Що за хора са Островитяните?

Макар в България „Островитяни“ да е третата книга на Кристофър Прийст, издадена от „Август“ няколко месеца след „Престиж“, в родната на автора Великобритания са чакали за нея цели 10 години. И, макар че тук не сме запознати с предисторията, „Островитяни“ е предшествана от две други книги, които се развиват в същия свят. Но не се притеснявайте, това не е поредица и няма проблем да не сте чели първите два романа. Ще ви помогне, за да разберете защо някои интересни теми тук са само загатнати (защото вече са развити в предишните романи), но не е задължително.

Най-важното, което трябва да знаете за „Островитяни“, е, че това не е обикновена книга. Кристофър Прийст вече ни е показвал как може да се заиграе с литературната структура на творбите си, за да ни представи нещо наистина рядко срещано. Тук отива още по-далеч. Романът всъщност е написан като географски атлас. Неговата привидна цел е да представи част от островите в объркания свят на Прийст (повече за това прочетете в предговора на книгата – той не бива да се пропуска). Освен климата и природата обаче, различните глави (посветени на различни острови) разказват и местните легенди. Оказва се, че някои имена присъстват доста често в историята на различните острови.

Всъщност, именно това е и сюжетът на романа – историята на тези хора, представена на части, вкодирана из легендите на различните острови. Но оригиналната структура не спира дотук – на всичкото отгоре, събитията са представени разбъркано и непълно. От време на време, вместо географското описание на някой остров, е сложен обикновен разказ, но това не помага, защото героят му рядко е наясно с цялата картинка и споделя само неговата гледна точка. Работа на читателя е да чете много внимателно и с много мисъл и въображение, за да навърже нещата, да усети хронологията и да разбере какво всъщност става в Архипелага на сънищата.

Ето защо, ако си търсите книга, която да ви заинтригува и да ангажира ума ви, „Островитяни“ е точно за вас! Представете си мистерията и загадъчността на „Престиж“ и ги умножете по 5, за да получите това, което представлява този роман. Само дето тази книга се чете малко по-лесно и е доста по-разнообразна. С цялата тази храна за ума и сетивата и наистина оригиналната структура, четенето на „Островитяни“ със сигурност ще ви се стори като едно съвсем ново изживяване.

Същевременно, много от разказите/записите са интересни и сами по себе си. Други обаче са просто пълнеж, който да ви обърка или притъпи вниманието. Много от информацията е излишна, но пък това е с цел да допринесе към усещането от структурата (никой не се интересува от климата на остров Стръмен склон, но в един атлас не може да се мине без тази информация).

Структурата, колкото и да е интересна и оригинална, има и един друг недостатък, а именно, че героите и емоционалния заряд страдат заради нея. С повечето от главните герои дори не се срещаме лично. Това не прави историята им по-малко интересна, но така читятелят остава някак безразличен към тях. Интересуваш се от сюжета, защото загадъчните събития и мистерията те мотивират да ги разгадаеш, а не защото ти пука за някого от героите.

Плюсовете обаче надхвърлят минусите и крайният резултат е един интересен фантастичен ребус, създаден за тези, които обожават да разгадават такива. Той е за наистина четящите, които вече са се срещали с всички нюанси на стандартната литературна структура (начало, среда, край) и търсят нещо ново. Но ако не сте от търпеливите и ако обичате по-леките и стандартни романи, то по-добре подминете „Островитяни“. Това не е поредното книжле с обикновена история, което да прочетете и забравите. Напротив, по-вероятно е след като го завършите, да го започнете отначало, за да забележите всички онези детайли, които сте пропуснали при първия прочит.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 4,50
Стил на писане – 5,50
Елементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 6+
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6+
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Мн. добър (5.48)