Отново съм на 12!

Отидох на Resident Evil: Welcome to Raccoon City с ниски очаквания. Трейлърите бяха ужасни, ревютата го оплюват, актьорите не ме вдъхновяват, всичко изглежда евтино и долнопробно. Същевременно, огромен фен съм на игрите (1, 2 и 3, както и техните римейкове, от 4 нататък вече не ми харесват толкова, нищо че 4 се води най-добрата) и на филмовата поредица с Мила Йовович, колкото и слабости да има тя, особено в по-късните филми, които са откровено зле, така че имам високи изисквания. Resident Evil е франчайзът, който ми позволява наистина да разбера носталгичната вълна, заляла филмите и сериалите през последните години – продукции, които искат да те върнат в 80-те и 90-те, за да изживееш наново детството си. Досега винаги оценявах тези усилия, но не се трогвах от тях. Със „Заразно зло: Началото“ най-накрая успях да разбера носталгиците. Успях да разбера как е възможно да се влюбиш в откровено тъп филм заради способността му да те пренесе в миналото и да те забавлява. Пригответе се да четете хвалебствено ревю за долнопробен екшън-хорър с огромни пропасти в сценария, защото той успя да ми достави точно това, което харесвам в „Заразно зло“, че дори и повече. Фен-филм в пълния смисъл на думата, който критиците с основание ще зачеркнат, дори и повечето почитатели на игрите няма да харесат, защото се различава с тяхната визия, но пък сякаш е направен баш като за мен!

Ако сте играли игрите, вие имате доста добра представа кои са Крис и Клеър Редфийлд, Джил Валънтайн, Лион Кенеди и Албърт Уескър, може би дори сте добре запознати с брутално изглеждащата Лиса Тревър, шефа на полицията Брайън Айрънс, пилота Викърс, доктор Уилям Бъркин и неговите жена и деца. Това са героите в този филм – почти всички главни действащи лица от първите три игри. Образите им тук са леко променени спрямо игрите – не само на външен вид, но и като предистории и характери. За някои фенове това е светотатство, особено предвид промяната при Лион, но при мен сякаш собственото творчество в сценария пасна отлично, допълни и дообогати персонажите, както и послужи много добре за навързване на сюжетите от първата и втората игра в един общ голям такъв.

Действието се развива в съдбоносната нощ на 30 септември 1998 година в Ракуун сити. Аз вече бая пъти съм се пренасял в този хронотоп и бая мозъци на зомбита съм разплискал по стените на имението и полицейското управление, сега е ред на други хора да минат през същото забавление – сценаристите, които ще поведат и нас на това пътешествие през техните очи. Ракуун сити е малко по-различен от този в игрите и предишните филми, но е по-реалистичен. Той не е огромен мегаполис с небостъргачи и метро, а индустриално градче, възникнало около централата на корпорация Ъмбрела. Производителят на лекарства с чадърено лого обаче се е изнесла от градчето и в момента то е в разпад – живеещите там или са отрепки, или носталгици, на които сърце не им дава да си тръгнат. Ако и в игрите се бяха сетили да го направят така, това щеше да обясни сравнително скромния брой зомбита и изобилието от тесни алеи. Иначе казано, първата бонус точка филмът получава за това, че придава на Ракуун сити по-адекватна атмосфера, чар и повече характер. Друг е въпросът, че при това положение количеството полицаи на нощна смяна е потресаващо голямо, както и че гигантското фоайе на полицейското управление стои абсурдно, но това са пропуски в логиката, които на мен изобщо не ми попречиха – аз видях локациите от играта, които исках, забавлявах се, не съм търсил изпипан сценарий, какъвто всеки разумен човек знае, че във филм по игра няма да намери.

Та, в съдбоносната нощ на 30 септември 1998 година (подчертавам, 1998 година – филмът ще направи всичко възможно да се пренесете там) Клеър Редфийлд се завръща в Ракуун сити, за да разследва слуховете, че корпорация Ъмбрела е допуснала отравяне на местното население, а и евентуално да се види и сдобри с брат си. На двамата им е дадена предистория, която в игрите липсва – тук Крис и Клеър са сираци, отраснали в ракуунското сиропиталище. По стечение на обстоятелствата (не че ще е голям спойлер да го разкрия, но все пак не е нещо, което да е взето от играта, така че е сравнително нов елемент и ще ви го спестя) двамата са се разделили и са пораснали по различен начин. Крис е с промит от ъмбрелските важни клечки мозък и е решил да отдаде живота си в служба на града, който му е дал подслон и сигурност – станал е полицай. Клеър пък е хашлачка, която все още е сърдита на Ъмбрела и служителите й, че са искали да й навредят навремето. Честно казано, сценаристите са се постарали да направят двамата персонажи по-добре развити, което е нож с две остриета – на мен ми дойде идеално, но на други фенове може би няма да им допадне. А и (тук виня и актьорите) на двамата сякаш им липсват малко чар и персоналност като за филм, което със сигурност ще попречи на незапознатите с игрите да се заинтересуват от съдбата им.

