Първа половина – добре, втората – катастрофа

След силното начало на Джоди Уитакър последваха два слаби епизода. Добре би било ако четвъртият е добър, за да покаже, че има надежда за сезона. Но уви, не се стига дотам. Епизод 11х04 „Паяци в Обединеното кралство“ започва прилично, но от средата нататък рязко излиза от релси и катастрофира.

https://www.youtube.com/watch?v=sFLpmFHCKKo

В първата половина Доктора и новите й приятели пристигат в Шефийлд, където приключенията започнаха. Виждаме новия проблем – гигантски паяци, имаме и интересна мистерия относно появата им. Запознаваме се със семейството на Ясмин, майка й изглежда мила жена, макар и не много умна. Греъм тъгува за Грейс по трогателен начин, макар че още не ни е достатъчно близък, за да му съчувстваме искрено. Въпреки нескопосаните компютърни ефекти, нещата се развиват добре, епизодът задържа вниманието и обещава да бъде интересен.

Във втората половина изведнъж всичко се сгромолясва. Паяците стават прекалено зле нарисувани и нереалистични с увеличаването на размера. Сюжетът се опитва да обърне естественото ни желание да ги изтребим в състрадание към тях, крайно неуспешно. Раян е безобразно безличен. Злодеят се оказва лоша пародия на Доналд Тръмп. Имаме прекалено много персонажи, които не правят нищо. Победата идва с отвратителен рап!

Най-големият грях на този епизод е в посланията и темите за размисъл. Да се отнесем човешки към паяците. Как? Като вместо ги убием, ги затворим в една стая да гладуват и да се задушават! Колко хуманно и благородно – да ги изоставим в мъчителна дълга агония, вместо просто да им теглим куршума. А защо въобще се вълнуваме толкова, не е като да са същества със съзнание, чувства и мисли, нали? И не е като да се крепи някоя екосистема върху съществуването им. Да не говорим, че простотията с рапа може и да се е погрижила за паяците в хотела, но не и за останалите в Шефийлд, но както и да е, да не задълбаваме в детайли.

Злодеят? Идеята зад него е добра, да се покаже колко е лошо да си непукист и да не се информираш, след което да правиш глупости и да се оправдаваш с незнание. Да убиваш и да не се съобразяваш. Съгласен съм с всичко, което искат да ни кажат чрез неговия образ, но е прекалено пресилено и навряно в носовете ни, дори повече от откровено нравоучителния епизод на Роза Паркс. Но тук може би проблемът е в мен и това, което очаквам от сериала. Явно ВВС са решили да го направят отново детски, тоест аз не съм му в таргета. Той вече не е доходоносно развлечение за телевизията, а инструмент за поучаване на по-тъпата и консервативна част от аудиторията. Друг е въпросът, че в старите сезони „Доктор кой“ можеше да бъде подходящ за всички възрасти и да предава същите послания без да третира публиката си като сбирщина дебили.

Не на последно място, втора поредна серия злодеят не е извънземен. Паяците са с напълно земен произход, тоест, възникват като част от естествената история на нашата планета (някакъв гадняр ги е изложил на токсични отпадъци). Въпреки това Доктора ги убива. Това противоречи напълно на духа на новите серии. В предишните десет сезона човечеството беше като цяло добро, злодеите винаги бяха твърде слаби, за да променят естествения ход на нещата, а намесата на Доктора се налагаше само когато имаше извънземни, дошли тук да ни превземат нелегално. От тази година явно идеята вече е друга и Доктора ще ни пази от самите нас. Добре, може и да има нужда от такива послания, тъй като Брекзит и Тръмп доказват, че човечеството не е чак толкова добро и умно. Но, първо, това просто не е същият сериал. Второ, ако Доктора е все най-умна и добра, а придружителите й са тъпи овце, които я следват и стават по-добри само защото са имали късмета да попаднат на нея, то къде е вдъхновението за зрителите и децата сред тях? Къде е стимулът да имаме индивидуалност и да се борим за повече като Дона, Рори или Клара, след като мястото ни може да бъде само второ, след Доктора, и сме обречени да се самоунищожим от собствената си тъпотия?

Имам проблем и с екшъна в този сезон. Не може в 2018 година компютърната анимация и екшън сцените да са също толкова долнопробни колкото през 2005, когато технологиите бяха назад и бюджетът беше доста по-скромен. Като качество на действието и сюжетите до момента 11-ти сезон прилича много на 1-ви. Но дори в първи имахме гениални серии като „Краят на света“, „Празното дете“, „Лош вълк“, а сега имаме само едно добро начало и нищо повече. Придружителите продължават да са зле развити, Доктора все още е прекалено объркана и търсеща себе си, Крис Чибнал е много далеч от себедоказване с тези сценарии. И въпреки че мнозина се оплакаха от твърде оплетените сюжети на Мофат за неговите сезони, простотата на Чибналовите е залитане в другата крайност, която поначало е по-лоша. Явно се търси смяна на поколенията в зрителската база, което не е много добре за старите фенове.

С всички тези критики, трябва все пак да се отбележи, че епизодът не е тотално тъп и има своите попадения. Разочароващият край не изтрива интригуващите първи 20 минути.

Следващият епизод ще е последният самостоятелен, написан от Крис Чибнал (но само поредният със зле направен трейлър). След това ще има още четири, от различни сценаристи, а последният отново ще е на главния, но за него поне имаме надежди да е по-особен. Десети епизод от сезона ще излезе на 9 декември, а около нова година ще имаме и спешъл. Но да не слагаме каруцата пред коня, защото не се знае дали ще издържим да гледаме чак дотогава. Стискаме палци 11х05 The Tsuranga Conundrum да е по-добър.