Старо, но златно: Лекс

От години се каня да напиша тази статия, но не знам как точно да я подхвана, защото Lexx е любимият ми сериал – този, който ме зариби по космическата фантастика и странните безсрамни продукции. Той беше бягство и утеха за мен в трудните моменти на младините, както и огромен източник на вдъхновение. В същото време, съзнавам, че сериалът далеч не е перфектен и има много хора, на които не им харесва. Разбирам ги и тях – ужасно евтин е, бутафорен, твърде странен и самоугаждащ си на моменти, не се подчинява на познатите и изпитани формули, а напротив. Още навремето създателите му са казали, че „Лекс“ очевидно също е вдъхновен от „Стар Трек“ (както всичко друго космическо по телевизията през 90-те), но иска да бъде анти-Трек – нещо по-различно, по-забавно, отпуснато и разбиващо клишетата, но в същото време по-смело и дори по-епично.

Доколко е успял в начинанието, трудно е да се каже, предвид че в периода около 1999-2001 г. го излъчваха в България нон-стоп по поне 5 телевизии, а днес е малко или много забравен. Но за мен е страшно специален сериал и най-голямата мания в живота ми. Откъм странност и оригиналност постави висока летва за всяка следваща фантастика, на която съм давал шанс. Затова смятам, че е задължително да му напиша едно ревю за рубриката „Старо, но златно“, както вече сме правили за „Вавилон 5“, „Фарскейп“, „Бойна звезда: Галактика“ и донякъде за „Досиетата Х“ и „Никита“. Пък вие ако щете гледайте 🙂

За какво става дума? Лекс е жив космически кораб, който може да унищожава планети. Малко е глуповат, но се старае да бъде верен на капитана си – поне докато държи ключа за него. Създаден е от Неговата сянка – зъл диктатор, повелител на Божествения ред и лигата от 20 000 планети, който всъщност е последното оцеляло Насекомо, прехвърлящо същността си от тяло в тяло през вековете. Преди хилядолетия великолепната раса Брунън Джи е победила насекомите, но днес от нея няма и следа. Сериалът започва с унищожаването на Брунън Джи от оръжията на Неговата сянка и запазването на един екземпляр от народа й като подигравка. Кай е убит, паметта му е изтрита и трупът му е анимиран с протокръв, за да служи като наемен убиец, преследващ враговете на Божествения ред.

2000 години по-късно хората без да знаят са поробени от Неговата сянка, който построява Лекс като бижуто в короната си – най-мощното оръжие за унищожение в двете вселени. Но уви, корабът бива откраднат от група затворници и бунтовници. От тях остават живи само най-незаслужаващите – страхливият предател Стенли Туидъл, чийто акъл е като на разгонен тийнейджър, и бившата грозница, израснала в кутия, а сега по стечение на обстоятелствата красавица с огромно либидо и частица гущер в ДНК-то си, Зев Белрингър. С тях на борда се озовават Кай, вече с върната памет, и робота 790, получил умствената част от насилствената й трансформация в любовна робиня и поради това – безнадеждно влюбен в нея. Този малък, но колоритен екипаж е орисан да пътешества из вселената в търсене на нов дом (или поне малко плътски удоволствия по пътя), но такъв е трудно да се намери, защото навсякъде е пълно с откачени изроди, убийци и самоубийци.

При така описаната концепция се оформят две основни теми в „Лекс“ – сексът и смъртта. Доста странен фокус в телевизионен пейзаж, в който филмите и сериалите се занимават с добродетелите, израстването, любовта, приятелството… Тук героите са приятели само по неволя – те просто са се озовали на един кораб и им се налага да разчитат един на другиго, за да оцелеят. Любов донякъде има, но само повърхностна, насилена и/или несподелена – Стенли харесва Зев, защото иска да спи с нея, 790 е лудо влюбен в Зев, защото така е програмирано роботското му мозъче, Зев пък не харесва нито единия, защото колкото и да е повишено либидото й от трансформацията, не може да си падне по егоистичен арогантен дъртак и метална глава, но е влюбена в Кай. А той не е влюбен в никого, защото мъртвите не обичат и мъртвите не се влюбват, и не може да я задоволи, защото като анимиран труп не разполага с някои важни за това части.

