Кофти е да си на тъмно

Хорър-жанрът изживява нещо като разцвет в киното в последно време. До голяма степен това се дължи на хората зад „Паранормална активност“ и „Убийствен пъзел“, които сега са актуални със „Заклинанието“, благодарение на които големите кина, предвидени за блокбъстъри като „Отмъстителите“ и „Зоотрополис“, вече ухажват и феновете на ужасите като потенциален източник на приходи. Същевременно, хорърите си остават най-подходящият жанр за начинаещи режисьори, които не могат да съберат голям бюджет, но се чувстват готови да се покажат пред света и да осъществят първите си стъпки. Рядко в тях има кой знае каква оригиналност, но пък понякога излизат и доста добри попадения.

„Не гасете светлините“ е идеален пример за това – режисьор е Дейвид Сандбърг, за когото това е дебют, а бюджетът едва ли е повече от 7-цифрен. Главните герои са точно трима (четирима, ако броим гаджето на дъщерята и чудовището за половинки), локациите са общо взето две и малко. И въпреки всички тези ограничения, филмът е изненадващо ефикасен, ефектен и дори трогателен. За да не си кривим душата обаче, трябва да признаем, че високата добавена стойност вероятно се дължи на Джеймс Уан, който тук уж е само продуцент, но със сигурност е дал някой и друг съвет на Сандбърг.

Във филма става дума за едно разбито семейство, понесло много несгоди. Майката е с психични проблеми и вторият й съпруг, от когото има около 10-годишен син, е убит. Първият й съпруг е избягал преди години, а примера е последвала и дъщерята от него, Бека. Тя се опитва да води самостоятелен живот далеч от кошмарите на миналото си, но все още има проблеми с това да се довери на момчетата, които я харесват, дори да са симпатични колкото сегашното й гадже. Изблиците на майката обаче стават все по-страшни – тя си говори с някого в тъмното, а ужасите в къщата не позволяват на малкия Мартин да спи. Време е Бека да се намеси и да спаси полубрат си, както и да разнищи цялата история около майка й и загадъчната Даяна, която може да се материализира само на тъмно и ще се бори със зъби и нокти, за да продължи да тероризира нашия свят.

Въпреки че концепцията не е кой знае колко оригинална, филмът изглежда неочаквано свеж и въздействащ. Актьорите, макар и от нисък ранг, се справят повече от добре, а героите им, макар да не мога да ги нарека пълнокръвни, са симпатични и достатъчно умни и добре изградени. Филмът е само 80 минути, което е супер, защото са орязани излишните неща – няма дълги уводи и експозиции, ужасът започва почти веднага. Пропуснати са моментите, в които героите да се чудят и да спорят истинска ли е злата свръхестествена единица или е нечия фантазия, темпото на сюжета е отлично и историята се развива адекватно – не се движи от малоумни герои, които отиват някъде, за да бъдат избити, а напротив – те правят всичко по силите си, за да се справят със ситуацията, колкото и да е трудно да навигираш между детските си кошмари, психически болната си майка и… каквото и да е Диана. Е, правят една-две тъпи грешки, но съвсем без такива не може. Важното е, че въпреки всички семейни проблеми и минали травми, персонажите държат един на другиго и са готови да се жертват за благото на семейството, а това прави историята им значима и емоционално заредена.

Не казвам, че „Не гасете светлините“ е перфектен, защото не е. Режисьорът има нужда от повече опит преди да прави шедьоври (макар че се справя отлично в натрупването на напрежение и стряскането на зрителя и има потенциал за евентуално бъдещо величие), а сценарият има някои малки пропуски (майката не се държи като луда, синът е твърде смел, а гаджето на дъщерята е нереално оправно и отдадено на любимата си) и пресилени диалози с поуки за това колко е важно да се грижиш за семейството и да не бягаш от страховете си. Въпреки това, допуснатите грешки можеха да бъдат много повече, много по-неприятни и в много по-банална посока. Като цяло, Lights Out е грамотен и абсолютно си заслужава гледането, а недостатъците са пренебрежими.

Злодейката Диана е от най-интересните свръхестествени пакостници в съвременните хоръри и самата й същност е доста сполучливо измислена. Ако сте на светло, тя не може да ви докосне. Но присъствието й кара лампите да примигват и угасват, а тъмните ъгли на къщата са достатъчно много, за да може тя да се придвижва сравнително свободно, дори и да сте въоръжени с източник на светлина. Ако се озовете на неподходящо осветено място, можете да станете нейна жертва и посред бял ден. А сгащи ли ви на тъмно, Даяна е просто непобедима.

Въпреки че филмите на ужасите бяха започнали да ми омръзват, „Не гасете светлините“ ми показа, че в жанра още има потенциал, и то много! „Заклинанието 2“ ме спечели с топлите отношения и трогателната драма на героите си, а тук не само че този елемент отново беше осезаем, но и свръхестественият злодей се оказа свеж и ефективен. Разбира се, ако трябва да сравняваме двете, повечето хора вероятно ще са на страната на The Conjuring 2, но за мен разликата е пренебрежимо малка, и то в полза на Lights Out. Ще си помисля дали довечера да спя на изгасена лампа, а вие не му мислете и дайте шанс на „Не гасете светлините“ да ви стресне, трогне и разтърси.

Моята оценка:

История – 5+
Герои – 5.50
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска игра – 6
Елементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5-

Общ успех: Мн. добър (5,33)