labirintyt-kodyt-na-bolestta-r

Коварство и невинност

Ревю на книгата „Лабиринтът: Кодът на болестта” от Джеймс Дашнър и издателство „Бард“.

Изображение с име: kodat-na-bolestta-(labirintat-istoriya-za-nachaloto-na-vsichko)-31„Лабиринтът: Кодът на болестта” е предистория на известната поредица „Лабиринтът”, която успя да се отличи сред множеството съвременни постапокалиптични тийн романи със своята оригинална и изключително мрачна, но интересна история. Почитателите на поредицата вече знаят почти всичко, което има да се знае за света на ЗЛО и езерните  – свят, в който Земята е сполетяна от апокалипсис (серия унищожителни слънчеви изригвания), последван от отвратителна епидемия, побъркваща хората. Земната Лига за Отбрана търси лек за ужасната болест, наречена Изблика, като използва деца за опитни мишки. Повечето от тях са имунизирани срещу болестта (мунита), но има и неколцина, които са вкарани само за контрола. Постепенно читателите откриват (заедно с персонажите, чиято памет е изтрита), че децата са вкарани в убийствен високотехнологичен лабиринт, за да преминат през редица препятствия, докато учените ги наблюдават и си записват… Вторият етап от изследванията включва преход през пустиня и град, пълен със заразени хора (побърканяци). Тези, които успяват да оцелеят, се добират до спасение, което им се предлага не от кого да е, а от бивша служителка на ЗЛО – доктор Пейдж, която осъзнава, че лекът никога няма да бъде открит. Тя помага на младежите, участвали в проекта да избягат на безопасно място, където да изградят свой собствен свят. Този финал е горчиво-сладък (особено като се има предвид, че някои любими персонажи не достигат до него), а също така и на пръв поглед окончателен.

Изображение с име: The-Fever-Code-Plot-e1413981754900
Джеймс Дашнър

Въпреки това, авторът решава, че окончателният финал не е достатъчен и го допълва с няколко продължения. „Кодът на болестта“ е едно от тях – всъщност е предистория, която е много по-интересна, отколкото очаквах да бъде. Тя изяснява някои въпроси, които остават без отговор в останалите книги, написана е увлекателно и като цяло е добро допълнение към общата схема на нещата.

Книгата ни отвежда в самото начало – когато Томас (с истинско име Стивън) и останалите са били взети за тестови обекти. Съдбата на децата е предадена най-вече през неговите очи и обхваща периода от постъпването му в ЗЛО (когато бъдещите езерни са 4-5 годишни), до изтриването на паметта му и влизането в Лабиринта (т.е. моментът, от който започва първата книга).

Както помним от оригиналната трилогия, Томас и приятелката му Тереза неведнъж са обект на съмнения от страна на останалите, които научават, че двамата са не просто тестови обекти, а едни от най-ценните сътрудници на ЗЛО, които дори имат участие в създаването на Лабиринтите. В това има известна истина (без да разкривам значими спойлери), но двамата младежи съвсем не са господари на съдбата си и през повечето време нямат почти никакъв контрол над живота си.

Изображение с име: fever-code
„Кодът на болестта“ вероятно ще е по-трудна за филмиране от останалите книги, тъй като обхваща живота на младежите от ранното им детство.

Всъщност, както Томас и Тереза, така и останалите младежи, са в известен смисъл в по-добро положение от повечето деца на планетата. Те са в безопасност, ходят на училище, получават достатъчно храна и не се сблъскват с ужасяващия свят, в който едва ли биха оцелели дълго. Всичко това са много значими положителни аспекти на пребиваването им в комплекса на злата организация. Заради това, според учените, те би трябвало да са благодарни; на децата се повтаря, че са били взети от болни родители – на практика са спасени. Това е истина в някои от случаите, но в други ЗЛО направо изтръгват имунизираните деца от все още здравите им родители, без да си губят времето да ги убеждават, че го правят за благото на човечеството. От самото си стъпване в комплекса, децата са дресирани да се подчиняват – те получават нови имена и дори са изтезавани, ако откажат да забравят истинските. Повечето от тях са заедно, но елитните – Томас, Тереза, Арис и Рейчъл (двойката от втория Лабиринт, за която не научаваме почти нищо), са отделени в собствени стаи и се обучават отделно – вероятно защото са потенциални гении, на които ще бъдат възложени специални задачи.

Самите учени не са зли в обикновения смисъл на думата – повечето от тях са просто съсипани хора, които живеят в ужасен свят и които са наясно, че болестта ги застрашава във всеки един момент. Отношението им към децата е студено и безжалостно (те не ги тормозят нарочно, но ги подлагат на медицински тестове, много от които са неприятни – особено за малки деца), не защото ги мразят, а просто защото гледат на тях като на обекти – средство да открият лека, а не като на беззащитни деца, нуждаещи се от нормален живот.

Изображение с име: large
Джеймс Дашнър е добър писател и със сигурност може да напише хубави книги, които да не са свързани с Лабиринта.

Повечето от персонажите са познати от останалите книги, но този път читателите ги виждат по нов начин – преди изтриването на паметта им, когато децата са били наясно със ситуацията и в същото време са все така безпомощни. Всъщност, те дори имат възможност да избягат от сградата, в която са настанени, но повечето не искат да го направят, защото осъзнават ясно какво ги чака отвън.  Някои са значително по-борбени и непреклонни от останалите – качества, които изпъкват и в самия Лабиринт, след като вече са изгубили спомените си.