Уви, Клеър е избрала възможно най-неподходящата вечер да се завърне у дома – градът е на прага на зомби епидемия. Крис отива на работа нощна смяна и Клеър остава в дома му, но не задълго – нападната е от полудели оплешивели ракуунци. Тук е мястото да отбележим, че зомбитата този път не са баш зомбита, а нещо като прото-зомбита. В продължение на седмици хората са тровени с нещо, изпуснато от Ъмбрела във водата, и просто сега се случва да започнат да се превръщат в трудни за убиване агресивни изроди, гладни за човешка плът. В този смисъл, не ги сравнявайте със зверовете в предишните заразни зла или „Z-та световна война“, преходът е малко по-плавен, самите зомбита не нападат веднага. Това отнема от опасността, но пък добавя мистерия и напрежение. Та, след нападението, Клеър се отправя към полицейското управление, за да намери брат си и да го подкокороса да избягат по-бързо от този отвратителен град.

Междувременно, Крис вече е там и се е събрал с колегите от екипа си – май във филма не ги нарекоха по име, но ние си знаем, че това са S.T.A.R.S – най-елитния отряд, който Ракуун сити може да предложи. Тук е другата промяна – с изключение на Джил Валънтайн, която се отличава с изключително точен мерник, всички други от алфа екипа са нищо повече от най-обикновени нацепени провинциални батки. По цял ден си пускат просташки шеги и се кикотят, но ако опре до вършене на реална полицейска работа са гола вода. Затова, когато шефът на полицейското управление (също голям простак и потресаващо некомпетентно ченге, но пък много забавен) ги кара да отидат до имението на Спенсър, за да разследват изчезването на двама полицаи, реално ги праща на заколение.

И ако най-елитният отряд на полицията представлява сбирщина фитнес манЯци с оръжия, то представете си какво е нивото на обикновените полицаи. Такъв е Лион Кенеди, който пък е избрал най-неподходящата вечер за първата си смяна като новобранец в полицейското управление. И при него има някаква нова предистория, обясняваща защо е пратен в този забравен от бога град, но тя, честно казано, е излишна. Достатъчно е да го видим колко некадърен и вечно заспал е Лион, за да ни стане ясно, че да го пратят в западнало село, вместо директно на трудовата борса, е незаслужена похвала за уменията му. Той е и най-далеч от образа си в игрите – там Лион също е новобранец, но е сравнително компетентен, схватлив, адаптивен и като цяло – бързо се оправя. Затова и в следващите игри кариерата му расте стремително. Също така, там е сресан и в приличен вид. Тук шефа Айрънс много правилно го определя като „проклето чорлаво хипи“. Сценаристите са осрали образа му, но поне после се подиграват сами на себе си – въплъщават и нашето отношение към тази интерпретация. Вероятно идеята е Лион да започне като льольо и постепенно, в рамките на няколко филма, да израсне в истински екшън герой. Напълно разбирам и съчувствам на феновете на героя от игрите, които искаха да го видят добре пресъздаден на кино. За мое щастие, аз никога не съм изпитвал особени симпатии към Лион и вероятно затова отчитам, че промените в образа са подходящи за филма и допринасят за настроението.

Та, докато Клеър се дотътри до полицейското управление, Крис, Джил, Уескър и другите „елитни“ полицаи вече са отпрашили към имението с хеликоптера (защо с хеликоптер, а не с обикновена кола, питате? Ама моля ви, не си пречете на забавлението с такива въпроси! Щом в играта отиват с хеликоптер, значи и във филма ще са с хеликоптер – точка). Клеър обаче стига точно навреме за зомби обсадата. Уви, пристигането на Клеър и самата обсада не са точно както в игрите. Тук вече филмът отбелязва негатив – явно бюджетът им е бил твърде скромен, за да направят експлозиите и разрушението както трябва, та събитията са доста по-скромни. За сметка на това, загатват и трупат напрежение за задаваща се вакханалия, сякаш ще ни покажат визуално пиршество. Може би, когато са писали сценария, са си мислели, че ще имат повече пари, а в последствие продуцентите са орязали финансите… Пак имаме превръщащия се в зомби тираджия, който катастрофира баш пред портата на полицията, моментът е вълнуващ, защото феновете на игрите знам какъв хаос следва и колко яко би могъл да изглежда той на филм, но уви, тук го дават по-скромно, защото нямат парички. По дяволите, дори емблематичната статуя във фоайето на полицейското управление е направена на компютър, и то ясно си личи къде са опънали зеления чаршаф и колко малко от показаните елементи физически съществуват като декор. Но, пак казвам, явно съм твърде щедър фен и поощрявам усилието да ме върнат в детството, голяма част от което съм прекарал в мотане около въпросната статуя в търсене на ключове, куршуми, билки и важни предмети.

