Прилична съвременна руска фантастика?!

Руската фантастика може да бъде много противоречива. Братушките със сигурност имат високи постижения в литературата (както преди, така и сега), имат и сравнително добри филми (предимно от миналото), но със съвременните имитации на американски блокбъстъри се справят трудно. „Защитники“ („Пазители“) беше смехотворна брадва отвсякъде, „Вий“ е доста разочароващ, „Обытаемый остров“ е слаб в сравнение с първоизточника си, а „Кома“ изглежда интересно, но постоянно го бавят и още не се знае дали ще оправдае някакви надежди. Общо взето, въпреки че в Русия вече се правят опити за скъпи и хубави филми на световно ниво, засега нямат особен успех.

Донякъде изключение от тази тенденция е „Притяжение“. Не е масово харесван тотален хит и също има своите проблеми, но е първият сполучлив нов руски филм от фантастичния жанр, на който попадам. Повечето отзиви за него са умерено позитивни, а бюджетът му е избит почти три пъти от прожекции в Русия и още 74 страни. Нека първо видим трейлъра (можете да цъкнете бялото правоъгълниче за английски субтитри):

https://www.youtube.com/watch?v=Qcov4WPcTE4

А сега ще ви кажа, че не бива да вярвате на горното клипче напълно, защото то нарочно представя накриво някои моменти и спестява други. Няма да навлизам в дълбочина, защото би било спойлер, но към сюжета има малко повече от „лоши извънземни срещу онеправдани московчани“. Не че има някакъв непредвидим обрат, не че историята е оригинална, просто целта на трейлъра е да привлече определен тип зрители към киното, за да може после филмът да им предаде определено послание. Благодарение на отзивите им след това интерес ще проявят и другият тип хора, които отначало биха го отхвърлили като обикновена патриотична тъпотия на Бондарчук.

Въпросният режисьор, Фьодор Бондарчук, не е най-уважаваният творец в Русия. Той знае как да привлича стотици милиони рубли за проектите си, но те обикновено не се отличават с особена дълбочина или оригиналност. Спокойно може да се каже, че е руският еквивалент на Майкъл Бей. Тук обаче измежду разрушенията и тийн-любовта има адекватен и необходим социален коментар, както и изследване на човешката природа, руската душа, пропагандата и влиянието на медиите.

Завръзката на сюжета става ясна от трейлъра – огромен космически кораб се разбива в московския квартал Чертаново, помитайки десетки панелки и стотици хора по пътя си. Чертаново можем да оприличим на софийските Враждебна (ама без летището) и Овча Купел. Там живеят Валентин Лебедев, полковник от Министерството на отбраната, и дъщеря му Юлия, която е гимназистка (нищо че актрисата отдавна е прехвърлила 20-те). Полковникът се опитва да възпитава дъщеря си строго, но покрай грижите му за националната сигурност и собствената му темерутщина, не му остава време да се държи адекватно. Затова Юлия си пада малко хулиганка, която ходи с пича на квартала Артьом.

Артьом е много интересен образ, в който се преплитат и положителни, и отрицателни качества. Той е мократа мечта на всяка гимназиална курвентия, отдава се без задръжки на нагона си, но като цяло е истински джентълмен и учудващо верен на Юлия. Квартален хашлак с немалко пропуски в образованието, дори лека склонност да драматизира и да си търси белята, импулсивен е, но пък е политически ориентиран и ангажиран, готов да се бори за доброто на околните и дори да застане на пътя на куршумите, за да спаси случаен невинен човек. Артьом въплъщава в себе си идеала на съвременния руски мужик до почти нереално хиперболизирана степен – алфа-мъжкар, който знае мястото си, но и не търпи някой да посяга на неговото. На мен лично този герой ми влезе под кожата от самото начало, защото не бях сигурен дали ми е противен или му симпатизирам и му се възхищавам.

По някое време обаче в сюжета ще се появи Хекон – негов антипод, въплъщаващ в себе си западните ценности. Кльощав, наивен и леко смотан, пацифист до безобразие, нито веднъж не повишава тон, с различен морал и недотам адекватни очаквания към обществото, толкова унесен в прогреса, че е забравил какво е да усеща, чувства и обича. Всичко, което съвременният руски мужик ненавижда и не желае да му бъде „налагано“ като поведение от „по-напредналите“ либерални общества. Дори актьорът тук не е етнически руснак, а татар, което само по себе си е достатъчно неприятно за фанатичните консерватори-патриоти. Макар и по-семпъл и ясен, Хекон също няма да ви остави с еднозначни чувства към себе си.

Кого ще избере Юлия? Кой от тях ще победи в заформящия се идеалистически и физически сблъсък и до какви крайности ще стигне всеки от тях? Чия философия е по-ценна и необходима в крайна сметка? Тези въпроси са повдигнати доста забележимо и, въпреки че финалът дава ясен отговор от името на режисьора, за зрителя все пак е оставена достатъчно храна за размисъл и всеки може сам да си прецени коя страна му харесва повече и кои елементи да вземе от нея, за да моделира собственото си поведение.

Правилно забелязвате, че в последните няколко абзаца говоря за тийн-драми и философски въпроси, а не споменавам извънземните, нищо че уж те са най-важното на филма. Уви, там нещата са попретупани и използвани прозаично за предаване на посланието. Корабът и технологиите им са интересни, костюмите им са готини и имат потенциал за хубави екшън сцени, но не се използват много, защото бюджетът може да е голям за руските стандарти, но не представлява чак толкова голяма сума, и целта на филма е друга.

Покрай заплахата от извънземно нашествие е повдигнат и въпросът как реагира Русия на подобни ситуации и къде се намира останалият свят в случая. Сюжетът и концепцията може да са сравнително банални за доминираното от Холивуд кино през последните десетилетия, но все пак са разгледани от специфичната руска гледна точка и се развиват по характерен източноевропейски/северноазиатски начин, какъвто едва ли ще видим в англоезичен филм. Може да се имитират американските зрелища и да се търси заемане на техен пазарен дял в кината, но филмът си е руски и е насочен основно към рускоезичните зрители, както и към запълване на някои празнини в руското кино, които американското отдавна е задминало. Това обяснява и по-високите оценки у дома в сравнение с тези на Запад.

„Притяжение“ е доста свеж заради неочакваната посока, в която поема (вие вече сте предупредени от ревюто, но не бихте предположили за нея на базата само на трейлъра), и уместния и актуален социален коментар (вдъхновение за него са истински събития). Като за бюджета си изглежда достатъчно добре, режисьорската работа е на ниво, актьорите се представят съвсем прилично (само 1-2 преиграват леко, но са далеч от стандартното за бившите социалистически страни театралничене). За съжаление, има слабости в развитието на сюжета – много събития се развиват по твърде удобен и претупан начин, много от елементите служат не на историята, а на посланието или маркетинга, също като израстването (или деградацията) у героите. Въпреки акцента върху темите за размисъл в ревюто, има отношения, в които „Привличане“ не е по-интелигентен от „Здрач“, например. Като цяло обаче филмът е сносен и заслужава да бъде изгледан. Самият факт, че е руски, носи достатъчно разнообразие за нас, залетите от еднотипни американски блокбъстъри младежи, както и комбинация от задоволяване на носталгията по миналото и осъвременяване на впечатленията за по-възрастните зрители, които едно време са се развличали предимно със съветско кино. Не мога да пиша оценка „Отличен“ на „Притяжение“, но го препоръчвам на всички!

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.18)