Сред тях е Нют – без съмнение най-трагичният персонаж в поредицата, чиято основна задача е да разбие сърцата на читателите. Към неговата трагична история е добавен още един нюанс – а именно – Нют има сестра (Соня с истинско име Елизабет), която е част от група Б и двамата са силно привързани – поне докато не забравят един за друг..

Може би най-симпатичен и достоен за пример е Миньо, който, макар и второстепенен персонаж, без усилия краде вниманието на феновете от героя на историята Томас. Миньо е по-решителен, с по-ясна мисъл и много по-неподатлив на манипулации. Неговото разсъждение, че ЗЛО би трябвало да попита тестовите обекти и семействата им, преди да експериментира с тях (вместо просто да ги отвличат и да застрелват оказващите съпротива близки на децата), е изключително правилно.

Читателите опознават малко по-добре и други познати лица – като Гали – някога смятан за злодей, а всъщност само нещастно момче, хванато в капан, и малкият Чък – момченце, чието място категорично не е в Лабиринта. Така и не става ясно защо учените са решили да разиграват това малко дете (което е значително под възрастта на останалите и възприема Томас и Тереза почти като родители). Чък е физически слаб, наивен, дори глупав и от самото начало е ясно, че няма да преживее предстоящите изпитания…

Изображение с име: The_Fever_Code_Cover2Тереза – младата жена, която за първи път представя фразата „ЗЛО е добро”, е горе-долу същата, каквато я помним от останалите томове на поредицата. Тя е умна, безстрашна и добронамерена, но и за съжаление твърде послушна – убедена в каузата на ЗЛО и неспособна да прозре през тяхното коварство. Ако някой може да се нарече предател спрямо останалите, то това е Тереза, но предателството й не цели да нарани приятелите й, а е израз на пълното й доверие в организацията и на желанието да помогне за спасяването на света. В действителност, въпреки зараждащите се чувства между тях, Тереза и Томас не си подхождат като двойка. Те имат тази „специална” телепатична връзка, получена благодарение на новаторските технологии на ЗЛО, но дори свързаните умове не могат да ги направят истински близки и единомислещи.

Героят на историята Томас е с много по-развита съвест и ясно съзнава, че това, което става не е редно, независимо от благородните цели на ЗЛО. Целта не оправдава средствата, но за съжаление той така и не успява да убеди своята партньорка в това. Томас иска да спаси всички и за разлика от Тереза, в един момент напълно изгубва вяра в способностите на учените да открият лек за изблика. За съжаление, неговите планове и добри намерения не са достатъчни, тъй като той става жертва на собствената си наивност.

Важно е да се отбележи, че в трилогията Томас така и не възстановява напълно спомените си – по собствена воля, за да не измени на себе си. Това негово опасение се оказва напълно неоправдано. Томас си е все същия и спомените само биха му помогнали – като се отказва от тях, младежът без да го осъзнае, губи част от душата си… Може би ако Джеймс Дашнър не се е отказал от идеята да пише продължения на поредицата, някой ден ще напише за това как той си връща спомените и съжалява горчиво за някои свои постъпки…

Преди влизането си в Лабиринта, Томас за кратко се среща с пилота Хорхе и въртиопашката Бренда – оказа се, че появата им по-късно в Обгорените земи, е планирана на много ранен етап от ЗЛО.

В другия лагер – а именно – в този на злодеите, са поставени неколцина учени от ЗЛО. Повечето от тях не изпъкват с нищо – просто груби, неприятни хора, но някои успяват да се откроят.

Изображение с име: 6b30ab60ce75cc4e1a50a3cdce1c24fe
Много интересни алтернативни корици (забележете, че на снимката са четири книги)

Председателят Андерсън – ръководителят на ЗЛО, когото познаваме съвсем бегло от останалите романи, е един от тях. Той не е лош човек и в един момент дори развива съвест, осъзнавайки, че това, което се случва с децата в комплекса, е извратено и неправилно. За съжаление – когато това става, вече е прекалено късно, за да може да му се помогне (или за да може той да помогне на младежите).

Ейва Пейдж – жената, която се превръща в ръководител на Дясната ръка и спасителка в последната част от основната трилогия, е в действителност неприятна личност. Тя е единствената, която се държи приятелски с Томас и Тереза и дори в един момент има наглостта да им заяви, че гледа на тях като на свои деца. Това, разбира се, е просто лицемерие – може би към края д-р Пейдж искрено е искала да помогне, но това не е оправдание, тъй като ако тя беше измислила план за бягство, вместо да следва собствените си егоистични цели, щяха да бъдат спасени много животи и спестени много страдания… Въпреки че, според мен, поредицата не се нуждае от още продължения и предистории, ако има друга книга, бих искала освен опомнянето на Томас, тя да включва мъчителната смърт на доктор Пейдж.

Джеймс Дашнър е отличен писател, което прави романа лесен за четене и емоционално въздействащ. Надявам се в близко бъдеще той да разработи нови идеи, които не са пряко или косвено свързани с тази поредица, тъй като безспорно притежава талант на истински писател-фантаст.

Финалът на творбата не поднася големи обрати, тъй като от самото начало знаем какъв ще е той (всички младежи влизат в Лабиринта), но е структуриран перфектно и съдържа правилния баланс от нагнетяване на напрежението, емоции и екшън.

Изображение с име: бележникМоята оценка:
История – 5
Герои – 6
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6

Общ успех: Много добър (5,40)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата