Тъмният феникс и егоизмът на лидера

Ревю на филма „Х-мен: Тъмния феникс“, вече по кината.

По кината вече можете да гледате „Х-мен: Тъмния феникс“. Вероятно знаете, че това ще е последният филм от вселената на Х-мен в този й вид, макар че творческият екип не е знаел това, когато е правел филма. Също така сигурно сте видели, че отзивите за него далеч не са добри. Въпреки това, аз ще застана на противоположния лагер и ще си призная, че на мен филмът ми хареса и дори го препоръчвам, особено за феновете на по-старите Х-мен филми. Не помня много от тях, но по някаква причина Dark Phoenix ми напомни именно на тях, в добрия смисъл. Със сигурност е много по-добър от „Х-мен началото: Върколак“, аз бих заявил, че е по-добър и от „Първа вълна“, „Апокалипсис“ (въпреки че преди време съм му писал по-висока оценка, сега са ми останали само лоши спомени от него) и „Последният сблъсък“.

Приемаме, че сегашната поредица „Х-мен“ е в алтернативна вселена на старата, забравяме за хронологията и това колко възрастни трябва да изглеждат героите. Фокусираме се върху Джийн Грей, телепат и телекинез, новото попълнение в екипа на Х-мен. Тя е обладана от мистериозна космическа сила, която увеличава силите й и я кара да губи контрол над тях. Доста неприятно за имиджа на мутантите, които тъкмо са намерили някакво уважение и признание от обществото. На всичкото отгоре, пристига група извънземни, които идват на Земята, за да се сдобият лично с въпросната сила.

Едно от основните оплаквания на критиците е, че „Х-мен: Тъмния феникс“ се усеща като епизод на сериал. Може би именно затова ми хареса. Имаше не просто битки и хора в шарени костюми, а истинско развитие на героите, драма, дори теми за размисъл – крайно нетипично за комиксов филм. Разбира се, далеч от нивото на „Логан: Върколакът“, но все пак някъде по пътя към него. Персонажите вече не са типично добри или типично зли, а придобиват сивота. Най-впечатляващо е падението на Чарлс Ксавиер, чийто имидж на добрия професор, спасяващ мутанти, се пропуква от лекотата, с която рискува подопечните си, но благодарение на която се къпе в светлината на прожекторите и хорското одобрение. Последното е доста крехко, както може да се очаква, но за пръв път в поредицата виждаме, че мутантите наистина не са много по-различни от хората. Защото първото, което идва на акъла на повечето от тях, когато видят един мутант от следващо ниво е същото като на хората – да я утрепят. Джийн Грей става прекалено мощна за когото и да е и мутантите и сега те гледат на нея точно така, както хората на тях. Край с мита за милите неоправдани и неразбрани иначе добрички супергерои. Хората са си хора, независимо дали имат суперсили или не.

Другият много важен бонус на филма е, че показва наистина впечатляващ екшън. И преди сме виждали катастрофи с коли, боеве и специални ефекти, но тук те са наистина добре направени. Кадърът се забавя във важните моменти, за да се вижда добре точно какво се случва. Никакви тресящи се камери и други подобни дразнещи похвати за объркване на погледа. Всеки от персонажите получава възможност да употреби силите си по красив начин и да докаже защо е в Х-мен.

Разбира се, филмът има и много недостатъци, все пак е комиксов. Злодеите, както може да се очаква, са недоразвити. Джесика Частейн прави каквото може, за да придаде интересен вид на персонажа си, но няма как да й се получи, когато не е предвидено персонажът да бъде интересен. Диалозите са малко повърхностни и бързат да придвижат сюжета напред, нещо като в последните два сезона на „Игра на тронове“. Така и конфликтите в центъра на сюжета (както вътрешни, така и междуличностни) изглеждат пришпорени и недотам обосновани. Има и клишета като „Емоциите те правят слаба – Неее, емоциите ме правят силна!“ или „Тръгвам си, защото ме е страх да не ви нараня, лоши неща се случват, когато силите ми се проявят“. Излизането в космоса не е никак реалистично. Началото и краят на филма са белязани от гласа на Софи Търнър зад кадър, говорещ псевдоекзистенциални глупости. Финалът също така е тъпичък, насилен и претупан. Но пак ще повторя, това е комиксов филм и не виждам какво друго можете да очаквате. Важното е, че има достатъчно елементи, които да го извисят над средното за жанра, както и достатъчно моменти, които да се харесат на отколешните фенове.