В почти всяка серия епизодичните персонажи накрая умират, а планетите им се взривяват – ако не в този епизод, то при втората им поява в някоя от следващите. Основният мотив на Стен и Зев да обикалят наляво-надясно е нуждата им от секс, а Кай е донякъде задвижван от спомените си, наследството си и пророчеството, че именно той ще сложи край на Божествения ред и ще победи злия тиранин. И тъй като с тези четирима (или двама и две половини) персонажи се изчерпва целият екипаж, повечето сюжети са силно фокусирани върху това какво е да си сексуално незадоволен и какво е да си мъртъв. Звучи странно, и наистина е такова. Но по някакъв много интригуващ, откровен и чаровен начин.

Не бих казал, че „Лекс“ е за деца, тъй като в него има еротични и извратеняшки моменти (не че това попречи на 11-годишния ми аз да го гледа с благоговение и да го ползва като една от основите за формиране на личността си). В същото време не е точно и за възрастни, защото фокусът му върху секса е малко инфантилен, а извън тази тема с миниатюрния си бюджет не издържа преки сравнения с други фантастики, включително от времето си, независимо колко е амбициозен и различен. Може би е за хората встрани от основните течения, без оглед на възрастта им, но с оглед на фетишите и психичните им отклонения 😉

Половината от чара на „Лекс“, една от основните причини той да бъде много по-силен отколкото му се полага според бюджета му, недотам силната актьорска игра и по-нелепите и провлачени моменти в сценариите, е саундтракът му. Марти Саймън е създал превъзходни музикални теми, които извисяват атмосферата многократно и придават силен заряд на сюжета. Човек слуша музиката, надъхва се, вживява се и забравя, че гледа трима неизвестни актьори сред три ламарини и два парцала за декори. Композиторът е подходил доста оригинално, комбинирал е електронна музика с хорово пеене без думи, създал е разнообразни композиции, които се преизползват в подходящи сцени от епизодите и отлично допринасят към странността на всичко на екрана. Химнът на Брунън Джи, „Йо Уей Йо“, е обожаван от повечето фенове. Аз все още си пазя и слушам от време на време всички издадени в албуми парчета като mp3-ки, дори няколко неиздадени, които карах чуждестранните си приятели от mIRC да рипват от DVD-тата. Смело мога да кажа, че музиката в „Лекс“ превъзхожда всяка друга от сериалите му съвременници, че даже и много от днешните. Сигурен съм, че ако не беше тя, сериалът нямаше да изкара 4 сезона и нямаше да има толкова много фенове по целия свят. Саундтракът е основният елемент, който носи златото за този участник в „старо, но златно“. Ако не сте съгласни, посочете ми по повече две музикални теми на „Фарскейп“, „Досиетата Х“, „Старгейт“ или „Вавилон 5“, които да помните, извън основните в интротата.

Докато повечето космически сериали като „Стар Трек“ и „Фарскейп“ все пак имат достатъчно бюджет да показват от време на време големи отворени пространства с множества от хора, пищни и колоритни светове, „Лекс“ е правен с общо 5 лева и затова му се налага известна креативност в галактическите пътувания и стилистиката. Вселената е представена в упадък – добрите времена за различните планети, показвани по другите сериали, сякаш отдавна са минали и сега цивилизацията е на доизживяване, като хората в нея са морално, духовно и физически пропаднали. Не е казано директно, но такова усещане е предадено. Действието се развива по разпадащи се космически станции и колонии, свестните и симпатични хора са в остър дефицит, дори роботите вече не приличат на нищо. Така 5-те лева бюджет са използвани оптимално – хем е прикрита невъзможността на екипа да създава бляскави обстановки, хем стилистично всичко е издържано, дори впечатляващо и на моменти иновативно. С 10 лева на екипа зад кадър може би нямаше да му се налага да бъде толкова креативен, така че тук ограничението си има своите ползи.

