов сериал, омръзна ми от безмислици!