Малките и големите неща в живота

Учудващо е, че Downsizing стигна до кината, защото обикновено такъв тип филми се излъчват само по телевизията. Захващането с него е риск за разпространителя, още повече, че ревютата далеч не са изцяло положителни, по-скоро са 50/50, така че браво за смелостта да се пусне нещо различно и без амбиции за блокбъстър. Тук имаме и интересна концепция – открита е технология, която смалява органичната материя неколкократно. Смаляването на хората е полезно за планетата, защото драстично намалява замърсяването, а и за отделния човек, защото изведнъж може да живее с много по-малко, тоест с натрупаните до момента пари става много по-богат. В този свят е разказана личната история на Пол Сафранек, който преживява няколко трансформации и житейски обрата. Ако така описаната концепция беше разработена добре, то щях да препоръчвам филма горещо, но, за съжаление, реализацията е пропукана на много места и в крайна сметка това е един от редките случаи в живота ми, в които не мога да кажа дали филмът си заслужава или не – също като отзивите в Rotten Tomatoes съм 50/50.

Фактически, филмът е разделен на четири основни части, които са много различни една от друга и изглеждат все едно са от различни продукции. Началото е най-интересно – тогава опознаваме технологията и последствията от нея върху обществото, икономиката и индивида. Върху тази част е и мислено най-много, противоречията са най-малко, темпото е най-стабилно. Смаляването на Мат Деймън обаче идва с един обрат – не е спойлер, тъй като го има и в трейлъра – жена му се отказва в последния момент и двамата се развеждат. Оттук нататък почват личната драма и себеоткриването на персонажа, а фантастичният елемент не само остава далеч на заден план, но и сериозно се пропуква. За последната част с баналния финал пък е напълно излишен – тя би се развила по същия начин с хора в обичаен размер.

Сюжетът поема по много неочаквани пътища, но не в добър смисъл. Обикновено изненадите и непредсказуемостта са хубаво нещо, но тук водят в грешна посока. Пол Сафранек е много адекватно описан като „свестен, но жалък“. Той няма почти никакъв характер, носи се по течението, оставя се да го водят за носа, не знае какво иска от живота, а накрая се превръща и в хипи по пижама за точно един ден – толкова е лесно да му се промие мозъка. Намира си ужким и нова любов, но тя е крайно нереалистична и пресилена. Така историята на практика няма емоционален център или особен смисъл, въпреки че е с претенциите за задълбаване в дълбоки човешки истини. Лесно бих могъл да се захвана за сюжета и да осмея най-големите му дупки една по една, за да изкарам хейтърско ревю в 20 абзаца, 10 от които ще са за последния отрязък, но ще си го спестя, за да не спойлвам. Но най-малкият труд, който сценаристите можеха да си направят, е да сметнат предварително дали ако от 180 см. станеш на 13 см., това е смаляване над 2000 пъти или до 0,03%, както героите казват. Ясно е, че математиката не е силната страна на средностатистическия американец, но това е прекалено.

Недомислиците обаче не означават, че филмът не повдига теми за размисъл. Напротив, именно тук е една от силните му страни. Историята на Пол Сафранек може и да не е особено интересна, но все пак има моменти, в които се замисляте какво бихте правили на негово място. Концепцията е жестоко претупана, но е достатъчно добре зачекната в началото, за да ви накара да си представите как би изглеждал един такъв свят. Дали водата, огънят, дъждът, разстоянията, физиката и др. неща могат да се запазят в познатия ни вид (според филма да, според мен не)? Как наистина може да функционира икономиката в него? Какво означава смаляването за потреблението, имотите, заплатите? Филмът третира цените като константа и игнорира хаоса, който ще настъпи при една такава обществена трансформация, но все пак обхваща някои аспекти на промяната. Възможно ли е да има крайно бедни сред смалените, след като останалите са толкова богати? Какви приложения може да има тази технология? Дори филмът да не отговаря достатъчно задоволително на тези въпроси, поне ви провокира да помислите върху тях. А и още – вие бихте ли се смалили? Как бихте прекарвали времето си под купола с другите смалени хора? Ще ви липсва ли старият живот? Доколко между нормалните и смалените хора може да има реално взаимодействие? Какъв ще бъде животът за изоставените нормални и дали светът няма да стане едно депресиращо самотно място, ако мнозинството се смали?

Що се отнася до актьорската игра, не мога да кажа, че кой да е от наетите прави особено запомняща се роля. Мат Деймън просто се носи по течението, което и се иска от героя му, но е одъртял и надебелял. Кристин Уийг също просто се справя, но нейното екранно време е кратко. Някои хвалят Хонг Чо за ролята й на прецаканата от съдбата виетнамска чистачка, но лично на мен ми беше дразнеща. Кристофър Уолц играе сърбина с нездрава любов към купони Душан така, сякаш той е много по-забавен, отколкото всъщност е. Присъствието на Нийл Патрик Харис, Лора Дерн и Удо Киер е излишно, тъй като ролите им са епизодични и/или незначителни. Режисурата не се натрапва, освен че според мен пропуска много елементи на разликата между света на големите и света на малките, макар и да отчита 1-2, за които аз вероятно не бих се сетил.

Дори мнението ми за саундтрака е 50/50. Той също е мешавица от много различни стилове и идеи. През по-голямата част от времето музиката е в стил „Али Макбийл“ – игрива и лежерна, предразполагаща ви към нещо смешно, въпреки че истински забавен хумор почти няма, което всъщност я прави дразнеща от един момент нататък. Има няколко страхотни парти-парчета с етно мотиви, но не мога да ги открия в официалния саундтрак, а не се сетих да ги шазамна в киното.

И така, със 135 минути екранно време, „Малък голям живот“ минава през много събития, идеи и опити за социален коментар, има страхотна и благодатна концепция, но в крайна сметка от всичко това само одрасква повърхността. Ако търсите екшън, изпепеляваща любов или просто разпускане – това не е филмът за вас. Ако очаквате нещо замислящо и философско, гледайте го с резерви. Има и зрители, на които много им е допаднал целият хуманизъм в Downsizing, в размислите си са стигнали до най-различни интерпретации защо Александър Пейн е направил нещата точно така, тоест има потенциал и при вас останалото впечатление да е положително. Шансът е 50/50.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 4.50
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Обща оценка: Добър (4.33)