Подготовка за война – и нощем, и денем

Ревю на „Дневната война“, книга трета от „Демонски цикъл“ на Питър В. Брет, изд. „Колибри“.

Dnevnata voina cccПитър В. Брет е един от най-обещаващите автори на ново фентъзи. Само с първа част от поредицата „Демонски цикъл“, „Защитения“, той си спечели редица фенове, включително и автора на това ревю. Продължението, „Пустинното копие“, обогати създадения от него свят и допълнително разви сюжета. Третата част, „Дневната война“, също ще получи високи оценки на края на рецензията, но честно казано е малко разочароваща предвид очакванията.

Отново се завръщаме в мрачния свят, в който демоните излизат през нощта и се хранят с невнимателните хора. Този свят обаче е по-различен, отколкото го помним в „Защитения“. Появили са се не един, а двама Избавители – един на Север и един на Юг, въпреки че според легендата Избавителят може да е само един. В резултат от това хората вече са по-смели – навсякъде започват да се бият все по-ефективно срещу демоните, отвоювайки нощта, и дори позволявайки си да изправят двете цивилизации една срещу друга в Дневна война. Демоните обаче не се предават лесно – след победите на хората, включително над двата мисловни демона, опитали да убият Избавителите в „Пустинното копие“, те предприемат още по-мащабна атака, за която Избавителите имат само един лунен цикъл да се подготвят.

Впрочем, погледът върху демоните е един от най-интересните аспекти на „Дневната война“. Имахме малко от него в „Пустинното копие“, тук имаме повече – няколко пасажа, разказани от перспективата на Ядронския крал. Научаваме повече за обществото и съществуването им, а това определено разнообразява. Дано да се наблегне още повече на него в бъдеще, макар демоните да са лошите, просто кръвожадни създания с по-интересна същност, и като такива едва ли някой от тях ще се превърне в герой, равностоен на главните.

Иначе, човешкият свят в романите продължава да е все така богат и изпълнен с потенциал, а героите да са пълнокръвни и добре изградени. Като читатели, нямаме проблеми да влезем в главите им и да се идентифицираме с тях, независимо дали са от Севера (европейски тип) или Юга (арабски тип). Проблемът в „Дневната война“ е, че с тях през повечето време нищо не се случва! През първите около 400 страници от книгата буквално няма събития. В следващите 100 Арлен и Рена се женят (тяхната любов разцъфна в края на втората книга, при което Лийша се принуди да си търси друг мъж) и селото празнува сватбата им – малко веселба преди епичната битка с демоните. Последната се развива също в толкова и е интересна за четене, макар и леко разтеглена към края. Всеки от героите обаче получава възможност да блесне и да се докаже.

Авторът със своето собствено защитено оръжие

Авторът със своето собствено защитено оръжие

Както и досега, подобни събития се случват и в Красия, при Ахман и Иневера (чиято интересна предистория е разгледана в началото, но доста по-кратко от очакваното). Там обаче всичко е претупано набързо, въпреки че има достатъчно материал за развитие. Накрая би трябвало да следва още по-епична битка – между Арлен и Ахман. Тя пък е кратка като миг и служи по-скоро като епилог и клифхенгър за следващата книга.

Оплакването ми накратко е, че обемът от 700 страници на книгата е крайно неравномерно и неправомерно разпределен – огромна част от него отива за период, в който не се случва нищо (интересен е за четене, но липсата на събития си тежи), а важните случки са претупани набързо.

Колкото до Дневната война от заглавието – тя се случва повече в умовете и притесненията на героите, отколкото наяве. Джардир така и не помръдва от превзетия в миналата книга Дар на Еверам, а цивилизационните сблъсъци се осъществяват на микрониво. Основната война, и най-вече основната подготовка за война, е срещу демоните, за които се знае, че ще потърсят начин да укротят добитъка си (хората) при следващото Новолуние (на моменти се опасявах, че до това Новолуние така и няма да се стигне и Брет е решил да го запази за следващата книга, но, слава Богу, случва се).

