Може ли войната по пътищата да бъде наслада за душата?

Рядко се случва да очакваш някой филм с нетърпение и той да не те разочарова. Рядко се случва и неценител на екшъните като мен да се впечатли от филм, който е 90% нон-стоп екшън. Но когато този екшън е невероятно красив и спиращ дъха, няма как да не бъде оценен с два палеца нагоре. Mad Max: Fury Road определено надмина високите ми очаквания и, просто казано, ми напълни душата! Преди да прочетете ревюто, припомнете си трейлъра:

Сюжетът, както може да се очаква, е сравнително елементарен, но пък е ефективен и реализиран добре. Скиторещият из превърнатата в пустиня Земя, Макс, за пореден път е пленен (спокойно, няма нужда да сте гледали предишните филми от поредицата) и е отведен в кралството, или по-точно поселището, на Безсмъртния Джо. Последният е абсолютно побъркан диктатор, успял да се издигне до полубожество в очите на поданиците си. Неговият верен командир Ярост (Фюриоса) обаче е на път да го предаде – тя е скрила в камиона си петте му съпруги (секс-робини/преносителки на децата му) и планира да ги отведе до старата си родина, където те да бъдат свободни. Безсмъртния Джо, разбира се, няма да остави своята собственост да му се изплъзне и лудешкото преследване ще започне още преди да сте осъзнали напълно колко побъркани са всички в този пост-апокалиптичен свят.

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ определено е от типа филми, в които визията е много важна и изпипана до най-малкия детайл, но това не значи, че сюжетът страда. Въпреки пост-апокалиптичната обстановка, абсурдно яките коли и всички странности на обществото, изградено от Безсмъртния Джо, тази вселена си остава по-реалистична, по-човешка и по-обмислена от „Бързи и яростни“ например 🙂 Мисълта ми е, че красивата визия и праволинейният сюжет не бива да ви заблуждават – бързо ще се потопите в атмосферата, ще харесате героите и ще сте на ръба на седалката докато те се борят за оцеляване на високи обороти.

Титулярният герой определено няма чак толкова централна роля, колкото може да се предположи, но това не е задължително недостатък (особено ако сте феминистка). Докато в предишните филми от поредицата Макс беше сякаш единственият нормален в разпадащия се свят, тук вече и той е толкова побъркан, колкото всички останали, или поне на косъм от това да бъде. Макс се бори за оцеляване и не му пука кого ще нарани по пътя си, но същевременно на съвестта му тежат душите на всички онези, които не е успял да спаси в приключенията си досега. Измъчват го не само жаждата и жегата, но и зловещи (ама наистина зловещи) видения на мъртво момиченце. Макар да има около 5 реплики във филма, Том Харди отлично пресъздава образа на човек, който отчаяно търси изкупление.

Същата е целта и на Ярост, която се обръща срещу тиранина, на когото досега е служила (не по своя воля – и тя е била на практика робиня като всички останали). Тя е водещият женски образ и също е доста интересна и способна в екшън сцените. Всъщност, ако Макс отсъстваше от филма, Чарлийз Терон спокойно можеше да го изнесе сама на гърба си. Героинята й е само една идея по-приказлива от Макс, което означава, че има около 6-7 реплики, но е също толкова пълнокръвна и влизаща под кожата, дори повече.

Колкото до Безсмъртния Джо… откъде да започна? От майките, чието мляко се източва в покоите му, за да може той и изродското му семейство да го пият, от собственическото му отношение към всичко и всекиго около него, от огромните количества вода, които държи в недрата на скалата си, докато хората около него жадуват (той им пуска само по малко, да не би да ги пристрасти – грижи се за тях!) или може би от наподобяващия кукла на конци музикант, свирещ на бълваща огън китара, която краси (и озвучава) предницата на личния му камион? За самия Джо, миналото му или мотивацията му нищо не става ясно, но детайлите около него са достатъчно красноречиви и впечатляващи.

