По-различна ли е Ерата на Ултрон

Амбициозният гига-проект на Марвел да филмира огромна част от комиксовата си вселена със супергерои продължава – този петък, 24 април, излиза „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“. Както винаги, филмът предлага много екшън, шеги и разрушителни битки. Към него обаче има нещо сравнително ново за тази вселена, което може би ще раздели феновете на лагери „за“ и „против“. Аз лично, като противник на лавината от филми за супергерои по принцип, се причислявам към първия – Марвеловата вселена едва ли ще успее някога да ме направи фен, но определено ми харесва посоката, по която се движи. На отколешните й почитатели и комикс-манияци обаче може да не й допадне новото, по-сериозно измерение, вкарано от режисьора Джос Уедън. Ще разберете какво имам предвид малко по-късно, защото първо ще започнем с трейлъра:

Както се вижда от клипчето, основният сюжет на филма се върти около Ултрон – изкуствен интелект, който Тони Старк създава с идеята да пази света, но в крайна сметка се оказва „бъгав“ и решава да затрие човечеството. Излишно е да ви казвам как ще завърши това начинание, но все пак във филма има няколко изненади и те произтичат от героите.

На първо място, това са новите персонажи Уанда (Алената вещица) и Пиетро (Куиксилвър, или онзи, дето може да се движи супер бързо, вече видяхме негова версия в „Х-Мен“). Те са близнаци от измислената източноевропейска страна Соковия, обучени да упражняват специалните си способности, за да унищожат Отмъстителите. Способността на Уанда е свързана с това да влиза в умовете на хората и да ги кара да преживяват най-големите си страхове. Филмът ни показва виденията на всеки от Отмъстителите, повлиян от силата й, и така ни запознава с тях на много лично ниво. Също така, изживените от тях лични фантазии, провокирани от Алената вещица, ги разтърсват много по-дълбоко, отколкото Ултрон или кой да е от злодеите досега би могъл да постигне. И то по начин, за който зрителят вече наистина може да симпатизира на екранните герои.

Втората изненада е свързана с Ястребовото око (пича със стрелите). За да компенсира факта, че първия The Avengers персонажът прекара като контролирано от Локи зомби, а и това, че си няма свой собствен филм, Уедън тук е дал възможност на Джереми Рънър наистина да блесне. Научаваме много за него и за ролята му в екипа на Отмъстителите, а самият герой става симпатичен и важен.

Имаме и малко романс в развитие, този път между Черната вдовица и Хълк. Може да изглежда малко недостоверен, но помага на сюжета и героите да постигнат още дълбочина, нетипична за комиксови персонажи.

Освен всичко изброено дотук, между отварящата екшън-сцена и появата на Ултрон имаме едно парти, на което присъстват почти всички герои от Марвеловата вселена досега. Получаваме възможност да им се порадваме, да повисим с тях, да се посмеем с тях, както и да ги опознаем.

Така стигаме до качеството на филма, което очаквам да се окаже полемично, но лично аз одобрявам. А то е, че най-накрая виждаме сериозно развитие на героите. Най-накрая ни се показват хората, с техните страхове и уязвимости, а не безлични красавци в детски костюми, трепащи лошковци наред. Не че в „Завръщането на първия отмъстител“ и „Железния човек 3“ няма лична драма, но тук тя е извисена на ниво, което може да постигне само режисьор и сценарист, изгрял с култови сериали, като Джос Уедън. Много е трудно за един самостоятелен филм да комбинира хем екшън, хем развитие на героите и постигане на симпатични триизмерни човешки образи, но „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ го постига. Поне дотолкова, че да изпъкне сред останалите филми от вселената на Марвел.

За това помага до голяма степен и усещането, че The Avengers: Age of Ultron не е толкова самостоятелен филм, колкото епизод от (адски скъп) сериал. Той надгражда постигнатото от предишните филми и подготвя нещата за следващите.

Това за мен е преимущество, защото и без друго предпочитам сериали пред филми, но за някои фенове на поредицата може да е минус. Доста американски ревюта изразяват недоволство от сериализирането на Марвеловата вселена, а малцина се радват от факта, че героите придобиват триизмерен човешки вид. За тях най-важното е да има нов екшън, близост с комиксите и още супергерои (като количество, не като качество). Е, съжалявам, няма как n-найстият филм от поредицата да предостави нещо кой знае колко невиждано като сюжет или екшън, но успява да достави обичайните сюжет и екшън с дълбочина на героите. Оказва се, че тези персонажи могат да са интересни с нещо повече от суперсилата или костюма им, което не е интересно за болшинството фенове, но придава малко отдавна чакана зрялост на филма, а и помага за емоционалния заряд.

Разбира се, критики за повтаряемост имат резон. Въпреки че вкарва много нови герои, Уедън не е променял формулата на всеки Марвелов филм досега, но е интересно как чак сега критиците започнаха да се оплакват от нея, сякаш преди е било различно. Даже, Уедън заслужава адмирации, защото най-накрая имаме и истинска смърт на добър герой, което Марвел досега не са си позволявали, да не би да навреди на продажбите на играчки – това също ще раздели феновете на лагери (поне докато героят не бъде съживен в следващ филм или сериал).

Минус виждам и в новия герой Вижън – той явно е някакъв много важен за комиксите, но конкретно за сюжета на The Avengers е повече от излишен, да не кажа дразнещ. Появява се към края на филма, сякаш е най-голямата му звезда, и не помага с абсолютно нищо. Но предполагам, че предстои да стане важен, тъй като на челото му са сложили един от вече познатите ни камъни на безкрайността, скрит в жезъла на Локи. И, естествено, никой не се оплаква от тоталната му безполезност и карикатурност – че как, това е Вижън, когото всеки американски тийнейджър (или недоразвит възрастен) познава.

Впрочем, въпросният камък също е като цяло излишен за сюжета на точно този филм, но присъства, за да ни натърти, че камъните малко по малко се събират (лилав такъв имаше в „Пазители на галактиката“, червен – в „Тор: Светът на мрака“, сега виждаме жълтия и чакаме синия) и именно около тях ще се върти сюжетът на The Avengers: Infinity Wars, части 1 и 2. Именно Войните на вечността са голямата цел и сюжетна арка на Марвеловата вселена, като явно тя е емблематичен момент в комиксите. Вижън и камъка на безкрайността със сигурност ще зарадват феновете и ще ги компенсират за полемичното решение от преди няколко абзаца.

От гледна точка на екшъна и специалните ефекти – ще получите точно това, което очаквате. Хубаво е, че Джос Уедън, заедно с парите и признанието от първата част, е понатрупал самочувствие и деликатно вкарва някои по-смели режисьорски похвати в „Ерата на Ултрон“, което според мен се отплаща. Финалната сцена е свързана с политането на цяло парче земя с град отгоре му във въздуха, като намерението на Ултрон е да го разбие в Земята, за да се получи ефект като с астероида, убил динозаврите. Добре е направена, саундтракът също отговаря на очакванията, без да се запомня. Ниво задържа и актьорската игра – точно толкова, колкото е необходимо за филма да работи, но нищо изумително.

Лично на мен „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ ми хареса много повече от първия филм „Отмъстителите“, но подозирам, че това няма да важи за феновете на Марвел и супергеройския жанр като цяло. Вероятно и приходите няма да са чак толкова бомбастични, колкото от The Avengers, но нищо чудно поне да доближат заветния един милиард – все пак това са Марвел и Отмъстителите, няма как да сбъркат. А ценителите на по-задълбоченото вникване в героите дори ще останат приятно изненадани от продължаващото развитие на Марвел.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 5.50
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Мн. добър (5,13)