 

Критиците на Запад мрънкат и заради други моменти, с които обаче аз не мога да се съглася. Типично оплакване е, че филмът е по-мрачен, без задължителните за жанра шегички. Тъжно е, че това беше и основното оплакване от „Батман срещу Супермен“, а не истинските проблеми. Да, подгответе се за една мааааалко по-зряла и мрачна от обикновената комиксова история. Не може всички филми да са само за децата. Друго оплакване е, че Dark Phoenix изисква да сте запознати с героите на Х-мен, които сте виждали твърде отдавна, за да помните наистина. Какво ново има тук? Едва ли някой си мисли, че тепърва ще привлече нови зрители с последната част, а и не виждам същите критици да се оплакват от „Отмъстителите“, където се очаква да помните всеки детайл на филми от преди 10 години. Нещо повече, не е вярно, че няма да се ориентирате в сюжета, ако не знаете кой кой е, защото главните герои на практика са само двама, те са добре представени и всичко се върти около тях. Ниските проценти в Rotten Tomatoes (в момента има само 23% одобрение) според мен се дължат повече на умора от поредицата и предварително негативна настройка, отколкото на реалните му недостатъци. Защото е абсолютно несериозно да му се слага по-ниска оценка от на всички Х-менове досега.

Та, аз лично отидох на кино без очаквания и като цяло останах доста доволен. Имайте предвид, че филмът не е перфектен и много хора не са го харесали, но все пак не бързайте и да го отписвате заради чужди мнения или защото не е съвсем типичният комиксов буламач, на който сте свикнали.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5+
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5.25)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
7 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

драго

Пеше, щом харесал комиксов филм, значи е добре

Петя Ивайлова

Съмнява ме лошите оценки да са писани от сексисти, просто шефовете на Дисни са много чувствителни и трупат негативна карма като никой друг.
Така наричаха и хората, които не харесаха новите Междузвездни войни – аз също не ги харесвам, това какво общо има със сексизма?

Петър Атанасов

Не знам, възможно е да има нещо такова. Да компенсират натрупаната негативна емоция от филмите, за които са им платили, върху филмите, за които са им казали „пишете свободно“. Конкретно за изтритите ревюта на зрители, въздържам се от коментар, защото може и да е имало причина да ги изтрият. Ако хейтиш филма, защото е тъп, добре, ама ако го хейтиш, защото си сексист, тогава е тъпо. Да се трие също е тъпо, така че не знам кой е по-крив в този случай, но все пак става дума за доближаване на оценката до реалната, вместо да се допусне хейтърите да я изкривят заради предубежденията си.

Петя Ивайлова

Замислих се дали пък ужасните ревюта в Доматите не се дължат на нещо друго – не на умора от Х мен, както си предположил, а може би са последствие от Капитан Марвел? За онзи филм се коментираше, че критиците са били задължени да пишат положителни ревюта, а от сайта са изтрили няколко хиляди(!!!) отрицателни ревюта на зрители. Може би дори на американците тази корупция им е дошла в повече и просто са решили да го върнат тъпкано на следващото подобно нещо, което се появи на екран…

Петя Ивайлова

На мен Апокалипсис не ми хареса никак и затова мисля да пропусна този 🙂

Калин

Не ми е ясно на критиците от „доматите“ ли да вярвам, или на това фенско ревю?! То и боксофиса му в Щатите ще е потресаващ, в лошия смисъл. Та…

Славяна

А аз не разбирам какво тоооолкова видяхте в Логан… На мен ми беше скучен, излишен и досаден на много много места. Дори не успях да пусна сълза за Чарлз или Върколака. Поредното доказателство, че един филм харесван от критиците е, може би, неразбран за обикновения зрител. И сега с Дарк Феникс. Ми на мен пък си ми хареса. Красив, впечатляващ и пак имаше някакви теми за размисъл, така че какво още да искаме от комиксови сериал.