При целия фокус върху долнопробната еротика, представена неловко и на моменти кринджаво сякаш от девствен пъпчив юноша, странно е, че сериалът предлага толкова много философия и дълбочина. Разсъждава се върху живота, смъртта и вселената, сатиризира се човешката природа, но по-често тънко и между редовете, рядко чрез размишления на глас. Интересно е развита идеята, че всичко вече се е случило и ще се случи отново, защото времето тече в кръг. Времевият пророк предрича бъдещето не заради дарбата си да вижда напред, а заради дарбата си да вижда назад. За преражданията по-късно да не говорим, че ще е спойлер. Изобщо, сценаристите не са се притеснили да развиват високи и смели концепции, нищо че по тяхно време продукции с многократно повече пари вече са се затруднявали. И да, това прави сериала свръхамбициозен, бутафорен и дори малко смешен – като малко дете, което се опитва да скочи двойно на ръста си, за да стигне гроздето, но и е една от основните причини да бъде толкова обичан от малкото си фенове, докоснати от идеите му.

Първи сезон според мен е най-добрият от общо четирите. В него сценаристите подхождат сериозно и развиват епоса на Кай и Неговата сянка доколкото могат и бюджетът им позволява. Сезонът представлява 4 филма по час и половина, в които опознаваме героите и вселената им. ГРОЗДА (както го превеждаха едно време) или Клъстърът е впечатляващата столица на Божествения ред и там хората си живуркат щастливо в диктатура – поне докато не сгафят с накриво казана дума срещу някой висшестоящ или не бъдат хвърлени за храна на гущерите. Този сезон е и най-близък до нормалността – с борба на добрите срещу лошите, със силни на моменти емоционален заряд и драма, но още в него има щипки лудост и извращения пръснати тук и там – например с откачената Джигарота, която е любимият ми персонаж. Вижда се огромният потенциал на тази вселена и великолепно изградения от сценаристите свят, ограничен от финансовите им възможности (продукцията не е американска, а канадско-германска). Lexx 1.0 I Worship His Shadow и Lexx 4.0 са любими епизоди за повечето фенове, защото са посветени на епоса, но лично аз много харесвам и Lexx 3.0 Eating Pattern заради отвратителните червеи и нетипичната концепция за канибалската планета Клагия с двамата ключови злодеи на нея.

Втори сезон има 20 епизода със стандартна продължителност, но като че ли още по-орязан бюджет. Той се развива като съвкупност от космически приключения с посещения на различни светове, но е свързан и от общ сюжет за летящия торс на Ментрид и неговите дрони-ръце, които ядат вселената – страхотна визуална концепция. В повечето епизоди има максимум по трима-четирима гостуващи актьори, а понякога целия сюжет се развива на борда на Лекс без други посетители. По-голямата бройка епизоди обаче означава повече възможности за странни сцени и експерименти, които вероятно ще ви привлекат и ще накарат ченето ви да увисне, въпреки че малко от тях са  наистина сполучливи.

Много интересен второстепенен персонаж тук е Лайка – хищно растение, приело образа на девойка от младините на Стенли, която той е харесвал и сънува до ден днешен. По всички стандарти, Лайка би трябвало да е злодей, защото постоянно гледа да се тъпче с хора и изкусно манипулира капитана, за да остане на борда и да ползва безплатен превоз. Но тук тя е положителен персонаж, и то много симпатичен такъв. В по-късните сезони виждаме различни нейни версии, които повече акцентират на човекоядната й природа, както и по-близки до реалния образ от съня/кошмара на Стенли – истинската Лайка е била кучка.

В този сезон има солидно количество нестандартни епизоди, като единият от тях е супер успешен и неочаквано с годините стана най-високо оцененият. 2×18 Brigadoom разказва историята на Кай преди Неговата сянка да унищожи планетата му, но под формата на мюзикъл, представен от призраци. Супер шантава идея, но много сполучлива и отново – превъзходно се възползва от петте лева бюджет, за да разкаже нещо епично и трогателно по нестандартен начин. Няма пари за флашбеци, скучно би било Кай да седи и да разказва, затова пиесата идва доста хитро. Може би „безвремието“ на концепцията е позволила точно тази серия да остарее най-добре в сравнение с останалите, тъй като тук скромните декори нарочно са такива и правят разказаната история дори по-емоционална и епична.

