Принцип

(54.5) ръбод .нМ :акнецо ащбО

05.5 – лаицнетоп вотих и яицоморп ,гнитекраМ
+6 – апике ан еинаратС
05.5 – картднуаС
+5 – итнемеле инчитсатнаФ
-5 – дяраз неланоицомЕ
+5 – лъсимзар аз имеТ
-5 – аданензи ан итнемелЕ
6 – арги аксроьтка и иткефе ,арусижеР
05.5 – иореГ
-6 – яиротсИ

:акнецо атяоМ

Ако познавате вкусовете ми, знаете, че далеч не съм фен на Кристофър Нолан. Не харесвам тричасови псевдоинтелектуални псевдофилософски драми с претенции за вселенска мъдрост и реалната дълбочина на къс разказ, каквато е например „Интерстелар“. Същите слабости, но в по-малка степен имат „Престиж“ и „Генезис“ – нелоши филми, но далеч от шедьоврите, които феновете на Нолан ги изкарват. За Батманите му да не говорим, че ще престанете да влизате в сайта, ако започна да ги хейтя както си трябва.

Затова и не очаквах „Тенет“ да се окаже толкова сполучлив. Темпото му е отлично, даже по средата и към края е доста забързано и не ви оставя време за съзерцание или обмисляне на случващото се. Доколкото четох чуждите ревюта, спокойно мога да кажа, че който дава ниска оценка на филма, най-вероятно просто не го е разбрал или не е знаел какво да очаква. Да, това е доста стандартно оправдание на защитниците на творби от критиците им, но в случая наистина е така. Няма как да разберете абсолютно всичко от „Тенет“ само с едно гледане, а ако не внимавате много и нямате подготовка с други подобни фантастики, има шанс да разберете и по-малко от необходимия минимум, за да го харесате. Това се е случило на около 20% от критиците, свикнали филмите на Нолан да са изпълнени с 5-минутни кадри на красоти от космоса на фона на тежка оркестрална музика в два тона, по време на които да се хвалят мислено колко са умни и философски настроени, щом гледат нещо претенциозно и го разбират.

Не че и Тенет е толкова сложен. Със сигурност не може да се сравнява с огромния пъзел, който представлява например „Дарк“, нито пък е нарочно усложнен и разбъркан като „Западен свят“, за да се изкара по-засукан, отколкото е реално. По-скоро е като судоку – трябва да гледаш числата не само отляво надясно, но и в обратната посока, да съобразяваш тези отгоре и отдолу, както и наличното в кутийките, за да можеш да попълниш целия ред, а след това и останалите.

Концепцията на филма е сравнително простичка на пръв поглед – от бъдещето пристига технология, която кара предметите „да обръщат ентропията си“, тоест, да се движат назад във времето, вместо напред, както всички останали правим. Има и машина, която позволява обръщане на ентропията на вкараните в нея, но обърнатите живи същества трябва да ходят с кислородни маски, защото не е лесно да дишаш отзад напред. Сложността идва от това да пречупиш мозъка си да мисли нелинейно и да схванеш движенията напред-назад на всеки от героите в сюжета. Също и от това, че филмът не се занимава с парадоксите на пътуването във времето, просто ги приема и продължава напред, тоест някои правила остават неизяснени. Също и от това, че ви хвърля направо в дълбокото, без да обяснява кой герой какъв е и откъде е. Също и от това, че темпото не ви позволява време и отпускане на вниманието за хубаво осмисляне на получената до момента информация. Също и от количеството детайли, с които сте заляти още в първата сцена, но част от тях служат само за отвличане на вниманието и объркване. Също и от това, че в началото нещата тръгват сравнително простичко и линейно, но накрая вече става доста оплетено кой накъде се движи и защо. Тоест да, изглежда сложно, но е достатъчно лесно да схванете основата при първо гледане, а останалото – при още едно, за да си изясните евентуално детайлите. Дори е много вероятно да предвидите част от обратите. Да, ще трябва да включите мозъка си, но, в крайна сметка, нали затова сте отишли да гледате този филм на кино?

Междувременно, Tenet има и много човешка сюжетна линия, преплетена в глобалната. Главният герой (Джон Дейвид Уошингтън) не е чак толкова интересен или дълбок, макар и да е Протагонистът. Но жената, с която се среща (почти двуметровата Елизабет Дебики, с токчета още 20 сантиметра, за да стърчи винаги с две глави над останалия свят), има трогателна история, а развитието й до края на филма припомня някои от най-хубавите обрати в ерата на Мофат от „Доктор кой“. Със сигурност Кат е най-полезният играч от драматична гледна точка във филма, въпреки че мотивацията й е малко опростена. Колегата (Робърт Патинсън) също има достоен финал, макар и да е подценяван като страничен играч и едва забележим помощник през останалото време. Злодеят (Кенет Брана) е превъзходен, истински заплашителен и изигран достоверно, въпреки че изглежда като по-подходящ за Джеймс Бонд, отколкото за сериозна фантастика.

Друго предимство, което не очаквах, е екшънът и високото му качество. „Тенет“ се развива на високи обороти и има по много от всичко задължително – престрелки, преследвания с коли по магистрали (за тази част от снимките екипът на Нолан е затворил магистрала в Естония за 3 седмици), ръкопашни боеве, гонитби, дори широкомащабна военна сцена. Само дето това не са обикновени екшън сцени, а в тях са преплетени персонажи и куршуми както с нормална, така и с обърната ентропия, което ги прави в пъти по-интересни, ангажиращи вниманието и красиви. Особено приятни за окото са сцените, които се разиграват по два пъти – веднъж от гледна точка на персонажа, движещ се напред във времето, и веднъж от гледна точка на този, движещ се назад. Щеше да ми хареса да са в забавен каданс, за да могат да се огледат и оценят по-добре от зрителя (подобно на интрото на „Заразно зло 5“ и онзи епизод от „Кралство“), но това би нарушило бързината на темпото.

Като заключение мога да кажа, че тук Нолан като цяло е изневерил на претенциозния си претруфен стил, не се е отдал на изкушението да се преструва, че изследва дълбоки философски теми, но е запазил желанието си да предизвиква интелектуално зрителя, да го впечатлява с визуални ефекти и майсторска режисура, както и вниманието си към детайла. Така се е получил много по-добър от стандартния му продукт, макар и именно това да разочарова някои от най-върлите му фенове. „Тенет“ не е перфектен филм, има някои кусури и недомислици (няма да навлизам в тях, защото са бели кахъри), не е шедьовър или нещо революционно, но със сигурност е над средното ниво и трябва да му се даде шанс, да се поощри. Фантастиката има нужда от подобни творби, защото истинската сила на жанра е в това да извисява и разширява кръгозора, а не само да радва окото с млатещи се шарени супергерои или да въздейства на първичните ни емоции с чудовища, духове и зомбита. Нолан има нужда от подобни творби, за да се легитимира като наистина умен и извисен режисьор, а не претенциозен самозванец, еквивалент на Паулу Коелю в киното. Още повече, Tenet идва след месеци на суша. Ако сте особено притеснени от пандемията и възможността да се заразите с COVID-19 и затова ще го пропуснете – имате своите основания, но моят опит в това отношение е доста положителен – гледах го на прожекция в петък вечерта и в салона имаше само 8 човека, включително мен и другарчето ми, така че дори нямаше нужда да се стои с маски. Прожектира се на 2D, 4DX и IMAX, като аз бих препоръчал последния вариант.