Някои от най-трудните битки се водят в ума

Ревю на играта Hellblade: Senua’s Sacrifice, излязла през 2017 за PS4, PC, Xbox One и Nintendo Switch.

За първи път пиша ревю на видео игра и вероятно скоро няма да повторя, но Hellblade: Senua’s Sacrifice заслужава да се каже нещо за нея. Тя е нестандартно преживяване, което няма да допадне на всеки, но е смело, различно и изградено с много любов, старание, дълбочина и осъзнатост. Фокусът при нея е не толкова върху битки, геймплей или трудност, колкото върху историята, атмосферата и феноменалните графика и саундтрак. Проявих интерес към нея още когато за пръв път видях трейлър, но едва сега имах възможността (достатъчно добрия компютър и времето) да я изиграя.

Трудно ми е да говоря за сюжета на играта, тъй като обстоятелствата около Сенуа и нейното пътуване се изясняват малко по малко с напредването в историята и откриването и интерпретирането им е едно от удоволствията на преживяването. Официалното описание разкрива, че тя се е отправила към Подземния свят, за да спаси душата на любимия си, но миналото на Сенуа е по-богато. В сюжета се намесват майка й, баща й, обстоятелствата около смъртта на Дилиън, един друид, древни богове и многото гласове в главата й. Детайлите се разкриват малко по малко чрез шепоти и видения, които почти никога не бива да се възприемат буквално. Мога само да кажа, че историята е наистина драматична и, макар да няма някакви големи шокиращи обрати, е изключително въздействаща, богата и лирична. Неслучайно някои критици описват Hellblade: Senua’s Sacrifice като „не игра, а произведение на изкуството“.

Това определение със сигурност е вдъхновено и от впечатляващите графика и музика. Само един трейлър е достатъчен, за да видите за какво става дума. Не говорим само за детайлност на елементите или чистота и обработка на образа, а също и за свръхестествени места и същества, родени от болно въображение (аз останах изключително впечатлен от образа на Хела, употребен в точна доза). Макар да е направена от само 20 души, играта съдържа спиращи дъха визии, вариращи между впечатляващи красоти и потресаващи (в добрия смисъл) грозотии. Едно време такава графика се позволяваше само за няколко cutscenes, чиито визии бяха тотално различни от стандартното ниво за играта – тук усещането е като за 8-часов синематик. Разбира се, това означава, че това не чак толкова дълго преживяване ще изисква от вас сравнително силен и добре охлаждащ се компютър (ако не сте случайно с конзола).

8 часа не са много време за single player игра, която едва ли ще преиграете повече от веднъж (и няма да видите нещо по-различно), така че за покупка по-скоро бих посъветвал да се търси промоционална цена – 60 лева са множко, колкото и да е красива и стойностна. Но да се върнем на причините все пак да се захванете с нея.

Голямото браво, което Hellblade: Senua’s Sacrifice заслужава, е за психично болната си героиня. Девелопърите са работили отблизо с експерти в областта, както и с хора, минали или минаващи през подобно заболяване, за да бъдат максимално адекватни в представянето му. Потапянето в атмосферата на играта ще ви даде доста добра представа за това през какво минават шизофрениците, и то в два аспекта – виждане и чуване.

Почти през цялото време Сенуа е съпътствана от гласовете в главата си, дори може да се каже, че вие, като играч, сте един от тях. Представете си да носите една сюрия хора в ума си в ежедневието си. Някои от тях говорят на вас, други ви обсъждат сякаш ви няма, трети злобно ви се подиграват, всички говорят един през друг и идват от различни посоки (в тази връзка е и препоръката да играете със слушалки или адекватна звукова система). Гласовете могат и да са полезни – да ви подсказват как да продължите или да ви предупреждават за атаки, идващи отзад. Но като цяло са гаднички, депресиращи и функцията им в сюжета е тотално да смазват самочувствието на Сенуа. Самата главна героиня де факто говори рядко, поне не и извън ума си. Вероятно ще се замислите, ако имате някой психично болен в живота си, за това, което той може би преживява, докато уж само си стои и мълчи в привидно спокойствие. Разбира се, играта не е чак толкова страшна, колкото е истинската шизофрения, но е похвално, че се е опитала да я създаде. И за да я направи по-поносима е включила превъзходен саундтрак.

По-интересният аспект на психозата е визуалният, тъй като той играе роля и в геймплея. Първо, в рамките на секунди е възможно красивата градина да се превърне в хаотичен ад, както и обратното, което влияе много силно върху преживяването от играта и е красиво и интересно да се наблюдава (въпреки че хората, които наистина страдат от халюцинации, едва ли биха го намерили за такова). Второ, никога не можеш да си сигурен какво виждаш и играта неведнъж директно си ви лъже. Някои се оплакват от това подвеждане, но то е напълно в духа на концепцията. Трето, възприемането от Сенуа е важен елемент на геймплея. Типичното за психично болните хора е, че те виждат взаимовръзки между елементи от реалния свят, които другите хора не виждат (защото най-вероятно не съществуват извън умовете им). Сенуа обаче трябва да намери връзките между различни детайли, за да реши пъзелите, които да й позволят да премине напред в пътуването. Трябва да откривате определени форми в света около вас, да преминавате от свят в свят, да следите как се променя околността, когато минете през някоя порта или заобиколите дърво.

