Ода за шедьовъра „Дюн: Част втора“

Никога не ми се е случвало да изляза от киното след някой филм и да си кажа „хм, това бих го гледал втори път, пак на кино“. Е, „Дюн: Част втора“ ми направи сефтето. Толкова съм впечатлен и възхитен, че с удоволствие бих отишъл пак. Задължително на IMAX. Последно така съм се кефил на „Лудия Макс: Пътят на яростта“ преди 9 години, но дори и него не гледах втори път на кино, само вкъщи.

Първата част на „Дюн“ също беше визуален шедьовър, но ме остави някак без достатъчно емоции. Сега нямам такива оплаквания. Дали Вилньов се е вслушал в критиката, или просто по съвпадение се е получило, но във втората част персонажите са по-дълбоки и носят повече емоционален заряд, а развитието на сюжета е по-бързо. В същото време превъзходните визии от предния филм отново ги има в изобилие и дори са надминати (черното слънце на Гиди Прайм, дрехите на Джесика и Ирулан, всички батални сцени и експлозии – уаууу!). Общо взето, всичко от първия филм е подобрено – това, което не работеше там, е оправено и е станало съвсем прилично, а това, което работеше, е издигнато на космическо ниво. Другите ранни критици, включително и Кристофър Нолан, вече сравняват „Дюн: Част втора“ с „Империята отвръща на удара“, както и с „Властелинът на пръстените: Двете кули“ и го наричат съвременен шедьовър, за който децата след 20 години ще ни завиждат, че е бил в нашето време. Не знам дали мога да се съглася с прогнозата, но аз определено ще си го спомням с умиление след 20 години.

Сюжетът започва веднага след края на първата част – Пол, Джесика и фремените все още пътуват към сиеча и мъкнат тялото на убития от Пол в честен двубой Джамис. Не си представяйте обаче, че историята ще се влачи както в последната третина на част първа. Тук са покрити много месеци история, така че са подбрани само по-важните събития в тях и темпото е доста добро. За това време Пол се интегрира сред фремените и се залюбва с Чани, а майка му обработва по-лековерните с уверения, че именно той е месията от пророчеството, който ще освободи народа от злия поробител. Разбира се, не сме забравили, че пророчеството е измислица на Бене Джезърит, които умело направляват развитието на галактиката от векове насам и дори си имат вече следващ кандидат за имперския трон.

Ох, направо не знам откъде да почна с хвалбите! За да изчерпаме темата със сюжета, ще поздравя Вилньов за промените, които прави спрямо книгата. Да, правилно прочетохте – обикновено хулим сценаристите за своеволията, но тук повечето промени даже подобряват оригинала – възпроизвеждат духа му, не толкова всяка отделна дума. Чани не е простото девойче от селото в скалите, а боец със силен характер и стабилен морал. Много от челите книгата смятат за слабост, че Ирулан се появява като героиня там чак накрая (поне лично) – тук Вилньов малко разширява ролята и персонажа й, което със сигурност ще е полезно за третата част. Фейд-Рота е по-претупан като образ, но така става изчистен и по-полезен на сюжета. Алая, дъщерята на Джесика почти не се появява и не стигаме до раждането й, но все пак присъства по интересен начин. Някои моменти, предистории и мотивации са орязани, но не се усеща липса на нищо (освен ако не сте суперфен на книгата и не държите всичко да е точно по нея, което няма как да стане), а същевременно темпото на сюжета е много добро – след първия половин час, отделен за запознанство с фремените минаваме от епично събитие в епично събитие и празно няма. Макар филмът да е малко под 3 часа, той определено не се усеща толкова дълъг, а напротив – като свърши ви оставя да искате още! И всеки персонаж, всеки детайл от тази адаптация на Dune спокойно може да оглави свой собствен сериал-разклонение, толкова интересно и богато на история изглежда всичко. Или пък поне да ви мотивира да прочетете цялата поредица. Аз определено имам нужда да си я припомня.

Актьорската игра в първия филм беше добра, но тук просто материалът е по-богат и затова всички замесени лица направо блестят. Най-много впечатлява Остин Бътлър като Фейд-Рота Харконен. Доброто момченце от „Хрониките на Шанара“ е неразпознаваемо като гологлав психопат, надеждата на предостатъчно отвратителния сам по себе си Барон Харконен за имперския трон – все така великолепния в гнусотията на образа си Стелан Скарсгард. Ребека Фъргюсън също впечатлява като лейди Джесика, принудена да стане новата Преподобна майка на фремените. Докато в първия филм тя все пак имаше майчински инстинкт, тук вещицата Бене Джезърит в нея взима превес, дори когато това кара Пол да се отвращава от нея. Хавиер Бардем също открадва по някоя и друга сцена като Стилгар, предводителя на Сиеч Табр, но и един от най-върлите поклонници на Муад’Диб. Изобщо, актьорският състав в Dune е събрал едни от най-добрите актьори на нашето поколение и класата на изпълнителите си личи дори и при тези с по-малки роли.

Друга позиция, заета от един от най-добрите на съвремието ни, е тази на композитора. Ханс Цимър, макар и аз лично да не го харесвам особено и да имах някои забележки към саундтрака му в предната част, е един от най-уважаваните филмови композитори на нашето време. И тук доказва защо. След първата част поисках повече Блейдрънърски елементи в музиката – даде ми ги. Епичният саундтрак с гръмовен бас прави сцените много по-завладяващи и ефектни и извисява филма на съвсем друго ниво – а той и без звук си е достатъчно впечатляващ. Същевременно, изцяло запазена и развита е стилистиката на музикалното озвучаване от първия филм – по нищо не бихме заподозрели, че са минали години между композирането на двата комплекта саундтраци.

