Тъмният феникс и егоизмът на лидера

По кината вече можете да гледате „Х-мен: Тъмния феникс“. Вероятно знаете, че това ще е последният филм от вселената на Х-мен в този й вид, макар че творческият екип не е знаел това, когато е правел филма. Също така сигурно сте видели, че отзивите за него далеч не са добри. Въпреки това, аз ще застана на противоположния лагер и ще си призная, че на мен филмът ми хареса и дори го препоръчвам, особено за феновете на по-старите Х-мен филми. Не помня много от тях, но по някаква причина Dark Phoenix ми напомни именно на тях, в добрия смисъл. Със сигурност е много по-добър от „Х-мен началото: Върколак“, аз бих заявил, че е по-добър и от „Първа вълна“, „Апокалипсис“ (въпреки че преди време съм му писал по-висока оценка, сега са ми останали само лоши спомени от него) и „Последният сблъсък“.

Приемаме, че сегашната поредица „Х-мен“ е в алтернативна вселена на старата, забравяме за хронологията и това колко възрастни трябва да изглеждат героите. Фокусираме се върху Джийн Грей, телепат и телекинез, новото попълнение в екипа на Х-мен. Тя е обладана от мистериозна космическа сила, която увеличава силите й и я кара да губи контрол над тях. Доста неприятно за имиджа на мутантите, които тъкмо са намерили някакво уважение и признание от обществото. На всичкото отгоре, пристига група извънземни, които идват на Земята, за да се сдобият лично с въпросната сила.

Едно от основните оплаквания на критиците е, че „Х-мен: Тъмния феникс“ се усеща като епизод на сериал. Може би именно затова ми хареса. Имаше не просто битки и хора в шарени костюми, а истинско развитие на героите, драма, дори теми за размисъл – крайно нетипично за комиксов филм. Разбира се, далеч от нивото на „Логан: Върколакът“, но все пак някъде по пътя към него. Персонажите вече не са типично добри или типично зли, а придобиват сивота. Най-впечатляващо е падението на Чарлс Ксавиер, чийто имидж на добрия професор, спасяващ мутанти, се пропуква от лекотата, с която рискува подопечните си, но благодарение на която се къпе в светлината на прожекторите и хорското одобрение. Последното е доста крехко, както може да се очаква, но за пръв път в поредицата виждаме, че мутантите наистина не са много по-различни от хората. Защото първото, което идва на акъла на повечето от тях, когато видят един мутант от следващо ниво е същото като на хората – да я утрепят. Джийн Грей става прекалено мощна за когото и да е и мутантите и сега те гледат на нея точно така, както хората на тях. Край с мита за милите неоправдани и неразбрани иначе добрички супергерои. Хората са си хора, независимо дали имат суперсили или не.

Другият много важен бонус на филма е, че показва наистина впечатляващ екшън. И преди сме виждали катастрофи с коли, боеве и специални ефекти, но тук те са наистина добре направени. Кадърът се забавя във важните моменти, за да се вижда добре точно какво се случва. Никакви тресящи се камери и други подобни дразнещи похвати за объркване на погледа. Всеки от персонажите получава възможност да употреби силите си по красив начин и да докаже защо е в Х-мен.

Разбира се, филмът има и много недостатъци, все пак е комиксов. Злодеите, както може да се очаква, са недоразвити. Джесика Частейн прави каквото може, за да придаде интересен вид на персонажа си, но няма как да й се получи, когато не е предвидено персонажът да бъде интересен. Диалозите са малко повърхностни и бързат да придвижат сюжета напред, нещо като в последните два сезона на „Игра на тронове“. Така и конфликтите в центъра на сюжета (както вътрешни, така и междуличностни) изглеждат пришпорени и недотам обосновани. Има и клишета като „Емоциите те правят слаба – Неее, емоциите ме правят силна!“ или „Тръгвам си, защото ме е страх да не ви нараня, лоши неща се случват, когато силите ми се проявят“. Излизането в космоса не е никак реалистично. Началото и краят на филма са белязани от гласа на Софи Търнър зад кадър, говорещ псевдоекзистенциални глупости. Финалът също така е тъпичък, насилен и претупан. Но пак ще повторя, това е комиксов филм и не виждам какво друго можете да очаквате. Важното е, че има достатъчно елементи, които да го извисят над средното за жанра, както и достатъчно моменти, които да се харесат на отколешните фенове.

Критиците на Запад мрънкат и заради други моменти, с които обаче аз не мога да се съглася. Типично оплакване е, че филмът е по-мрачен, без задължителните за жанра шегички. Тъжно е, че това беше и основното оплакване от „Батман срещу Супермен“, а не истинските проблеми. Да, подгответе се за една мааааалко по-зряла и мрачна от обикновената комиксова история. Не може всички филми да са само за децата. Друго оплакване е, че Dark Phoenix изисква да сте запознати с героите на Х-мен, които сте виждали твърде отдавна, за да помните наистина. Какво ново има тук? Едва ли някой си мисли, че тепърва ще привлече нови зрители с последната част, а и не виждам същите критици да се оплакват от „Отмъстителите“, където се очаква да помните всеки детайл на филми от преди 10 години. Нещо повече, не е вярно, че няма да се ориентирате в сюжета, ако не знаете кой кой е, защото главните герои на практика са само двама, те са добре представени и всичко се върти около тях. Ниските проценти в Rotten Tomatoes (в момента има само 23% одобрение) според мен се дължат повече на умора от поредицата и предварително негативна настройка, отколкото на реалните му недостатъци. Защото е абсолютно несериозно да му се слага по-ниска оценка от на всички Х-менове досега.

Та, аз лично отидох на кино без очаквания и като цяло останах доста доволен. Имайте предвид, че филмът не е перфектен и много хора не са го харесали, но все пак не бързайте и да го отписвате заради чужди мнения или защото не е съвсем типичният комиксов буламач, на който сте свикнали.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.25)