Бавно минавам през синопсиса и обилно коментирам, защото не мога да превъзмогна фенщината си, но ще ми простите. Вече се оформиха двете основни сюжетни линии – Крис, Джил, Уескър и няколко анонимника в бонус (ясно е, че някой трябва да умре от тази група и това няма да са любимите ни персонажи) отиват в имението да играят първата игра, а Клеър, Лион и Айрънс остават в полицейското управление и после се пренасят в сиропиталището, за да минат през втората игра. Вкарването на предисторията на Клеър в сиропиталището прави посещението й там доста по-интересно и емоционално заредено, отколкото в игрите. Още повече, там се крие и един от най-яките елементи на адаптацията – Лиса Тревър. От една страна, тя е по-развита отколкото в игрите, защото има по-осезаемо присъствие и запазена човещина под изродската обвивка. От друга страна, изобщо не става ясно коя е тя, какво прави в това сиропиталище и кой я е сложил там. Можем да предположим, че е едно от децата, върху които д-р Бъркин е експериментирал, но в игрите мястото й не е тук. Отново обаче си затваряме очите за разликите и пропуските в сюжета (всъщност, бихме могли да ги запълним при добро желание и въображение, но не е редно филмът да ни оставя да го правим сами) и продължаваме напред.

В имението нещата също са хем много добре, хем с известни пропуски и нереализиран потенциал. От една страна, атмосферата е докарана. Има много яка сцена, в която Крис стреля по зомбита в пълен мрак (операторът на този филм е работил по много хубавия хорър Lights Out). Уескър се ориентира из имението с карта върху PDA – джаджа от 90-те години, която съм виждал само в игри от този период, а не на живо, но наистина е съществувала и хората са я ползвали. Свири на пиано, за да отвори таен коридор. Появата на първото зомби в имението, култов елемент от играта, е пресъздадена отлично. За съжаление, отново липсата на бюджет тежи страшно. Фоайето на имението не е огромната зала от игрите, а някакво стайче от селска вила. Много от ключовите за игрите локации и моменти липсват. Омешаните тук елементи от втората игра – доктор Бъркин и превръщането му в чудовище, са пришпорени и незадоволителни (макар че постепенното му превръщане в тотален изрод беше яко направено, признавам!). Не казвам, че е необходимо да се пресъздава всеки детайл от играта, но е желателно поне с една дума да се обясни какво търси този доктор там, какво има в тези епруветки, защо той е завел жена си и малката си дъщеричка при зомби с отворен корем, вместо да ги изведе от града.

Уви, колкото и да ми хареса целият филм, колкото и фенщината ми да ми позволява да приема простотиите му с усмивка, оправдание за финала не мога да измисля. Не смятам за опасно да обсъждам тук спойлери, тъй като е достатъчно да сте играли или гледали нещо по RE преди, за да знаете, че героите ще се спасят с таен подземен влак, а Ракуун сити ще бъде унищожен. Винаги досега, Ракуун сити е бил унищожаван с термобарична ракета, което е изглеждало красиво и логично. Тук, по някаква необяснима причина, са решили унищожението да бъде направено по друг начин, който нито има логика, нито е красив. Историите на героите свършват в нищото, не им се позволява дори една минута да обсъдят преживяното или да докарат някакъв епилог. За сметка на това имаме пост-кредит сцена, в която ни се тийзва втори филм с Ейда Уонг. Като гледам как се приема първия, едва ли ще стигнем до такъв, но аз лично не бих имал нищо против.

https://www.youtube.com/watch?v=qlahhV-tydU

Сърби ме да направя сравнение със „Смъртоносна битка“ – друг филм от тази година по скъпа на сърцето ми игра, която вече е била адаптирана успешно веднъж навремето. Там бях по-скоро разочарован (а подходих със същите ниски очаквания) и по-критичен. Тук съм доста по-благосклонен, защото има достатъчно добри моменти, които да позволят на фенщината да надделее. Личи си, че сценаристите са се постарали да наблъскат и дори да подобрят максимално много елементи от игрите. Не навсякъде е сполучливо, но е подходено с любов. Пак е пришпорено, пак е нискобюджетно, пак е пълно с дупки в сюжета, реално качеството от кинематографска гледна точка не е много по-различно, но като за мен се е получило значително по-подходящо.

