Приспиването на зрителя

Бог ми е свидетел (нищо, че не вярвам в него), подходих към „Проклятието на вещицата“ с отворени сърце и обятия. Абсолютно подкрепям идеята да се вкарват по кината в България филми на по-малки студия с потенциал. Одобрявам и това, че през последните години хорърът тотално доминира в салоните, включително смесвайки се с други жанрове. Уви, въпреки че Hokum отговаря на всичко горепосочено, той не е филм, който да ви препоръчам. Даже ми се струва, че продукции като него могат да изтъркат жанра и да доведат до залеза му твърде бързо. Въпреки това, ще опитам да ви го представя пълноценно в това ревю без спойлери, а вие ще си прецените дали да се доверите на моето усещане за него или не.

Като идея, „Проклятието на вещицата“ не звучи толкова зле. Даже още в самото начало има един интересен обрат, който не се разкрива в трейлъра и синопсиса, но служи много добре за представянето на главния герой и придаването на известен емоционален заряд на историята. Във филма се разказва за писател на мрачни истории, които отива в ирландско ханче, където родителите му навремето са прекарали медения си месец, за да разпръсне там праха им. Съдбата обаче го изправя срещу вещица, която собственикът на хотела е заключил в младоженския апартамент.

Историята има сравнително интересна концепция и завръзка, но реализацията куца. Сюжетът се движи с темпото на възрастен охлюв, а сред хорър-моментите преобладават евтините стряскания тип някой се взира пет минути в тъмното и изведнъж, на фона на гръмовно избухващи гадни звуци, там се появява страшно лице. Мистерията, която държи що-годе някакъв интерес в първата половина, се разкрива сравнително скоро и без кой знае какви усилия на главния герой. Оттам нататък развитието на историята става ясно, но за сметка на това – още по-бавно. Сценарият се опитва да създаде няколко напрегнати момента, но те стават по-скоро комични с нелепия си сетинг и некадърната игра на актьорите. Вещицата е доста по-слабо застъпена, отколкото очакваме, а зад интересната ѝ маска, която даде най-грабващият кадър в трейлъра, не се крие нищо по-значимо.

Разбирам, че бюджетът на „Проклятието на вещицата“ не е особено голям, което си и личи, но той не може да е оправдание за лошите режисьорски, сценарни и актьорски решения. На моменти имах чувството, че гледам български филм. Интересно е как опитният Адам Скот се е навил да поеме главната роля (измежду заетия си график да снима по 6 епизода на Severance за 3 години…), но той не може да спаси филм, който изисква от него основно да се лута из тъмни стаи и горички, докато сюжетът около него се развива без особена логика, но все пак механично тътрейки се по изпитани и утвърдени формули (как пък този диктофон се включва и изключва сам точно когато е най-удобно за филма и какво му пречи на героя логически погледнато първо да чуе целия запис, а след това да се завира по мазетата?).

Признавам си, че на моменти филмът ми действаше дори приспивно. В началото имаше някаква интрига и хорърът работеше, но и двете много бързо се измориха. Сигурен съм, че не бях единственият прозяващ се в киното. Въпреки това накрая отзивите на колегите бяха по-позитивни от моя, а в Rotten Tomatoes „Проклятието на вещицата“ има цели 90%, което е потресаващо високо одобрение. Имам своите подозрения, че част от ранните позитивни ревюта са платени, но хайде, да не изпадам в недоказани обвинения. Все пак държа да кажа, че предвид доста по-ласкавите думи на критиците, може и аз да съм прекалено строг.

Не казвам, че филмът е пълна загуба на време, но все пак има далеч по-добри предложения от него по салоните. Hokum може и да става за фон на някоя вечер у дома (с гадже, с което да се гушите и смеете на уж стряскащите кадри), но определено не бих дал пари за него на кино.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 2+
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –3

Общ успех: Среден (3,23)