Друг недостатък, според мен, е, че Питър В. Брет е започнал да обръща повече внимание на секса и да го описва по-детайлно и натуралистично. Не възразявам, когато това служи на сюжета или предава някакво послание, но тук има моменти на излишна порнография. Ясно е, че сексът продава, и очевидно от това се е възползвал авторът, но можеше да се мине и без тези сцени.

9268487Донякъде неприятно впечатление ми направи и твърде дългото задържане на повествованието на едно място. В предишните книги, а и по принцип, когато сюжетните линии се развиват успоредно, разказът често прескача от едната в другата, за да разнообразява читателя и да задържа вниманието му. Тук това се случва доста рядко и това тежи, особено когато не се случва нищо. След например 80 страници, в които Лийша и Роджър пътуват към Хралупата на Дърваря, за да ги предупреждават за наближаващата атака, и пътуват ли пътуват, пеят някъде и пак пътуват, вече очакваш с нетърпение монотонността да се разкъса с поглед към Арлен или Джардир или някоя предистория (която няма да придвижи сюжета напред, но в нея поне нещо ще се случи). Уви, прескачането разнообразява само в началото, но после пак потъва в монотонност, карайки те да очакваш следващата смяна.

Странното е, че тази липса на събития не прави четенето трудно или отегчително, напротив, продължава да ти е интересно, но не ти е много ясно защо. Случват се някакви неща, но те са маловажни, нещо като пълнеж. За щастие, за преглъщането им помагат увлекателният стил на Питър В. Брет, завладяващите персонажи и самата атмосфера на фентъзи света.

Трябва да се отбележи и, че „Колибри“ издадоха първите две книги с готин шрифт, подходящ за фентъзи. Май обаче са получили твърде много оплаквания срещу него, тъй като са се отказали и „Дневната война“ си е в стандартен Times New Roman. Поне художникът не е сменен и корицата отново е страхотна, а графичното оформление е на ниво и дори има включена карта на Теса (света).

Имам опасното съмнение, че Питър В. Брет се е поддал на новопридобитата си слава и желанието да се нареди сред големите и комерсиално успешните в жанра, поради което сам е започнал да проваля своя „Демонски цикъл“. Е, „проваля“ е твърде силна дума, защото повечето елементи още са на високо ниво, но отстъплението е очевидно. Разтягането на историята и разчитането на порнография за задържане на вниманието са притеснителни. Надявам се това да е временно и следващите две книги от поредицата (засега се смята, че петата част ще е последна) да поправят недостатъците на „Дневната война“, а и далеч не съм готов да се откажа – напротив, ще ги чакам с нетърпение, за да разбера какво ще стане по-нататък. Въображение, като това на Брет, реализирано толкова увлекателно, рядко се среща. Ето защо продължавам да препоръчвам поредицата, нейното начало е страхотно, но вече с едно наум, че читателите, които очакват богат сюжет, трябва да се заредят с търпение когато стигнат до „Дневната война“.

 

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 6
Стил на писане – 6-
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5-
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Мн. добър (5.20)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Ицо

Тази е зле, ама следващата е още по-зле. Такова разтягане на локуми от глупости, без нищо съществено да се случва, си е направо изкуство.

SargoS

Не е на добре работата май… Дано бъркам де. То не че задълже да се случва нещо непрекъснато, но все пак си личи когато е умишлено разтегнато повествуванието и трябва да си доооста голям майстор за да задържиш вниманието на читателя ( напр. П. Ротфус)

Петър Атанасов

В гудрийдс чета, че четвъртата книга ще бъде по-безсъбитийна и от тази (с изключение на последните глави) – в петата явно ще ни е надеждата за добър финал.

SargoS

Рязко му станах фен и аз след първия роман. Втория също беше мн добре, но незнайно защо бях останал с впечатлението че цикъла ще е трилогия и доста се ошокирах като свърши така рязко 3тата книга 🙂 Понеже я четох на английски (защото се забавиха със „скромната“ 1 година с издаването на романа) даже мислех че просто съм попаднал на някакво странно издание разделено на 2- въпреки че книгата си беше 6-700 страници ако не бъркам, ама нейсе 🙂