Пан – идеален за деца, ужасен за възрастни

„Пан“ има още няколко дни до премиерата си в България, но критиците по цял свят вече изразяват недоволството си от него. Поредната ненужна холивудска предистория на класическа литературна творба до немалка степен заслужено печели неодобрение заради повърхностния и хаотичен сюжет, избягването на каквито и да е сериозни теми, присъствали в оригиналната творба, и неадекватните режисьорски и актьорски решения за някои от моментите.

Въпреки това, на мен филмът ми хареса и аз ще му напиша добра оценка, защото смятам да го опиша според истинската му същност – филм за деца, а не за възрастни. И като такъв, той има много важни предимства – богата на впечатляващи приключения история, симпатични персонажи и наистина зашеметяващи визуални качества. Наречете ме имбецил, но според мен комиксовите филми или адаптациите на тийн-романи, макар и по-мрачни, по-реалистични и с по-възрастни актьори, не са по-добри или задълбочени, а и със сигурност не са толкова красиви. Така че цялата критическа злоба към „Пан“ ми се вижда малко лицемерна.

Мда, виждате трейлъра, замисълът е идиотски. Взети са някакви имена от „Питър Пан“, които нямат нищо общо с творбата на Джеймс Матю Бари – Питър Пан не е момчето, което не иска да порасне (този важен елемент от първоначалния му образ изобщо не се споменава), а син на фея и човек, орисан от пророчество да спаси Небивалата земя от Черната брада; капитан Кук/Хук все още притежава и двете си ръце и е просто Индиана Джоунс във второстепенна роля; принцеса Тигрова лилия е бяла, вместо индианка, и др. Накратко, „Пан“ е поредната гавра с литературна класика, за която никой не е молил. Гаврата обаче далеч не е първата или пък най-обидната в Холивуд. Филмовата индустрия бълва такива продукции ежедневно и „Пан“ с нищо не е по-различен. Темата за неволния герой, чиято съдба е да спаси фентъзи-света от злодея, е изтъркана до безобразие, използвана е милиони пъти и ще бъде използвана още безкрай пъти по толкова.

Комбинацията от всички тези недостатъци би била сериозен грях, ако не говорехме за детски филм. Може би проблемът е именно в това – маркетинг-кампанията не наблегна на детския чар в Pan, а се опита да го представи като нещо, което хора от всички възрасти биха искали да гледат. Не се залъгвайте – филмът си е за деца и в него не можете да търсите възвишени теми за размисъл или тежки емоционални драми. Затова и горните недостатъци не тежат толкова много. Погледнете сюжета през очите на дете, на което това е един от първите му филми – то не знае за всички предишни версии, не се интересува от запазване на оригиналния дух на книгата, то иска просто да бъде увлечено в приказно приключение, което да го впечатли и да му покаже хубави картинки. В този аспект, според мен, „Пан“ категорично се справя.

Сюжетът може да не е задълбочен, емоционално добре разработен (имаме драматичен елемент – майката на Питър Пан го е изоставила в сиропиталище и момчето мечтае, че някой ден ще я срещне отново, защо не в приказния свят, в който се озовава – ама този елемент е толкова банален, че едва ли ще навлажни очите ви) или пък кой знае колко реалистичен и логичен (никой не се старае да обясни защо корабите летят, как Питър Пан диша в космоса и си подхвърля Юпитер и т.н.), но затова пък е изключително богат на приключения. А и все пак, идеята е да прилича на детска приказка, по дяволите!

Питър е отвлечен от сиропиталището и попада на летящ кораб, който го води в Небивалата земя. Там той трябва да работи в мините на Черната брада (Хю Джакман), който е поробил хиляди момчета да копаят за фейски прах – субстанцията е почти изчезнала, защото той е избил всички феи, но все още му е нужна, за да го подмладява. Там Питър е осъден на смърт, но оцелява, защото се оказва, че може да лети, а пък пророчество му е отредило да спаси Небивалата земя от настоящия й поробител. Момчето се запознава с Кук и двамата успяват да избягат, след което попадат в местно племе със странни обичаи, биват нападнати от грозни птици, крокодили, пирати и какво ли още не, за да проведат финалната си битка в скритото царство на феите.

Малката групичка герои, която се оформя, минава през редица изпитания, повечето от които ще държат децата на ръба на седалката от напрежение (докато възрастните се прозяват, защото много добре знаят какво ще стане, или пък цъкат с език, възмутени от поругаването на любимата им детска книга). Хубавото на тези сцени е, че те са невероятно красиви – режисьорът Джо Райт може и да е попрекалил с компютърните ефекти, но визиите, които е създал, са приказни и фантастични в пълния смисъл на думите. Някои от пейзажите (включително и един космически) са просто разкошни. Дори смъртта е направена по същия начин – при нападението на пиратите над горското племе, всеки убит човек се пръска в цветен прах. За възрастния зрител това може да е фрапантно, абсурдно детинско, но пък е много красиво и оставя след себе си цяла палитра от цветове по сцената и телата на героите, вместо кървища и трупове.

Още един аспект на филма, от който режисьорът се възползва на макс, е третото измерение – повечето от битките са на летящи кораби, при което героите се движат не само напред/назад и наляво/надясно, но и нагоре/надолу, а това прави баталните сцени и приключенията още по-впечатляващи. Самото 3D често е използвано за постигане на ефекти като летящи към публиката отломки или размахване на пушки, сякаш излизащи от екрана, което може и да дразни пуританите, но в крайна сметка именно за такива неща беше измислена технологията и е логично да се употребява така в детски филм.

Актьорите може и да са затруднени при такъв сценарий, защото част от тях просто не са от висок калибър и толкова си могат, а останалите усещат, че няма какво да дадат от себе си, за да направят персонажите си по-пълнокръвни. Никой тук няма да спечели Оскар, но всички герои са ефектни (симпатични, когато трябва да са такива, или пък откровено заплашителни и страшни, ако говорим за корумпираните монахини в сиропиталището или зловещо гримираните пирати (особено палячото!)) и, отново повтарям, ако гледате филма през очите на дете, което просто иска да се вкара в приказката, едва ли ще имате забележки към актьорската игра.

Хю Джакман пък даже успява да изпъкне с ексцентричността на злодея си, макар да не прекалява, както би направил например Джони Деп на негово място. Впрочем, представянето на Черната брада е акомпанирано от Smells Like Teen Spirit на Нирвана в изпълнение на хилядите му роби от мините на Небивалата земя. Да, такава песен може и да изглежда несъвместима с Невърленд, но пък на екран изглежда приятно странно и доста епично, а и подчертава загатнатата идея, че Небивалата земя съществува извън земното време и Черната брада поробва хора от всякакви места и епохи. Жалко, че въпросната сцена още я няма качена с картина, а е достъпен само изрязаният звук:

https://www.youtube.com/watch?v=BImwyyCm6j8

И така, „Пан“ е един визуален спектакъл, който може да страда от банален сюжет и наивни решения, но е страшно красив и е перфектен за деца. Повярвайте ми, ако заведете отрочетата си на този филм, ще подействате много по-добре на въображението и психиката им, отколкото ако се водите по стадото овце и им показвате само безопасни комиксови филми. Специалните ефекти и великолепните приказни пейзажи впечатляват и вдъхновяват, а накрая оставят зрителя енергизиран и в добро настроение. Е, вярно – не действат така на всички, на някои дори са им дразнещи, но ефектът е доста позитивен върху тези, които също като Питър Пан не искат да порастват.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6++
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6++
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (4.95)