„Ной“ – ревю на Петър Атанасов

Ревю на филма Noah от Петър Атанасов

933-1-noe-1000Високобюджетните филми, обвързани с религиозна тематика, винаги са нещо, от което не знаеш какво да очакваш. Дали ще имат хубав сюжет или ще са просто религиозна пропаганда за овце? Дали ще проявят уважение или ще се изгаврят с вярата на милиарди хора по света? Дали ще представят нещо ново или са просто машина за доене на пари от познати сюжети?

Конкретно „Ной“ предизвика известна полемика още преди излизането си – Ръсел Кроу се мъчи три пъти да се срещне с Папата и да получи неговата благословия (в крайна сметка успя и религиозните пуритани могат да бъдат спокойни, че техният духовен предводител им позволява да гледат филма), а в някои ислямски страни беше забранен поради многото насилие и острите противоречия с тяхното разбиране за героя от всеизвестната притча (Потопът и Ной са важни моменти както в Библията, така и в Корана).

Е, не се притеснявайте, противоречията се реализират и в крайния продукт. Дарън Аронофски се е опитал да направи няколко филма в един. Смесват се епично фентъзи с арт-филм, семейна драма с апокалипсис, природозащитнически с религиозни възгледи, опит да се угоди както на вярващите, така и на атеистите. Като цяло, резултатът не е лош, но смесването на толкова много елементи не е и безпроблемно. Важното е, че „Ной“ е доста дързък и определено е по-задълбочен и провокиращ към размисъл, отколкото може да се очаква.

Да започнем малко по малко – историята. Това, което знаете за героя, общо взето се случва и във филма. Ной е леко чалнат, но добър човек, който получава видения, че Господ, разгневен от покварата и злостта в хората, е решил да заличи света, като го удави във Велик Потоп. Като последният свестен мъж на Земята, Ной приема мисията от виденията си – да построи Ковчег, в който да влязат по една двойка от всички живи твари, за да могат да се спасят, разплодят и населят Земята след Потопа.

Това, което досега не знаехме, е че в сюжета присъстват и падналите ангели като огромни и грозни каменни чудовища, покварата преди Потопа е много по-зрелищна, брутална и осезаема, отколкото можем да си представим, а в историята на Ной и неговото семейство, както и в чудесата и знаците на Създателя има много повече сложни отношения, напрегнати моменти и морални дилеми, отколкото сме свикнали да виждаме във филмите по библейски сюжети.

noah 545

Филмът продължава почти 2 часа и половина, което не е малко. Можеше да бъде посъкратен с изрязването на някои излишни драматични и описателни сцени, предимно в първата половина и края на филма (въпреки че краят, особено що се отнася до единия от синовете, беше даже претупан), но като цяло дължината не се усеща твърде много. Не бих се оплакал от повече динамика в първата третина, но смелите решения във втората и напрежението в третата определено компенсират.

Дойде време и за малко коментар върху религиозните противоречия. От една страна, основните идеи и канони на религията са спазени, дори сцените с чудесата божии, влизащите в арката животни и краят са точно толкова блудкави, колкото се изисква от филм на религиозна тематика. От друга страна, сценарият внася много нови елементи в познатата история, някои от които фанатиците биха определили като скандални. Ной хич не е толкова добричък и загрижен за живота, колкото очакваме (един американски критик дори го е определил като „първия природозащитник-откачалка“), а всеопрощаващият Господ от приказките на добрата ви баба е хванат в най-гневния си момент.

Същевременно, в историята и личната драма на героите има достатъчно обрати и моменти, в които се провокира истински критичен размисъл по въпросите на вярата и морала. Новите моменти и персонажи внасят толкова интрига, че в една определена част от филма сюжетът започва да изглежда непредсказуем, а зрителят се пита дали не му се готви някакъв грандиозен обрат или шокиращо нововъведение в познатата история. Всъщност, фактът, че изобщо се стига до такива съмнения, е достатъчно шокиращ сам по себе си – в крайна сметка немалко от зрителите очакват предимно мили сюжети, сеене на мъдрост и прославяне на Бога.

noah 546

Не искам да навлизам в подробности, за да не ви разваля евентуалното удоволствие от филма, но ще ви кажа това – фактът, че „Ной“ е по библейска притча, не го прави близък до като по сектантски наивните стари ленти за Христос, които БНТ върти по Коледа и Великден. Напротив, гледането и възприемането на филма изискват не сляпа вяра и овчедушие, а критичен ум и добре осмислена морална позиция.