За да си излея душата напълно, ще направя като в ревюто за Mortal Kombat – класация на по-важната част от адаптираните персонажи с оценки според това доколко добре се е получил екранният им образ този път. Като още сега ще направя уговорката, че тук качеството не е толкова драстично различно, колкото в „Смъртоносна битка“. Там героите се разпростираха от ужасяващо зле (Рейко, Милийна) до шокиращо добре (Кейно). Тук нещата са по-скоро средни и с потенциал за много различни мнения покрай добавените елементи.

Анет Бъркин (Среден 3) – ако не сте играли RE2, сигурно въобще няма да разберете коя е тази – дори не й казват името. Разбирам, че и така филмът е претрупан с истории от игрите, че и така те са пришпорени и недобре предадени, поради което няма място и за сюжетна линия с Анет, но все пак жалко за сравнително интересния персонаж, който би могъл да бъде добре развит, а тук е само фон. За незапознатите – става дума за жената на злодея, която във втората игра си има важна роля, макар и предимно зад кадър, а тук е трепереща женица с половин реплика и нищо повече.

Д-р Уилям Бъркин (Добър 3.50) – тук критиката ми е основно към пропиления потенциал – на сюжета в игрите, на таланта на актьора, който играе злодеи в много други филми и сериали, че дори и на натрупаното в този филм напрежение и обещание за истински конфликт с него. Хитро той е вкаран в предисторията на Клеър, за да създаде вражда между двамата, в началото имаме и бърза среща на Клеър и Бъркин, по време на която двамата си разменят злобни погледи, предвещаващи епичен сблъсък накрая, но целият този buildup отива в нищото. Твърде бързо и лесно се развива историята му, излишно се разкрива пред Крис, само и само да изнесе задължителната за този тип филми злодейска реч, твърде лесно го убиват. За незапознатите може би образът не е зле, но реално можеше много повече.

Бен Бертолучи (Добър 4-) – става дума за журналиста, който в игрите разкрива мизериите на Ъмбрела, а тук си чати с Клеър и й праща видео записа си. И в двете версии персонажът е третостепенен и умира бързо, но във филма има някакво противно излъчване. Иначе си изпълнява същите функции по същия начин.

Шери Бъркин (Добър 4) – малката пикла е малка пикла и в играта, така че тук няма какво повече да се очаква. Честно казано, даже съм благодарен, че не й дават по-голяма част от действието.

Брад Викърс (Добър 4) – пилотът на хеликоптера има доста по-трогателна кончина в игрите, но пък там се проявява като страхливец, зарязал екипа си в гората на ужасите, заради което феновете го мразят и се радват на смъртта му в третата игра. Тук и двата елемента липсват, образът му е фонов и спокойно можете да го забравите.

Ричард Айкън (Добър 4+) – отново третостепенен образ и в играта, и във филма. Но докато в играта идва леко лигав, тук изглежда като адекватна част от екипа. Няма да коментирам другите образи-пълнежи, които и на двете места съществуват само за да умрат.

Клеър Редфийлд (Добър 4.50) – критиката ми тук е по-скоро към актрисата, която играе твърде апатично и с това проваля иначе нелошия образ. На хартия филмовата Клеър има по-богата и емоционална история от прототипа си в игрите, но въпреки това сякаш излиза по-малко симпатична.

Крис Редфийлд (Мн. добър 5) – и в игрите, и във филма, Крис не е много повече от нацепена батка с добро сърце. Екранният образ е прилично пресъздаден, харесва ми напрежението между него и сестра му, развитието на отношенията им.

Джил Валънтайн (Мн. добър 5+) – хич не одобрявам, че на визия Джил няма нищо общо с оригинала си от игрите, но разбирам, че трябва да има някой с по-тъмна кожа за разнообразие и тя е била най-подходяща за жертва на политкоректността. Визуално, Джил от предишната филмова поредица беше хиляда пъти по-яка и адекватна. Тук обаче ми допадат допълненията към характера й – дадени са й чар и отличителни черти, повече закачливост и чувство за хумор, а това, че си пада по Уескър, прави неговото предателство по-ефектно. Като цяло, химията между членовете на S.T.A.R.S екипа е страхотна и явно Джил е свързващото звено.

Лион Кенеди (Мн. добър 5.50) – както вече казах, съчувствам на недоволните от превръщането на Лион в неориентиран льольо, защото този образ няма нищо общо с оригинала си. Но, според мен, на филма пасна много добре, придаде му свежест и хумор.