Въпреки че чуждестранните ревюта се надпреварват да хвалят Том Харди и Чарлийз Терон за съответните им роли, според мен филмът беше откраднат от Никълъс Холт, когото по принцип не харесвам. Той е Нукс, един от полухората, войници-камикадзета, отгледани от Джо, за да му служат за покорна армия, готова да даде живота си за него. Те се раждат болни и с кратък живот, а мозъците им са промити от рано, за да знаят, че единствената им функция е да умрат за полубожествения им господар. Нукс усеща, че тялото му вече го предава, а бягството на Ярост и петте съпруги му дава идеалната възможност да оползотвори смъртта си и да отиде във Валхала, печелейки одобрението на Безсмъртния Джо. Но въпреки всички опасности, в които се втурва с отворени обятия, не това му е писано…

Може би основната причина толкова да харесам филм, в който през повечето време или се преследват с коли, или се бият, или се стрелят, или комбинират по няколко от тези дейности, е фактът, че всичко това се случва с някаква идея и с истински залог за героите. Нещо повече, чрез детайли, действия, погледи актьорите успяват да развиват сюжета и химията помежду си дори докато около тях валят куршуми и джанти от експлодирали коли. В повечето филми екшънът слага сюжета на пауза и ние сме възприели това за нормално, но тук двете се развиват паралелно и са неразривно свързани по много красив и ефектен начин. Персонажите пък не са просто инструменти на историята или пушечно месо за визуален ефект – когато някой от тях страда или умре, емоционалният заряд е доста висок и няма как да ви остави безразлични.

Ако не е станало ясно от коментара досега, режисурата на „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е висш пилотаж сред блокбъстърите. Трейлърът по-горе ви показва малка част от красотата и лудостта на филмовата вселена. Специалните ефекти са на топ ниво, екшънът е феноменален. Компютърните ефекти са сведени до минимум, а практическите ефекти са като от най-качествените филми на 90-те, само че повече. Единствено забележка за визията може да се направи заради оливането с цветовата гама – тя е ограничена до наситено жълто/оранжево и наситено синьо, поради което изглежда малко неестествено и еднообразно след известно време. Отбелязвам това не защото е кой знае какъв проблем, а просто се чувствам длъжен да намеря и кусур, колкото и минимален да е той.

Всъщност, единственият по-сериозен недостатък, който ми направи впечатление, е преводът. Това не е добър знак за филм, в който има общо около 20-тина реплики (добре де, хиперболизирам, повече са, но не се усеща така – като не отчитам това за недостатък – както споменах, сюжетът се развива не само чрез диалог). По-конкретно, не ми се понрави, че част от имената и титлите са запазени, както са в оригинал (Сплендида), а друга част са преведени на български, и то не много адекватно (Imperator Furiosa – командир Ярост, Immortan Joe – Безсмъртния Джо). За зрител, който не знае английски, това ще отнеме от чара на филма. Да, в оригинал може да звучат леко объркващо, тъй като Фюриоса не е наистина императрица, а Immortan трябва да е Immortal, ако търсим правилната дума, но защо да намаляваме от уникалността на филма, изразяваща се включително и в шантави имена и титли?

Евентуално, можем да споменем и саундтрака като елемент от филма, който е малко под очакванията. Трейлърите загатнаха за нещо много яко и в това отношение, но през повечето време вървеше основната тема от горното клипче, преработена по различни начини. Не че това е лошо – даже се надявах да я чуя в по-дълъг вариант, защото ми хареса още от трейлъра, просто можеше да има и нещо повече. Този бял кусур обаче в никакъв случай не означава, че саундтракът не е над средното ниво за филмите от последните години по принцип. Чуйте сами основната тема под този абзац – супер си е.

https://www.youtube.com/watch?v=UIyRXvHmXxo

И така, „Лудия Макс: Пътят на яростта“ работи и успява да се отличи във всяко едно отношение. Той издига лудостта на по-високо ниво, където тя е не просто шокираща, но и уважавана и красива. Филмът разполага с елементарен, но изненадващо дълбок и провокативен сюжет, интересни герои, силен емоционален заряд и много, много добър екшън! Джордж Милър скоро започва осмото си десетилетие, а е вкарал повече свежест и енергия в творбата си от режисьори на половината на годините му. Подозирам, че след Mad Max: Fury Road дълго време филмите, които ми попадат, ще оценявам с повдигане на устните и презрителен коментар: „Посредствено!“.

Моята оценка:

История – 5.50
Герои – 6-
Режисура и ефекти – 7
Актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,83)