Лесно е да бъдеш герой и да побеждаваш враговете си, ако си здрав, прав, защо не и надарен с някоя суперсила, както е доста типично за фантастиката. Много по-трудно е ако си смазан психически както от трагедиите в живота ти, така и от собствените ти ярки страхове и съмнения, въплътени от психозата ти. Ако не знаеш какво се случва около теб – кое е истина, кое е породено от въображението ти, кое е лъжа, казана от друг човек, в която наивно си повярвал. Това прави пътуването и жертвата на Сенуа много по-стойностни, изстрадани и емоционално въздействащи. А упоритостта й постиженията й стават по-значими и вдъхновяващи.

Ако съм успял да ви зарибя по играта, то нека ви предупредя и за някои нейни недостатъци. Вече споменах за сравнително краткото времетраене (ще ви отнеме около 8 часа да я превъртите), но към него има и друг проблем – на моменти дори то се усеща като по-дълго от необходимото. Началото на играта ви хвърля направо в историята, без да ви подготви по абсолютно никакъв начин – не знаете какво се очаква от вас, за какво се бори героинята ви, как да се биете, как да решавате пъзелите, дори в какво точно се състоят те. Геймплеят е сравнително беден на възможности и почти изцяло праволинеен – няма възможности за различен финал или различен път към края. Целта е да продължавате напред без да умирате, нямате инвентар, нито можете да влияете ръчно върху развитието на героя откъм здраве или способности. Забиването върху някой пъзел, където не става ясно какво точно се иска от вас, може да бъде изнервящо, особено в началото, когато още не сте се потопили в историята (общо взето, по-интересното идва след като победите двамата богове в началото – тогава сюжетът тръгва по същество, а пъзелите и битките вече не ви представляват проблем). На всичкото отгоре, Сенуа се движи бавно, в сравнение с героите в други игри, дори когато тича. Вероятно това е направено, за да се удължи изкуствено времетраенето или да се даде възможност на устройството ви да ви покаже всички красоти на графиката в пълния им блясък, но все пак може да дотегне.

Битките са нож с две остриета. В началото ще ви харесат, защото са предизвикателни и отнема малко време да се научите на тях. След това може да ви станат досадни, защото се повтарят и идеята им е да внесат малко екшън в историята, която по същество е фокусирана върху драмата и атмосферата, с други думи – забавят я, за да ви вдигнат леко адреналина и чувството за постоянно тегнеща опасност. Накрая сигурно пак ще ги харесате, защото ще забележите какво богатство от бойни комбинации всъщност има Сенуа, както и колко по-приятно е здравословното състояние на протагониста и враговете му да се отразява на битката. Това не ви е Mortal Kombat, където дори и на един пиксел оставащо здраве можете да скачате и хвърляте магии сякаш сте се разминали без драскотина до момента. Биещите се могат да бъдат ранявани и съответно да отслабват, да стават по-бавни и немощни, а поведението им на арената е единственият индикатор за това колко са близо до смъртта.

Надявам се да е станало ясно, че препоръчвам Hellblade: Senua’s Sacrifice не защото е перфектна или няма какво да се желае от нея, а защото е доста силна в определени аспекти – атмосфера, визии, емоционален заряд, саундтрак, нестандартност. Не са много творбите, които ти позволяват да влезеш в главата на психично болен човек, като самият той има трогателна история и е част от тотално различен спрямо твоя свят. Желателно е, веднъж като почнете играта, да я изкарате докрай, а не да играете през големи паузи, защото така ще се загуби от преживяването. Не е нужно да е в един ден, но да е без големи прекъсвания. Геймърите, ориентирани към шутъри, екшън и богат геймплей, вероятно няма да я харесат. Но търсещите по-интимни истории и изградени в дълбочина герои, желаещите да излязат от стабилната реалност в една по-нестандартна обстановка, трябва да я пробват. Още повече, в недалечно бъдеще ще излезе и втора част.

 

Моята оценка:
История и герои – 5.50
Геймплей – 4
Графика и режисура – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак и озвучаване – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Отличен (5,58)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Кал

Благодаря за това насочване на прожектора, Пешо!

За мен Senua е дваж по-специално преживяване, понеже аз също се водя психично болен… ахъм, невроатипичен :D, затова се радвам на всеки образец в изкуството – все едно кое – успяващ да улови реалистично спецификите на „ненормалното“. И в крайна сметка да ги „нормализира“. Да се разбираме е важно. 🙂

Впрочем страхотен анализ на Senua от тая гледна точка има тук: https://screentherapyblog.wordpress.com/2018/03/01/hellblade-senuas-sacrifice/

eng

Минах я.Както очаквах,средняшка игра.Наистина много отстъпва от Dishonored

eng

Убеди ме,ще я пробвам.
Въпреки че едва ли може да се мери с „Dishonored“ (Обезчестен)