Способи за глобална манипулация

След първите две части на трилогията „Игрите на глада“, в които се осъжда концепцията зад реалити предаванията като примитивни забавления за масите, „Сойка-присмхулка“ директно адресира пропагандата като основен похват за манипулация над хората. В тежката и силно потискаща дистопична обстановка на филма биваме заставени да признаем колко плашещо добре намира мястото си в него съвременната култура на продажбите.

Режисьорът Франсис Лорънс, когото познаваме от „Константин“ и „Аз съм легенда“ (няма връзка с Дженифър Лорънс), успява да ни предложи майсторски кадри с прекрасна композиция дори под земята, на фона на които няма как да не се зачудим защо в толкова много моменти драматичните диалози са безвкусни и провлачени. За щастие, на помощ идва Дженифър Лорънс (Катнис Евърдийн, както знаем) и успява да впрегне дори тембъра на гласа си, за да контрира неубедителното преиграване със силно разтърсващи емоционални моменти. Не е изключено все пак това да е и търсен ефект от страна на Ф. Лорънс, с който да иска да постави акцент върху раздвоението на Катнис.

Що се отнася до другите актьори, Джош Хъчърсън (Пийта) прави много убедителна роля, която изцяло допълва и без друго съществуващата опозиция между Пийта и Гейл. Получава се лек контраст с не особено блестящото представяне от страна на Лиъм Хемсуърт, на когото изглежда сякаш всичко му отнема доста повече време. Образът на Президент Сноу (Доналд Съдърланд) малко по малко се разгръща благодарение на няколко добавени щриха – фокусът се премества леко встрани и разкрива привързаността му към Катнис, която все пак, както си личи по психопатската му усмивка, не се изразява в съчувствие или състрадание. Към екипа се включват и няколко свежи образа, като този на Кресида, изиграна от Натали Дормър, така добре позната ни от „Игра на Тронове“.

Във филма се усеща твърде много драматизъм, с който зрителят трудно би могъл да се асоциира, емоционалният заряд е силен, но някак встрани и така се налага да се появи нещо, което или да осмисли иначе изкуствените сцени, или да успокои анализиращите ни умове. Решението на този проблем се явява с песента, която Катнис пее. Тя носи духа на робските песни и внезапно ни въвлича в атмосферата на филма, така постига и основната цел – да подготви за обещаващ финал. Такова ниво на въздействие е неочаквано във въведение към финалната част на sci-fi драма, но въпреки това несъмнено е налице. Остава само да се надяваме, че след такава подготовка няма да се окажем с твърде високи очаквания.

Новите герои и изместването на „игрите“ от телевизията зад кулисите дават добра рамка за бъдещата 2-ра част, но ако очаквате да гледате нещо, което да придаде усещане за завършеност на вечерта ви, то няма да го получите. Тъй като „Сойка-присмехулка“ е завръзката, съвсем логично е и да си тръгнем от залата с желание за още (както в първите части на „Хобит“ и „Властелина“, тепърва ни бива показана целта). Лично аз бях на сутрешна прожекция и горещо ви съветвам да направите същото, освен ако по принцип нямате особени проблеми с гледането на филми през деня.

Моята оценка:
История – 6
Герои – 5
Режисура и ефекти – 6
Актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5.53)

За малко по-положителното ревю на Петър Атанасов кликнете тук.

Коментирайте в основната статия.