Други епизоди, към които се връщам с удоволствие са:

• 2х01 Mantrid, в който се запознаваме с основния злодей на сезона, изигран, впрочем от Дитер Лейзър – станал известен години по-късно с ролята на доктора от още по-брутално извратения „Човешка стоножка“.
• 2×12 Norb, в който дроните-ръце нападат Лекс и екипажът трябва да оцелява
• 2×13 Twilight, в който екипажът посещава планетата, на която се съхраняват всички трупове от бившите приемници на Неговата сянка. Нощем те излизат и бродят, а семейството, което се грижи за тях, няма търпение да прецака Стен, Зев и Кай, като им открадне Лекс и ги остави да послужат за храна на покойните владетели.
• 2×14 Patches in the Sky, в който се завръща Джигарота – тя е заплашителна дори само като образ от кошмарите на Стенли, и в който виждаме как вселената постепенно започва да умира и изчезва. Усещането за наближаващ апокалипсис е много силно, а последните оцеляващи не могат да направят нищо по въпроса, освен да се отдадат на наркотици, сънища и оргии.
• 2х17 The Net, в който гигантски паяк напада Лекс и причинява трудности на екипажа (в комбинация с предния епизод не е толкова добър, защото на 80% повтаря сцени от него, но от друга гледна точка, която разкрива истинската причина за случките. Самостоятелно обаче си е топ).
• 2х19 Brizon, в който последната надежда за победа над Ментрид и спасяване на остатъците от вселената се оказва бивш биовезир на Божествения ред със свои собствени отвратителни пъклени цели.

Трети сезон е нещо като рестарт на сериала с доста различна концепция. Епизодите вече не са сами за себе си, разказва се една цяла история от началото до края. Лекс попада между две планети, които се въртят една около друга – Огън и Вода. Огън е гореща пустиня, в която на хората не им стига, че са измъчвани от жегата и глада, затова се тормозят и убиват взаимно. Вода пък е един огромен океан с плаващи градове, където жителите наивно и безгрижно си гледат кефа, докато не дойде отряд от Огън да им го развали с някой геноцид. Постепенно започваме да виждаме стари муцуни от предишни епизоди и така се разкрива основната мистерия за същността на двете планети. Замисълът е великолепен, може би една от най-яките идеи, на които съм попадал във фантастиката, включително просто като начин да се рециклират актьорите, а историята става по-епична дори от борбата между последния Брунън Джи и последното Насекомо. Уви, тук не само скромният бюджет пречи на реализацията на идеята, но и тогавашните стачки на актьорите, заради които сезонът е съкратен и част от заложените елементи остават недоразвити. Принц е великолепен злодей, а темата за смъртта и животът след нея е много интересно разработена. Пустинните и космическите пейзажи с двете планети са великолепни, макар и отново да си личи, че за компютърните анимации не са вложени богатства. Във втори сезон не харесвах Ксения Зееберг, но тук тя влага повече старание и сериозност в ролята, получава и нова по-симпатична визия, така че вече я одобрявам.

Всички са съгласни, че четвърти сезон е най-слабият, макар първоначално да изглежда като да има висок потенциал – Стен, Зев и Кай идват на Земята, в нашия свят, или поне пародия на него. Естествено, американците си избират най-тъпия възможен президент (както реално правят и сега), но бъдещето на планетата е застрашено не само от обичайната човешка простотия и злите преселници от Огън, но също и от луди учени, Божествен Екзекутор, дал основа на мита за Дракула, и култовите… лоши моркови! В този сезон сценаристите сякаш се разпускат и просто си правят кефа, без да им пука кой епизод ще се приеме добре и кой не. Все пак има някои по-силни епизоди като:

