Имало едно време… има го и днес!

След като истерията по вампирите попремина, от Холивуд ни залива нова мода – а именно съживяване на познатите на всички приказни герои в свеж и по-провокативен контекст. Вече не става дума за евтините телевизионни адаптации, и още по-евтини сериали, които изникват в съзнанието на средностатистическия зрител, щом чуе „филм за Снежанка/Спящата красавица/Червената шапчица”, а за амбициозни проекти, в които участват утвърдени кино и тв звезди.

Докато за големия екран се снимат не един, а два филма за Снежанка ( „Снежанка”, „Снежанка и ловецът”), „Червената шапчица” вече излезе, а „Хензел и Гретел: Ловци на вещици” предстои догодина, телевизиите зад океана не изостанаха и представиха не един, а два приказни сериала. Макар че те са много различни един от друг, и както неведнъж бе обявено – не са си конкуренция, аз реших да превърна в част от седмичната си тв програма само „Имало едно време”, за сметка на мрачния и зловещ (по думите на други, които са го гледали) „Грим”.

Не съжалявам за избора си – „Имало едно време” надхвърли очакванията ми във всяко отношение. Признавам, че преди месеци, когато гледах първите трейлъри, си представях лек, неангажиращ и незабележителен сериал (като „Необикновено семейство” или „Изгнаници” – разбирате ме…) – или, иначе казано, такъв, който ще гледам между другото, докато излязат новите серии на „Експериментът” и „Доктор Хаус”. Бях изненадана приятно, и то не само от отличното (дотук) представяне на историята и екипа, а и от положителната реакция на американските зрители, която може би ще даде шанс на шоуто да се развие и завърши по адекватен начин.

Сюжетът: градчето Сторибрук се е превърнало в капан за всички приказни герои, над които тегне магията на Злата Кралица (мащехата на Снежанка) и никой не знае истината, освен (може би) Кралицата, превъплътена в кметицата Регина, и нейният осиновен син (а всъщност внук на Снежанка и Чаровния принц) Хенри. Единственият шанс за спасение – т.е. единственият шанс на героите да си спомнят приказната си същност и да се освободят от властта на черната магия, е отдавна изгубената дъщеря на Снежанка (и истинска майка на Хенри – Ема Суон) да се върне, щом навърши 28 години и да се изправи срещу Злото. Звучи несериозно, но всъщност е представено по елегантен и приятен за гледане начин. В основата му са Едуард Китсис и Адам Хоровиц, които не пропускат да напомнят  тясната си връзка с хитовият сериал „Изгубени” буквално –  в края на всеки епизод се изписва с големи бели букви „От авторите на „Изгубени” „ … За мен това е проява на лош вкус (няма смисъл да почиват на стари лаври, ако са уверени в качеството на работата си), но е простимо, тъй като засега се представят доста добре. Атмосферата е приятна, мистериозна, съвсем малко шизофренична; историята се развива паралелно в настоящето в Сторибрук и в миналото – в Омагьосаната гора. Малкият Хенри знае истината от своята илюстрована книжка, и честно казано, ако още първите секунди на пилотния епизод не започваха с кратко резюме („Имало едно време една Омагьосана гора, в която живеели всички приказни герои и т.н. . .) бих предположила, че цялата приказна връзка съществува само в неговата объркана главица, а приликата между жителите на градчето и вълшебните персонажи е само сложна метафора. За щастие Once Upon a Time заявява отрито истинността на приказната сюжетна линия (за щастие, защото аз лично мразя сериалите да ме залъгват с фалшиви/сънувани измерения), а Хенри, който вярва в приказки, в случая е гласът на истината (но не и на разума).

Героите, логично за подобен сюжет, се делят на два лагера – добри и лоши. Доколкото това спестява мисловна енергия на зрителите зад океана, може да се приеме като един от позитивите на сериала.

Лагерът на добрите (главни герои) се състои от семейството на Снежанка и Принца + техните внук и дъщеря Хенри и Ема Суон. Снежанка (Джинифър Гудуин) не е крехката като статуетка девойка от приказката, а любяща, и въпреки това силна жена, която е готова да се бори с всички сили, за да защити близките и света си. Макар че Джинифър Гудуин не е приказна красавица, изглежда добре и се справя чудесно с ролята си (и с двете си роли), освен това е удачен избор, тъй като с екранната й дъщеря си приличат като … сестри. Миналото, което героинята споделя със Злата Кралица, е тайнствено и сложно и изглежда много по-интересно от познатото ни съревнование коя от двете е по-хубава. Образът на Чаровния принц (Джош Далас) засега не ме впечатли с нищо, но вярвам, че има потенциал да се превърне в интересен герой след като излезе от летаргията.

Иска ми се да кажа няколко думи и за Дженифър Морисън в ролята на Ема. Не вярвах, че ще мога лесно да я възприема в образ, толкова различен от Камерън („Доктор Хаус”) – тук тя е огорчена, самотна, но силна жена, която е изоставила сина си преди години, защото не е вярвала, че може да се погрижи добре за него, но е решена да поправи тази грешка. Тя и малкият Хенри (Джаред Гилмор) са (както изглежда) единствените главни герои, които нямат двойнствена самоличност, но затова пък са основен двигател на историята – момчето разконспирира тайната на града, а майката е предопределена да спаси приказния свят от проклятието.

Основните злодеи засега са само двама, но затова пък забележителни.

Злата Кралица/Регина (Лана Парила) си спечели цял куп фенове още от пилотния епизод. Тя е сложна, нещастна и (логично) – зла. Единствената героиня, която знае за проклятието (но не и за пророчеството); нейната мотивация да направи проклятието е, както да съсипе щастието на Снежанка, така и да изгради своето собствено. Кралицата не е безчувствена, нито вманиачена по външния си вид, а в миналото и се крие тъжна история, която захранва омразата й към Снежанка и Принца. Въпреки това, поне на мен ми се струва нередно да симпатизирам на жена, която е готова да използва сърцето на баща си (единственият любим човек, който и е останал), за да задейства Проклятието.

Най-загадъчният герой до тук е Румпелщицхен/господин Голд (Робърт Карлайл) – взел е само най-доброто от прототипа си от едноименната приказка. В Омагьосаната гора е златист и демоничен престъпник, затворен в тъмницата на Принца. Той прави пророчеството за Ема, но също и помага на Кралицата да изпълни проклятието; докато в Сторибрук е само местният мафиот. Въпреки това, от поведението му изглежда, че знае много повече, отколкото показва, както и че има свои собствени планове за бъдещето.

Освен с основните персонажи, сериалът радва с гостуващи звезди и нови приказни герои всяка седмица.

Основният му недостатък е прекалено светлата и (засега) неангажираща обстановка, но на това може да се погледне и като преимущество, поне за хората, които искат да гледат заедно с децата си нещо по-смислено от сериалите по Disney channel.

Това, което ме радва, е, че очевидно не само аз съм решила да гласувам доверие на „Имало едно време” – само преди дни беше обявено, че сериалът ще има пълен първи сезон – т.е. над 20 епизода, вместо първоначално заплануваните 13. Това, наред със стабилните рейтинги и положителният прием от критиката, ме кара да се надявам на светло бъдеще за приказните герои и поне още един сезон.