По същия начин, ако очаквате апокалиптична простотия без мисъл и сюжет, на която да дъвчете пуканки, не сте за този филм – изчакайте лятото. Не че няма зрелищни бойни сцени и добра анимация, но не тя е главното. Дори тук бих вметнал, че според мен 3D-то е излишно – не че съм привърженик на мечове, летящи от екрана, но ако нито веднъж през филма не усетиш, че гледаш 3D (освен при бързите движения на камерата, когато образът се размазва и едвам различаваш ставащото), то според мен третото измерение се обезсмисля.

Е, имам и определени критики към някои разбирания, изразени във филма. Така например, героите му сякаш изобщо не правят разлика между любов и секс. За тях идеята, че едното не може да го има без другото, е съвсем буквална, дори не е сигурно дали правят разлика между двете понятия. Също така, малко в повече ми дойдоха намеците, че всеки трябва да се плоди и да има деца, иначе е невъзможно да бъде щастлив. Да, на края на света, когато от 6 човека зависи оцеляването на човечеството, продължаването на рода е доста важна тема, но филмът го изкарва, че е немислимо да възприемеш нещо друго за по-важно. Сякаш нашите дейности, мечти, стремежи, идеи, творби и т.н. са нищо, тъй като по Божия замисъл ние сме просто добитък за разплод. И ако случайно си вече плодовит, а още нямаш деца, то веднага трябва да си хванеш първата срещната за жена или пък да пратиш баща ти да ти донесе такава. Да не говорим, че човек просто не бива да се замисля за съвокупляването с близки роднини, което се налага след края на историята – във филма тази тема е по-близка до браковете на английските монарси дори от Библията. От филм, който така добре повдига въпроси за доброто, лошото, вярата, семейството, дълга, отговорността, човешката природа, живота, неговия смисъл и сътворението въобще, очаквах малко по-зрял подход към тези теми.

noah 2015

Режисурата на филма като цяло беше на ниво, макар и да съм с противоречиви чувства относно някои елементи. Най-много ме впечатлиха мрачните пейзажи и опустошенията от стария свят. Прекрасно се предава идеята, че хората са забравили природата си и сами са разрушили рая, с който са разполагали. В тях се съдържа и предупреждение към днешните хора да пазят това, което имат. Кой знае, може би на човек от онзи свят, днешния, в който заливаме огромни територии с бетон, също ще му изглежда близък до апокалиптичния.

Актьорската игра е направо безупречна. Ръсел Кроу и Ема Уотсън се справят блестящо, а Дженифър Конъли, Антъни Хопкинс и останалите са доста солидни в изпълненията си. Младежите (без Ема Уотсън) едва ли са следващите кино-звезди, но се справят достатъчно добре с материала, който им е даден.

Колкото до сценария и някои наивности в детайлите от сюжета – част от тях се оказва, че са взети направо от Библията. Така например, религиозните хора би трябвало да знаят, че преди Потопа никога не е валяло дъжд – затова и при падането на първите капки във филма хората веднага разбират, че Краят под формата на Потоп наближава. Тоест реакцията им във филма не е просто недомислица от начинаещ сценарист. Дори каменните гиганти, които първоначално помислих за комерсиални добавки на сценариста, всъщност са описани в Стария Завет. Е, други сценарни пропуски и недоглеждания няма как да припишем на Библията, но все пак могат да се преживеят.

И така – нека обобщим. „Ной“ не е без своите слабости, нито пък ще се бори за приза Филм на годината, но въпреки това е доста по-добър отколкото вероятно очаквате. Дарън Аронофски внася изключително свеж полъх в жанра на филмите по библейски сюжети (ако изобщо е редно да го причисляваме към кой да е жанр) и, макар да бяга от твърде шокиращи обрати и скандални моменти, често проявява възхитителна смелост в интерпретирането на притчата и размисъла по философски и метафизични въпроси. Драмата и емоционалният заряд определено са на ниво и може и нещо да не ви хареса, но филмът едва ли ще ви остави безразлични. Напълно заслужена оценка Много добър.

Noah излиза по кината на 3D и 4D от утре, 28 март.

 

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Мн. Добър (5.43)

 

Друго ревю можете да прочетете тук: Ревю на Станимир Ставрев

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Постарал си се Пешо 😉 Дори и аз се замислих да го гледам, въпреки, че Дарън ми е тежичък за гледане (справка „Пи“) и едва ли ще се стигне до там 🙂

Миро

Еми, определено ме надъха от това ревю и ще го гледам, но във Варна го има само на 3D и нещо ми излишно и на мен това… освен факта, че повече пара ще приберат, но може да го гледам на кино или да изчакам, но ме убеди де . 🙂