Нищо ново под слънцето, но пък светкавицата удря на същото място два пъти

Комиксовите филми и сериали не са новост. Точно обратното. Наблюдава се пренасищане в сай-фай и фентъзи жанровете до степен, в която проекти се спират. До степен, в която не виждаме нищо ново. До степен, в която печелят „Оскар за най-добър филм“ и обират още няколко статуетки. Само тази зима имаме две заглавия, с които стартира годината – „Ант-Мен: Квантомания“ (Марвел версията на „Междузвездни войни“, в която „бяло“ семейство се бори срещу тъмнокож злодей) и „Шазам: Яростта на боговете“. 2 добре познати истории, които заслужено получават своето продължение.

Ант-Мен и Шазам до голяма степен си приличат, защото не са типични герои. Могат да са доста комични и инфантилни. Малко или много репрезентират обикновения човек. Онзи, който ходи на училище или на работа. Бори се с ежедневни проблеми и, минавайки по улицата, не би бил разпознат. Същевременно двете ленти представляват семейни филми с насилие, но без кървища. Има доста опити за комични сцени и представят много впечатляващи образи за злодеи. Злодеи, в които аз лично мога да се влюбя. А в ролите на тези злодеи влизат актьори с опит и съживяват образите до неописуема пълнокръвност. С това приликите на пръв поглед (и на втори и на трети) приключват.

Ако вече сте опознали моя стил, ще забележите, че се старая да хваля филми и да избягвам хейтене на ленти в отделни ревюта (затова няма да прочетете от мен за „Ант-Мен“ повече от споменавания в тази статия). Втората част на Шазам обаче има достатъчно причини да бъде похвалена.

Основните антагонисти на „Шазам 2“ се играят от Хелън Мирън и Луси Лиу, които са богини не само като персонажи, но и като актьорско майсторство и екранно присъствие, а основният протагонист – от Закари Леви, който си партнира с Адам Броуди за отбора на „добрите“. Актьорската игра е на ниво. Мирън има добре развит персонаж, а Лиу е невероятен егоистичен злодей, отдаващ се на жестокостта на природата си. Режисурата ми допада и темпото е добре зададено. За екшън филм се случват много неща и все пак е лесно да се проследят. Ефектите са добри, но и филмът не изисква много в това отношение, като се гради на вече изградени ефекти от предния филм. Колкото до емоционалния заряд, той присъства и е на място… с уговорката, че може лесно са симпатизирате на драмите на един тийнейджър.

Историята в „Шазам 2: Яростта на боговете“ започва 2 години след събитията от първия филм, в който сиракът Били Бакстън заживя в приемно семейство с най-добрия си приятел и няколко други деца и получи суперсили, които го превръщат във възрастен мъж, способен да се изправи дори срещу Супермен. Тогава той с помощта на приятелите си (които също се сдобиха със суперсили), успя да победи тогавашния злодей и да намери щастие в новия си дом.

Днес героите от същото семейство се опитват да се борят срещу ежедневни престъпления. „Опитват“ е правилната дума, защото деца не мога да обмислят всяка ситуация и опитите им, макар с добри намерения, остават със съмнителни резултати. Междувременно, всеки си изгражда собствените интереси и израства като отделен индивид. Фреди например държи на своята самостоятелност и иска да се развива като независима личност. Мери пък е типичен пример за негативите на това да пораснеш и да влезеш в категорията на възрастните. Тя представя и на Били примера дали човек може да гони мечтите си или е обречен само да плаща сметките.

Тази разпокъсаност силно влияе на Били (оригиналния Шазам). Така неговият образ се изгражда върху травмата от изоставянето – първо от родителите му, а вече и от привидната липса на сплотеност в семейството. Много добър пример за един от стиловете за привързване – теория, която напоследък се радва на доста голяма слава (прочетете си в Гугъл за Anxious attachment style). Били се опитва да е лидер, макар самият той да не осъзнава какво е това. В личен план скоро става пълнолетен и трябва да реши какво да прави с живота си, но още не може да осъзнае корена на собствената си несигурност.

От друга страна се появяват няколко древногръцки богини, които се опитват да съживят света си. Или поне така си мислят, докато едната не променя мнението си, типично в стила на древногръцките богове. Интересното тук е, че има странна за мен препратка към видеоигрите от рода на „Devil may cry 3/5“ с изникващо в средата на града нещо (в случая дърво), от което се ражда армия от чудовища. Повече спойлери няма да дам.

Освен, може би, един – бях приятно изненадан как филмът се присмива на себе си и на жанра като цяло. Как е трудно да се помнят всички детайли и как една референция се променя от мирогледа на този, който я ползва. Чрез всичко това се изгражда мета разговор със зрителя, препратките към поп културата и преизползването на определени произведения и идеи са на място в повечето случаи. Дори филмът посмява да забие малък шамар на крайнолявата „woke“ култура с щипка хомофобия и фатфобия. Същевременно филмът се опира на класическите тропи за приемственост, семейство и семейна принадлежност, личностно израстване и саможертва, като тези въпроси се разглеждат както в странични сюжетни линии за ежедневни проблеми, така и в епичността на основната история.

„Шазам 2“ успява. Това е класически комиксов филм. Изграден с опит да се достигне патоса на древногръцки мит по американски стил, но също така и самоосъзнат, че никога сам по себе си няма да е толкова велик. Това е филм със силен емоционален заряд, който с удоволствие ще гледам още веднъж и силно бих препоръчал. Чак ми се къса сърцето, че може да е последният Шазам на Закари Леви, защото сценаристите и режисьора са си свършили работата прекрасно.

А ако решите да изгледате Shazam! Fury of the Gods в близките седмици и сте фенове, знайте, че има 2 пост-кредит сцени.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Отличен (5,55)