Разочарование и от Спилбърг

Един от по-чаканите филми тази година излиза този петък. „Денят на истината“ привлича внимание не толкова сам по себе си, колкото заради режисьора си – великият Стивън Спилбърг. Легендата ни е дал множество хитове и любими филми през годините на инопланетарна тематика, включително „Извънземното“, „Война на световете“ и „Близки срещи от третия вид“. Неговата режисьорска кариера започва през далечната 1959 година, а днес той е на 79. И, за съжаление, по този нов филм му личи, че отдавна не е първа младост…

Ще започна с уговорката, че филмът има 82% в Rotten Tomatoes и първите му отзиви са доста положителни, така че моето ревю не е меродавно. Но пък хората, с които аз го гледах, до един го оплюха и дори го нарекоха негледаем. Аз също съм разочарован, макар и не толкова крайно. Просто вече сме гледали такива филми много пъти (аз лично след 11 сезона на „Досиетата Х“ трудно мога да бъда впечатлен от такива сюжети), и то отдавна. „Денят на истината“ се усеща като закъснял с поне 20 години, като дори има и разни дупки в сюжета, които биха могли да се обяснят, ако той се развиваше през 90-те години, а не днес.

Идеята е ясна още от трейлърите. Бивш агент и журналистка разбират голямата тайна за съществуването на извънземните и се борят да я разкрият на света. Покрай нея има няколко интересни момента, най-вече около извънземна технология, която шефът на лошата организация използва, за да ги спре, както и няколко приятни екшън сцени, но нищо твърде впечатляващо. Признавам, че тя беше относително интересна. Междувременно обаче тази привидно доказано успешна концепция е реализирана с редица проблеми.

Най-големия вече го споменах – баналният, остарял и амортизиран сюжет, който на всичкото отгоре се влачи. Disclosure Day е 2 часа и половина, което му е твърде много. През повечето от тях някой персонаж стои и гледа с отворена уста и ококорен някое свръхестествено събитие. Накрая просто чакаш „денят“ да свърши, а голямото разкритие на „истината“ отбелязваш само ако си останал буден. За мен беше изключително дразнещо и вкарването на религията в разговора за извънземните. Докога ще трябва да се занимаваме с тези архаизми… През половината филм въпросът за наличието на извънземни се разглежда не сам по себе си, а през призмата на Библията и как биха се вписали извънземните в нея. Сякаш зрителите, платили билет да гледат научнофантастичен филм, ще са върло набожни и ще се притеснят да не би скъпоценният им дядо Боже да се обиди от идеята, че съществува живот извън Земята…

Също дразнещи бяха и двата женски образа. Едната е въпросната ултрарелигиозна овца, която (ако изобщо е на себе си) постоянно гледа тъпо и дърдори за християнството, сякаш някой се интересува да я слуша. Главният герой е с нея вече няколко месеца, или даже години (не запомних точно), но чак сега разбира за абсурдната ѝ набожност и монахинското ѝ минало. Другата овца пък е Емили Блънт, която направо си ме ядоса. Героинята се държи неадекватно, дърдори безумно и по никакъв начин не дава вид на професионална телевизионна водеща, камо ли на просветена в някакво вселенско знание. На всичкото отгоре, заразява и околните с неадекватност само като ги погледне…

За капак, имаме и много неубедителни компютърни ефекти, особено на животни, които би трябвало да изглеждат и да се движат реалистично, но мязат на избягали от видеоигра от началото на века. Нищо лично против дядо Спилбърг и наследството му, но през 2026 година стои леко безумно да ни се сервират такива гледки.

Пак ще кажа, ревюто ми не е меродавно, но пък е искрено. Разни критици описват филма като задълбочен и връщащ ни способността да се удивляваме, хвалят Емили Блънт за прекрасна роля и емоционална актьорска игра, и се покланят пред Спилбърг, който направил пореден вдъхновяващ спектакъл. Имат право хората на положително мнение, даже им завиждам, защото аз лично тези неща не ги видях.

Хареса ли ми филмът? Не. Съжалявам ли, че го гледах? Не съвсем, защото все пак става дума за фантастика с извънземни, режисирана от легенда – нямаше как да го пропусна така или иначе. Но даде ли ми нещо и чувствам ли се по-богат духовно след отделеното за него време? Не, определено не. Надявам се за вас отговорът да е различен. Няма смисъл да ви агитирам да го гледате или не, защото и вие ще му дадете шанс по същите причини като моите, независимо от отзивите. Но това, за което мога да ви агитирам, е да се поинтересувате от историята на жанра и да гледате далеч по-интересните продукции по темата, правени през годините, на които „Денят на истината“ е затихващо ехо.

Моята оценка:

История – 4+
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4-
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5+

Общ успех: Добър (4,23)