Феи, призраци и вампири в третата книга от „Досиетата на Дрезден“

Един от най-симпатичните магьосници на всички времена, Хари Дрезден, се завръща за нови приключения. Този път книгата носи неоригиналното заглавие „Смъртоносна опасност“, но представлява значително израстване на Джим Бъчър спрямо последния роман. Ревюто на първата книга, „Буреносен фронт“, можете да прочетете тук, а ревюто на втората – „Безумна луна“, можете да прочетете тук.

„Смъртоносна опасност“, за разлика от предишните предложения, ни хвърля направо във вихъра на действието, и то с нов главен герой-помагач до Дрезден. Съвременният, но старомоден рицар-тамплиер Майкъл, който всъщност е един от най-добрите приятели на Хари Дрезден, се появява толкова внезапно, че се чудим дали не сме пропуснали някоя междинна книга. Въпреки че не показва изрично тяхното запознанство и сприятеляване, Джим Бъчър успява да направи Майкъл ключов герой и да го интегрира в романа по начин, по който внезапното му натрисане вече да не пречи на читателя след няколко сцени с него. Рицарят-тамплиер е самото въплъщение на добродетелта и пример за подражание, който никой от нас не би могъл да достигне. Има нужда и от такъв герой, когато титулярният такъв е мрънкало със слаби ангели. Разбира се, казвам го с най-добри чувства към любимия ми чикагски магьосник 🙂

Та, още от първата страница на романа Майкъл и Хари бързат, за да спрат призрачно нашествие в родилно отделение. Границата между света на мъртвите и този на живите е изтъняла и това води до какви ли не проблеми, включително демони и кошмари, атакуващи дори хора, които са далеч от свръхестественото. Междувременно, ако помните от предишните книги, Хари има и свои собствени причини да иска възможно най-дебела преграда между него и Отвъдното/Небивалото – неговата фея-кръстница държи правата над душата и тялото му поради злощастно развитие на предишна договорка, чиито специфики все още са част от основната мистерия на цялата поредица. Не помага и това, че кръстницата е невероятно сексапилна и привлекателна, а Дрезден все още се вижда с журналистката Сюзан и взаимоотношенията им, дори да не иска той да си го признае, се задълбочават. По някое време в сюжета ще се намесят и вампирите, с тяхната енигматична предводителка Бианка, които много биха се зарадвали да изпият кръвчицата на магьосника. Но Дрезден, напук на всички, ще оцелее и ще открие кой стои зад всички проблеми, които му се струпват на главата този път.

Както виждате, едно от големите предимства на първата книга, а именно многото преплитащи се сюжетни линии, отново присъства и прави четивото интересно и разнообразно. Двата големи недостатъка на втората книга пък – липсата на повече сюжетни линии и твърде нереалистичното количество смъртоносни рани, които Дрезден понася, отсъстват – Джим Бъчър явно се е поучил от грешките си. Ако имам едно оплакване от този роман, то е че се ползват твърде много деус екс махини, тоест твърде много от проблемите се решават чрез неочаквана външна намеса (или пък нелогична вътрешна такава – Дрезден се оказва много по-силен, отколкото е необходимо да бъде). Това обаче не прави четивото по-малко забавно и увлекателно.

Вкарването на Небивалото в сюжета е доста добро решение – фентъзи свят, в който правилата са твърде размити и хората не са добре дошли. Това определено раздвижва нещата и предоставя възможност на много заплахи да надвиснат над главните герои, което вдига залога и прави напрежението в книгата по-истинско. Различните светове и неясната граница между тях правят страданията и изпитанията, през които Хари Дрезден задължително трябва да мине във всяка книга, по-разнообразни, по-осезаеми и по-малко нереалистични. Тук поне физическото се редува с психическо, което макар да изтощава магьосника на два фронта, означава, че докато Хари страда в единия аспект, поне малко си почива в другия. Така е достоверно да повярваме, че той все пак ще намери сили отново да се изправи и да продължи да се бори.

За разлика от първата книга, в която различните сюжетни линии си имаха свои собствени завършеци, тук те се оказват част от един голям пъзел, който се нарежда малко преди финала. Мистерията „Кой стои зад всичко това?“ тегне и вълнува героите през цялата книга. Разкриването на отговора е леко разочароващо, но пък пътят към него е добър.

Запазени са стилът, хуморът и еротичните намигвания от предишните книги, а и всички интересни и все още живи герои, появили се досега, присъстват и за третата част (като това не пречи на романа да се чете самостоятелно, без да сте чували за първите две части). Отново интересна е Мърфи, зад чиято маска на зла кучка се крие блестящ боец на доброто, но героинята все още не е разработена и не придобива толкова главна роля, колкото в сериала (а може би никога няма да придобие? Предстои да видим – все пак към моменат има още 12 книги от поредицата и всичко може да се случи). С развитието на Сюзан, актуалната любима на Дрезден, има един малък обрат, който можеше да бъде направен доста по-драматичен, но пък така деликатно описан е доста по-смущаващ и притеснителен, отколкото ако беше изцеден докрай от Бъчър за емоционален ефект. Въобще, количеството обрати в историята не е малко, което много ми допадна.

И така, „Смъртоносна опасност“ е по-добра от втората книга и толкова добра, колкото първата. Според болшинството читатели отвъд океана оттук нататък ще става само по-хубаво, така че стискаме палци да са прави!

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6-
Стил на писане – 5+
Елементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6-
Старание на автора – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50
Общ успех: Много добър (5.45)