Обсебване, но не от демон

Ако следите международните новини, трябва отдавна да сте чули за филма Obsession. Дело на поредния ютюбър, гмуркащ се в дълбокото на Холивуд – Къри Баркър. С бюджет едва 750 000 долара, филмът вече е направил над 160 милиона от кината. А дори не е имал пълноценна международна премиера – у нас имаше два дни с предпремиерни прожекции (и то заради голямата му слава), а официално излиза чак на 26 юни. Вероятно разпространителите не са му имали голямо доверие и са сбъркали в преценката си – затова и у нас датата е с месец след американската.

Логичният въпрос е – щом се вдига толкова много шум около този филм, заслужава ли си той наистина да се гледа или просто става дума за поредната неоправдана Gen Z мания и добър маркетинг?

Както винаги, мнения има всякакви – нищо не може да се хареса на всеки. Но за мен лично този филм е превъзходен! Факт, докосна ме доста дълбоко заради мои лични преживявания и ми събуди стари травми, което допринесе за ефекта му върху мен, но все пак не са много филмите, за които мога да кажа такова нещо. „Обсебване“ е изключително въздействащ, доста дълбок психологически и много добре изпипан във всяко едно отношение!

Сюжетът не е кой знае колко богат, виждате го в трейлъра. Младият и неопитен Беър е влюбен в симпатичната девойка Ники, но не смее да ѝ го признае. Той си пожелава на някакъв боклук с клонки от върба от магазин за левче тя да го заобича повече от всеки друг на света. Не щеш ли, желанието се сбъдва, но не както е очаквал. Ники тотално се обсебва от него и започва да се държи като обладана от демон… само дето демон няма.

Нямаме бясно темпо на развитие на историята с изобилие от събития, но пък имаме силно въздействаща атмосфера, нагнетено докрай напрежение и неяснота. Ужасът идва не толкова от стряскания, колкото от дълбоко потрисащи и трудно обясними от гледната точка на героите смущаващи сцени. Обсебването хем е представено доста реалистично, хем е през погледа на треперещия от страх Беър, който вероятно възприема част от движенията на все по-непредвидимата си приятелка хиперболизирано-демонично. Но по един приземен и достоверен начин, който прави случващото се още по-ужасяващо.

Ако в живота си сте преминали през психично заболяване или сте имали близък с такова, предупреждавам ви да се заредите емоционално преди да гледате Obsession. Не знам дали режисьорът е имал някакви преживявания в този аспект, за който по принцип всеки гледа да не говори, но ги е пресъздал великолепно. И двамата младежи нямат достатъчно опит в междучовешките отношения, което усложнява ситуацията им, но по достоверен начин, който да ви накара да им съчувствате искрено и интензивно. Някои зрители не са минали през подобни моменти в живота си и намират част от случките за смешни, но, повярвайте, въобще не е смешно да го изпитваш на твой гръб и никой не е застрахован срещу това да бъде сполетен от подобни травмиращи събития. И когато ти се случи за първи път, няма чак толкова голямо значение дали си на 12 или на 52 – все е страдание, което не пожелавам на никого. Което, разбира се, не оправдава Беър за втората половина на филма, поне далеч не изцяло…

Въпреки възскромния бюджет, целият екип е работил със старание и отдаденост на материала. Къри Баркър може да е неопитен, но е вложил себе си и е изпипал сценария и кадрите доста професионално. Както и при Backrooms, другият изненадващ, но заслужаващ хит тази година, много си личи когато работиш по творба, която е по твоя идея и ти е лична страст, в която наистина вярваш и оставяш сърцето си. Отвикнахме да виждаме примери за това във времена, в които почти всеки филм е продължение, римейк или адаптация на нещо, а режисьорът и сценаристът просто са наети от студио да следват някакви формули, които ще направят филма максимално касов. За саундтрака и озвучаването също са се постарали много!

Двамата главни актьори, които не съм чувал преди – Майкъл Джонстън (бил е в „Тийн вълк“) и Инди Наварет (била е в „Супермен и Лоис“) – изяждат ролите си и не оставят трохи (както казват джензитата). Джонстън е невероятно чаровен и ви печели като негови поддръжници още от първата сцена. Същевременно отлично предава и усложненията на персонажа му във втората половина на филма, когато страхът и егото го карат да взима някои… решения. Част от по-неопитните зрители критикуват персонажа за тях, но пак ще повторя – стискайте палци да не попаднете в подобна ситуация, защото не знаете вие как ще реагирате. Наварет е сладка в началото, но когато стига до „обсебените“ сцени става феноменална. Въобще не съм очаквал от някаква неизвестна мацка, родена 2001 година, да ме впечатли така. Естествено, помагат и разни едва забележими гримове, протези и ефекти в най-страшните моменти. Силно се надявам и двамата да получат някакви стабилни бонуси от колосалните печалби на филма, защото ги заслужават.

„Обсебване“ повдига страшно много теми за размисъл, независимо от това към кое поколение принадлежите. Очевидно, основната таргет аудитория е поколението Z, но ако сте по-възрастни (или доста по-възрастни), недейте да пренебрегвате филма с лека ръка. Някои анализират творбата като призма, през която да разберем младите по-добре. Наистина ли за тях любовта и връзката изглеждат толкова страшни? Наистина ли биха предпочели магии и желания, вместо просто да се осмелят да рискуват? Ако да, защо? Други анализират по-директно самите персонажи – доколко е виновен самият Беър и от кой момент нататък егото взима превес при него? Можем ли направо да го броим за злодей или можем да оправдаем решенията му с липса на опит, знания и самочувствие? Фантастичният елемент също внася поводи за размишления – какво усеща Ники и дали тази Ники, която виждаме, е истинската? Как тълкуваме ситуацията с приятеля на Беър в историята и разкритието за него накрая? Вие как бихте разрешили ситуацията на мястото на всеки от героите и как тълкувате финала? Аз пък си пречупвам филма през личните травми и спомени и препоръчвам на всеки да го изгледа като пример какво е да живееш с психично болен човек – тази тема трябва да престане да бъде табу и може би ако всички приемем, че на всеки може да се случи, лечението ще се случва по-лесно и адекватно. Но трябва да приемем, че в такъв момент и близките имат известна отговорност да се погрижат правилно за болния. Така или иначе, имаме филм, отворен за интерпретации, който ще бъде преживян различно от всеки зрител според възрастта, пола и опита му.

Когато започвахме годината, въобще не очаквах, че първите два нейни филма, които наистина ще ме впечатлят, ще дойдат чак в края на пролетта и ще бъдат микробюджетни хоръри. Ако не е станало ясно, Obsession е единият от тях. Страхотен е и заслужава всички суперлативи, изписани по негов адрес. Гледайте го! И елате после пак тук, за да го дискутираме в коментарите.

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 6-
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –4,50

Общ успех: Отличен (5,60)