Какво крие правителството?

„Проект „Синя книга” е сериал, който получава по-малко внимание, отколкото заслужава. След като изгледах втория сезон, затвърдих впечатлението си, че това е най-добрият сериал за НЛО от много години насам.

Ревюто съдържа малки спойлери от първи и втори сезон, но нищо, което може да издаде ключови моменти от сюжета.

Както повечето фенове на фантастиката вече знаят, „Проект Синя книга” е вдъхновен от реални събития. Дори самото име на сериала идва от реално съществуваща програма на ВВС на САЩ, чиято цел е била проучване на феномена НЛО и всичко свързано с него, която стартира през 60-те години на миналия век. Разбира се, в годините на Студената война американците са се интересували повече от  вероятността светлините, забелязвани в небето, да принадлежат на иновативни летателни апарати на СССР, а не на гости от Космоса, дошли да разгледат планетата Земя.

Научен консултант на проекта е доктор Джоузеф Алън Хайнек – астроном, чиято задача е да изследва различните случаи, свързани с НЛО и да прецени дали не става дума за наблюдения на обикновени астрономически обекти (или евентуално на нещо друго с научно обяснение, което наплашените хора може да са взели за  нашествие на извънземни). По времето, когато протича проекта, подобни свидетелства не са рядкост, като повечето действително имат обикновено обяснение. Все пак, има и такива, които оставят мистерия и до днес. Именно тези случаи, които наистина заслужават внимание и не могат да бъдат обяснени от експертите, разчупват скептицизма на доктор Хайнек и го превръщат в запален уфолог. Нещо повече – той се превръща във водеща фигура в уфологията и именно той създава класификацията на срещите с НЛО, за която (вероятно) всички са чували. Припомням част от нея:

• близка среща от първи вид се нарича визуално свидетелство на НЛО, което се намира на разстояние до 150м, като от него се виждат детайли;
• близка среща от втори вид имаме, когато освен визуален контакт (като при близка среща от първия вид), очевидците усещат и физическо и/или психологическо въздействие от обекта и/или обектът е оставил физически следи след себе си (примерно следи по земята, ако е кацал);
• близка среща от третия вид се осъществява, когато очевидците имат контакт със същества от НЛО-то (като може и да са хора, не е задължително да става дума за извънземни).

Известният филм на Спилбърг, „Близки срещи от третия вид” е вдъхновен именно от труда на д-р Хайнек и самият той е бил консултант по време на снимките.

Ролята на доктор Хайнек в „Проект Синя книга”, се изпълнява блестящо от Ейдън Гилън. Всъщност, всички актьори (сред които са Майкъл Маларки, Лора Менел, Нийл Макдонъг и др) се справят отлично с ролите си и успяват да пресъздадат правдоподобно атмосферата на Студената война. Като цяло епизодите създават усещане за документалност и сериозност, въпреки че съдържат голямо количество художествена измислица, чиято цел е да направи реалните събития по-пикантни и интересни за масовия зрител. Сериалът, който е дело на телевизия Хистори (същата медия, която даде на света „Извънземни в древността”) се стреми да бъде обективен и да разглежда случаите от различни ъгли. Това е нещо, което заслужава уважение, защото показва, че целта на създателите му не е била просто да направят поредната фантастика с извънземни, а да накарат зрителите да се замислят за истината, която често остава скрита, заради нечии интереси.

Честно казано, в началото очаквах повече сензационност и по-малко обективност (още повече, като се имат предвид някои от рекламните постери). Първите епизоди ме подведоха, че и този сериал (подобно на хитовата поредица за древните извънземни), няма да допусне друга гледна точка, освен тази на вманиачените уфолози. Но се оказа, че макар и да разкрасяват истината, епизодите призовават към разумно приемане на феномена НЛО. Никой не отрича, че са били видени (особено в онзи период) много необяснени, мистериозни неща, и да – редом с реалната, съществува много подвеждаща информация, която трябва да се провери внимателно. При това положение скептицизмът е полезен, но пълното отричане е равнозначно на обикновено твърдоглавие. Напълно е възможно част от тайнствените летящи обекти да са секретни проекти на американската армия. Възможно е и част от тях да са проекти на чужди (но земни) армии. И все пак, съществува и другата възможност – за посещения от пришълци от други планети. Всички тези вероятности са представени в сериала. Макар че третата от тях е най-екзотична и почти невъзможна за доказване, истинският доктор Хайнек не я отхвърля и (както и неговата телевизионна версия) приема, че тя е възможен отговор на някои от срещите с НЛО.

Ако сте гледали документални сериали, посветени на срещите с извънземни, някои от случаите, представени в двата сезона на „Проект Синя книга” ще ви се сторят много познати. Сериалът представя своя версия на това какво представляват мъжете в черно, какво се е случило в Розуел, с какво се занимават работещите в Зона 51 и др. Тези версии са доста приземени, но и съдържат стабилен фантастичен елемент.

Все пак, не бива да се забравя, че това е сериал, а не документален филм и много от нещата, които зрителите виждат са само базирани на реалността, но не я предават точно. Споменах това и по-напред в ревюто, но държа да го подчертая, тъй като това е едно от нещата, което дразни някои от критиците на сериала, които го обвиняват в подвеждане на публиката. Но, както знаем, голяма част от зрителите (особено в САЩ) се подвеждат прекалено лесно. Важно е да не бъдем като тях и да мислим критично (и логично – не е много сложно да се направи разлика между фантастичен сериал и научнопопулярен филм). Това, че в сериала се споменават имена на истински хора и участват исторически личности (като например Кенеди и Вернер Фон Браун), не е опит за подвеждане на зрителите, а просто интерпретация на създателите му – нещо често срещано при художествените произведения (книги, филми, сериали) и категорично не е валидна критика.

Въпреки че „Проект Синя книга” е много добър сериал, той също има своите недостатъци. Например, очевидно е, че присъствието на руската шпионка, е само за екзотика и не допринася с кой знае какво за важните неща от сюжета (но предполагам, че на някои от зрителите просто им е било приятно да я гледат). Освен това, фокусът в сериала не е върху персонажите и техните интимни драми, а върху отделните мистерии – поради тази причина, душевните терзания на Сузи стоят някак изкуствено върху цялата картина. За мен нейното участие (и в двата сезона) не беше особено интересно и по-скоро ме подразни, но вероятно присъствието на руски шпиони (и още повече на сексапилна руска шпионка), е задължително за всеки американски филм или сериал, чието действие се развива през този период.

Друго, което трябва да се отбележи, е че епизодичността на сериала (т.е. разглеждането на различни случаи във всеки епизод, вместо една голяма история), съчетана с достоверната (почти документална) атмосфера, понякога го правят скучен. Някои епизоди са филъри и единствената им цел е да покажат, че не всички наблюдения на НЛО са реални – понякога просто става дума за хора („очевидци”), които са жадни за внимание или се надяват да се облагодетелстват финансово от историите си.

На фона на общото добро изпълнение, тези недостатъци не са много съществени.

Втори сезон има силен и интригуващ, но (за съжаление) отворен финал. Истинският проект Синя книга е просъществувал около 20 години , така че сериалът определено има какво още да представи на зрителите – искрено се надявам, че скоро ще бъде подновен за трети сезон! Дотогава тези, които искат да го видят, имат възможността да го гледат по канал Епик драма, който излъчва втория сезон в момента.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,40)