И като сме тръгнали да хвалим отличниците на съвремието ни, няма как да не се преклоним пред Дени Вилньов. Набелязах си го като любим режисьор след Arrival и Blade Runner 2049, а Dune тотално ми го бетонира като такъв. Всеки кадър във филма е превъзходно сътворен, почти всички сцени и концепции впечатляват визуално с по нещо. Точно това е и причината да искам да го гледам още веднъж на възможно най-голям екран, просто говорим за абсолютно визуално пиршество. Вилньов е истински професионалист, подхождащ с огромни уважение и старание към материала. Естествено, помага му щедрият бюджет от 190 милиона долара, но не може да се отрече, че тези пари са похарчени изключително ефективно. Дисни правят къде-къде по-семпли неща с по над 400 милиона. Напълно разбирам Вилньов, когато казва, че има нужда да си почине от „Дюн“ преди да направи третия филм – в част втора той е вложил сърце и душа в спектакъла и е нормално да му трябва дълъг и заслужен отдих.

Темите за размисъл, загатнати още в първия филм, тук са още по-добре развити. Пол много добре знае, че пророчеството, според което той е месията на фремените, е измишльотина на вещиците от ордена на майка му, а той самият не таи особена почит към тях. Наясно е също така, че повеждането на война ще доведе до масова смърт. Известно му е и че рискува любовта си с Чани, която убеждава, че обича и ще бъде верен както на нея, така и на чистите й фременски принципи. Но също така знае, че единственият начин да си върне изгубеното и да отмъсти за баща си, е да се възползва от измишльотината и да изгради религиозен култ към себе си. Известно време той се бори със себе си и гледа да навигира между двете положения, но накрая трябва да направи избор и изборът му е единственият възможен. Нямаме съмнение, че той наистина би превърнал Аракис в рай за фремените ако може, че не иска ужасите от виденията му да се сбъдват, но в крайна сметка всеки си има тъмна страна, на която е толкова лесно да се отдадеш…

Донякъде в подобен конфликт е и майка му, въпреки че тя вече е взела своето решение и Бенеджезъритският орден отдавна я е научил какво трябва да се прави. На моменти е сърцераздирателно да гледаме усилията на лейди Джесика да бъде твърда, дори плашеща и да бълва пропагандата си, въпреки че синът й я мрази заради това. И с право – тя практически погубва душата му и го обрича на бъдеще, в което той може да победи, но няма да остане с чиста съвест.

И докато предишни адаптации игнорираха проблема с комплекса на месията и представяха финала като безспорен триумф за Избрания над всички злодеи, така както клишето повелява, Вилньов запазва идеята от книгата и намерението на Франк Хърбърт, според което Пол хич не е чисто положителен герой и не е в мир с изборите, които трябва да направи. Така Вилньов се подготвя и за третия филм, който ще адаптира „Месията на Дюн“.

Повдига се донякъде и въпросът за честта, нуждите на семейството пред личните нужди, грозотата на това роднини да се избиват заради власт, но признавам, че няма дълбоки размисли. Твърде заети сме да вдигаме ченетата си сред заливащото ни визуално великолепие, за да се отдаваме на философия.

Разбира се, нищо не е перфектно, дори и „Дюн: Втора част“, за който тепърва ще четете хвалебствия. Има някои по-странни моменти, които не работят чак толкова добре или не са добре обяснени, поне не и без предварителна подготовка за тях – разговорите на Джесика с бебето (ако ембрионът е вече почти завършена разсъждаваща личност, какво ще прави цяло детство?), събуждането на Пол след сълзата от Чани тип „Спящата красавица“, но наобратно (откъде дойде това, пак ли някое пророчество? Нали всички такива бяха измислица на вещиците? Защо Пол оцеля след питието, при положение че е мъж?), завръщането на Гърни Халек, (как така е жив и част от харконенски екипаж?), пълният план на Бене Джезърит за развитието на вселената (каква точно е крайната им цел?) и др. Финалът на Чани е доста логичен и по-добър от това в книгата, но как точно ще бъде обърнат, за да се върне обратно в релси за „Месията на Дюн“?

Трябва да отбележим също, че някои моменти можеха да бъдат изцедени за още повече емоционален заряд. Да, подобрението спрямо първия филм е значително, но до голяма степен тук помагат по-богатата история и талантът на актьорите, докато сценарият сякаш не се възползва винаги максимално от драматичния потенциал. Единственият аспект, по който Вилньов има още да работи докато стигне съвършенството.

Предвид обаче всички изброени предимства на Dune: Part Two по-горе, тези недоволства са бели кахъри, които спокойно мога да забравя и простя.

И така, почти съм сигурен, че „Дюн: Част втора“ ще бъде филмът на годината, макар и да сме едва февруари. Не мога да натъртя достатъчно силно колко е препоръчително да се гледа, и то на IMAX – както заради големината на екрана, така и заради озвучаването. Естествено, трябва да сте гледали и първия филм, но не е задължително да си го припомняте сега, ще се оправите и със спомена от преди 2 години. Ако критиците са прави, че това е шедьовърът на нашето поколение, ще можете ли да си простите да го пропуснете?

Моята оценка:

История – 6-
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 7
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6+
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Отличен (5,90)