Разочарованието Люси

Лятото на 2014, когато филми като „Зората на планетата на маймуните“, „На ръба на утрешния ден“, „Трансформърс 4“, „Пазителите на Галактиката“ и „Окото на бурята“ са достъпни, да отделите време за филм като „Люси“ би било престъпление. Създаден от Люк Бесон, познат на повечето киномани като сценарист и режисьор на заглавия като „Транспортeр“, „Никита“, „Леон: Професионалистът“, „Такси“ и „Taken“ („Твърде лично“), човек би помислил, че новият му филм с участието на Скарлет Йохансон и Морган Фрийман ще покаже същата класа, стил и режисура като предишните продукции. За жалост, поради неясни причини, филмът „Люси“ е една почти негледаема бъркотия.

Да се разкажат проблемите на филма без да се опишат подробно нелогично свързаните наративни елементи вероятно е невъзможно. Въпреки това, ще се опитам да ви представя ясна картина на това, което ви очаква в случай, че решите да дадете шанс на тази псевдо-фантастика.

Случките във филма разказват историята на глуповато момиче на име Люси, студентка и купонджийка, която е обвързана с видимо пропаднал тип. Забърквайки се с неправилните хора при изключително нелепи обстоятелства, Люси трябва да пренесе торбичка с наркотици извън държавата. За жалост на мафиотите обаче торбичката, която всъщност е зашита в корема на Люси, се пръсва, наркотиците потичат в тялото й и вместо да предозира, тя започва да отключва дълбините на мозъка си, увеличавайки капацитета и процентите, с които той работи.

Дори без да навлизаме в прекалено много подробности за сюжета, още от резюмето филма звучи меко казано аматьорски. Кой би пуснал на пазара продукт за масова консумация, който има възможност да ти даде не просто суперсили, но и цялостно да те превърне в божество? Колко жалка трябва да е тази мафиотска мрежа, за да създаде такъв продукт без да го тества? Въобще, идеята за мафия, която наема случайни хора да разпространяват нетестван продукт на пазара, е просто смехотворна.

Режисурата, от друга страна, е жалка и обидна. През половината време Морган Фрийман предоставя легендарния си глас, за да разказва „дълбоките“ философски проблеми на филма, тъй като са предположили, че зрителите няма да могат да ги схванат сами. Моментите, които не са разказани, са изобразени с животински метафори, като например група гепарди, които нападат невинна и беззащитна антилопа, точно както мафиотите се нахвърлят върху изплашената Люси.

Екшънът липсва, ако изключим задължителната надпревара с коли. Драма няма никаква и смисълът и логиката на филма са сведени до нулата. Да кажем, че филмът има големи дупки в сюжета, би било голяма похвала, тъй като би загатнало за идеята, че има смислен сюжет.

Музиката е незапомняща се, а в единствения момент, в който се набива в слуха, човек осъзнава, че класическата музика по никакъв начин не се вписва в тона на филма. Ефектите, макар и на моменти интересни, като цяло са слаби, евтини и абсолютно недостатъчни да износят такъв проблемен филм на раменете си.

Ако сте се надявали поне на актьорския състав, тук разочарованието ще е може би най-голямо. Единствените познати лица във филма са Морган Фрийман и Скарлет Йохансон. Тези от вас, които следят по-изкъсо техните кариери, със сигурност ще се съгласят, че нито един от двамата не е правил хубав филм през последните години. Неизненадващо, представянето на Йохансон като главна актриса във филма е повече от недостатъчно. Показвайки почти никакъв талант и актьорска игра, ролята й на изплашена до смърт студентка е изобразена със зачестено дишане, докато тази на предрусал свръхчовек – с изпълнение тип Черната Вдовица от „Отмъстителите“. Преди да сте се зарадвали за последното, трябва да споменем, че това й изпълнение приключва след 10-тина минути и бива заместено от финалната метаморфоза на Люси. В тази си форма, тя вече е еволюирала прекалено много за нормални човешки отношения и следователно Йохансон представя персонажа си с килната глава, ококорени очи и леко отворена уста.

Морган Фрийман от друга страна пък прави типичната си роля за последните 10 години. Еднопластова, неинтригуваща и безсмислена, целта на персонажа му е просто да използва легендарния глас на актьора, за да разказва неправдоподобно звучащи научни теории и… да бъде Морган Фрийман.

Като за финал ще кажа, че още докато вървях към киното очакванията ми за филма не бяха много високи, но се надявах нивото да е поне като „Limitless“ („Високо напрежение“) с Брадли Купър и Робърт Де Ниро от 2011, тъй като двата филма се опитват да развият една и съща идея. За разлика от предния обаче „Люси“ се оказа една загуба на 89 минути от живота ми, които с радост бих си върнал, ако можех.

Ако пък още не съм ви отказал от филма, хвърлете едно око и на ревюто на Петър Атанасов, което е малко по-благосклонно.

Моята оценка:

История – 2.50
Герои – 2.50
Режисура и ефекти – 2.50
Актьорска игра – 3.50
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 2.50
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 3
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.50

Общ успех: Среден (3.00)