Албърт Уескър (Отличен 6-) – В игрите Уескър си е чист злодей, който става все по-готин, доближавайки се до версията си от предишните филми – с черния шлифер и очилата тип Матрицата. Тук започва като наистина равен на Джил и Крис, образът му е много по-човешки, а предателството му дори до известна степен е обяснимо и простимо. Не че е много сложен и невиждан в киното образ, но определено е значително по-симпатичен и това го прави по-интересен от всички досегашни версии.

Лиса Тревър (Отличен 6-) – историята на Лиса в играта е малко по-богата, но за да стигнете до нея, трябва да намерите и прочетете разни скрити дневници и документи. Реалното й представяне там е като на поредния изрод, когото ще се озорите да убиете. При римейка на първата игра са искали да добавят бос от типа на Немезис и г-н Х с цел консистентност на бранда, та са вкарали нея. Във филма не се разбира много за историята й, но пък е направена симпатична и доста по-въздействаща емоционално. Много ми допадна идеята за приятелство между нея и Клеър, дори е трогателно, когато Лиса помага на единствения човек в живота й, проявил някога милост към нея. Тя не е изрод за убиване, а неразбрана жертва, съществуваща в състояние на постоянно страдание. Което не я прави по-малко страшна за гледане.

Шефа на полицията Брайън Айрънс (Отличен 6+) – в игрите той е един от злодеите, корумпирано от Ъмбрела ченге, но няма кой знае колко запомнящ се характер или взаимодействие с основните персонажи (никога не го виждаме заедно със S.T.A.R.S екипа). Във филма персонажът направо краде сцени, а химията му с другите ченгета е превъзходна. Изобщо не очаквах интеракциите му с Лион да са толкова забавни. Смях се и на борбата му със зомби-кучето. Айрънс не е човек, на когото да повериш управление дори на метла, а те са дали на този дърт простак цял полицейски участък!

Resident Evil никога не е бил пример за висше изкуство. Игрите изобилстват от странни решения и абсурдни диалози, а за сценарния майсторлък на предишните филми по-добре да не говорим. Затова съм готов да простя всички глупости и на „Заразно зло: Началото“. Оценявам хумористичните му моменти високо, защото те успяват също да отразят по нещичко от игрите, но не буквално, взимайки се насериозно както там, а с намигване. Например, когато Джил задава тема на разговор – „По кой начин би било по-ужасно да умрете – да ви изяде гигантска змия или да ви разкъса огромна акула“. Сигурно ви звучи като тъпа тема на разговор във филмова сцена, но имайте предвид, че в игрите, които уж също се развиват в истинския свят, точно срещу такива предизвикателства се изправяте от време на време. Та, лично аз останах много приятно изненадан и излязох от киносалона ухилен до уши. Разбирам защо незапознатите с митологията на франчайза могат да останат разочаровани (момчето в киното до мен даже май по едно време заспа), разбирам защо някои върли фенове могат да се разочароват че еди кой си герой са го направили такъв, а не онакъв. Аз бих се присъединил само към оплакването, че има доста пропилян потенциал заради скромния бюджет и са се опитали да вместят твърде много история в твърде малко време.

Но ми се струва, че не бива да имаме големи изисквания към нещо, което на практика си е фен-филм, помъкнал по принуда няколко дини под мишница – хем да е близко до игрите, хем да е хорър, хем да е екшън, хем да е с повече дълбочина от предишните филми, хем ако може да стане начало на поредица, хем всичко това да се постигне с крайно недостатъчен бюджет. Каквото са могли хората, това са направили и, според мен, не е малко. Вярно, нагоден е точно към моята специфична фенска гледна точка и вкус за специфична долнопробност, напълно съзнавам, че това ми е най-субективното ревю, писано някога, но с удоволствие заставам срещу вълната от хейт и давам мощна подкрепа на тази продукция. Забавлявах се, върнах се в детството, имаше достатъчно яки моменти, които да запомня и да ме впечатлят, накефих се на Лиса Тревър, шефа Айрънс и пресъздаването на определени моменти от игрите – повече от доволен съм, очакванията ми бяха надминати. Искам още от същото!

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3

Обща оценка: Мн. добър (5,10)

Послепис: За да ви намекна, че носталгичната стойност на филма за децата на 90-те важи и за нефенове на игрите, ще ви оставя с тази песничка, която идва тотално противоположно на гейм поредицата, но пък е вмъкната в ключов момент на „Заразно зло: Началото“ за комедийно-носталгичен ефект.