• 4х01 Little Blue Planet, в който Лекс заема околоземна орбита и се запознава с някои от най-лошите представители на човечеството.
• 4×03 P4X, в който Зев влиза в затвора, където попада на преродената Ломея и новите й отвратителни родители – в ролите са Крег Чарлз и Хати Хейридж от друг достоен за рубриката „старо, но златно“ сериал – Red Dwarf.
• 4×08 Vlad, в който оригиналната вампирка се разкрива като истинска заплаха за уж неунищожимия Кай.
• 4×09 Fluff Daddy, където Стенли попада на преродената Лайка, работеща на Земята като порно актриса, а Зев попада на душата на истинския Кай и той се оказва… лош актьор – този сезон Lexx залага на абсурда и това не го одобрявам, но на моменти му се получава и заслужава аплауз само заради смелостта.
• 4×10 Magic Baby, в който екипажът най-накрая се прибира от Земята на Лекс заедно с двама друиди (единият от които – бивш рокер) и магическата им пръчка, но на борда ги чака освободената Влад.
• 4х18 The Game, в който Кай и Принц играят метафизичен шах, като персонажите от сериала са различни фигури на дъската. Още един експериментален епизод, за какъвто друг сериал не би се осмелил, но сполучлив и обичан от феновете.

• 4×19 Haley’s Comet – четирима младежи взимат совалка и стигат до Лекс с намерението да го откраднат за себе си – или поне трима от тях. Четвъртата е пухкавата Хейли, която е използвана от „приятелите“ си заради парите си и си мисли, че е поела на борба с корпорациите. 790 умело манипулира разочарованата дебеланка, за да я превърне в серийна убийца. Този епизод спокойно можеше да бъде от втори сезон и може би затова ми харесва повече.
• 4×20 Apocalexx Now – Стен, Зев, Кай, президента Прийст и папата Джигарота се озовават едновременно във Виетнам, където остатъци от минали войни все още влияят на събитията. Много луд епизод с хумор, любимата ми Джигарота по-откачена от всякога, но и с послание и много трогателен обрат.
• 4×22 Trip – още един епизод, който се развива далеч от Земята, а това в четвърти сезон го оценявам високо – Лекс минава през опустошените от Лайка и сестрите й планети. Но Стенли е убеден, че тя все още е доброто момиче-растение, което помни от Светлата вселена. Като подарък за позволението да изядат Земята, Лайка оставя на Стенли, Зев и Кай подаръчета – най-вкусните боровинки във вселената. Те се оказват халюциногенни, което позволява на 790 да изманипулира персонажите да започнат битка до смърт.
• 4×23 Lyekka vs. Japan – общо взето пародия на Годзила, в която гигантска версия на Лайка тръгва да руши и яде Токио. Историческо събитие, което би имало повече ефект за земляните, ако планетата не беше вече претръпнала от такива и новинарите знаеха как да го представят. Никой дори не забелязва прогнозата за времето на Принц, който откровено се подиграва на обреченото човечество.
• 4х24 Yo Way Yo – превъзходния финал на цялата сага. Всичко лошо от четвърти сезон е забравено, на персонажите им остава само да приключат историите си. Малко изненадващо се ориентира към приключване, предвид че в предните серии нищо не намеква за такова, но пък е успешно. Завършекът е сърцераздирателен, но оставя достатъчно живи персонажи, за да може феновете да продължат историята в главите си.

Навремето из форумите и мирката имаше мини-война между българските фенове на космически фантастични сериали – дали „Лекс“ или „Фарскейп“ е по-добрият сериал. Естествено, поддръжниците на „Лекс“ бяхме малцинство, тъй като обективно той е очевидно по-слабият от двата. Но пък правеше впечатление, че сме много по-запалени по любимеца си отколкото поддръжниците на отсрещната страна. Lexx не е за всеки, няма масова атрактивност като трековете, „Фарскейп“, старгейтовете и др., но тези, които го харесват, наистина много го харесват. Не е остарял добре предвид ефектите и тематиката си (вие представяте ли си секс робиня, излязла като от порно филм и желаеща да се поставя в ролята на обект на мъжкото желание, да бъде главна героиня в днешен сериал, излъчван по телевизиите в 5 следобед?), но е белязал и влязъл под кожата на не един или двама души от моето поколение. Днес сериалите се правят с по-високо качество, но нямат тези чар и смелост, демонстрирани от Lexx.