Заклинание за разтягане на локуми

Обичаме добри филми на ужасите, а поредицата The Conjuring и нейните разклонения отдавна са доказали, че могат да произвеждат такива. Затова и не е твърде шокиращ отличният финансов резултат на актуалния „Заклинанието: Последно причастие“. Донякъде обаче е изненада, че дългоочакваният финал на историята за Ед и Лорейн Уорън е толкова… скучен.

Тропата за демоничните обсебвания изглежда сякаш безкрайно плодородна – поне ако се съди по това колко пъти се използва за хоръри, включително в последните години. Не знам дали някога ще ни омръзне да я гледаме. Но защо тогава в този филм се усеща толкова банална и уморена? Същият проблем се наблюдаваше и в предния филм, сега обаче вече наистина тежи. Как ще правят тези хора сериал и цяла нова фаза филми, ако още сега франчайзът се усеща болезнено изхабен?

„Заклинанието: Последно причастие“ има продължителност 2 часа и 15 минути, които се усещат като 20 часа. От тях около 15 са пролог и увод, в следващите 4 нещо започва да се случва, а последният е за епилог, съчетаващ епилог като от Hallmark филм и фенсървиз като от „Отмъстителите“ на Марвел. Доста слаба и разочароваща употреба не само на екранното време, но и на потенциала, който героите носят със себе си.

Призраците и демоничните им проявления са интересни като замисъл, но са толкова слабо застъпени и недоразвити, че са като бележка под линия в историята за брака на Джуди Уорън. Коя е Джуди? Да, и аз бях забравил, че тя съществува. Това е дъщерята на Ед и Лорейн, която от този филм нататък поема щафетата и явно ще води фаза 2 от поредицата. Твърди се, че сме я виждали като малка в предните филми, но аз нямам такъв спомен. Та Джуди вече е пораснала и има същия талант като майка си – да вижда духовете и да кряка уплашена, докато накрая ги побеждава случайно, със силата на непорочното си набожно сърце. Джуди си е хванала и гадженце – добричкият Тони, който е готов на всичко, за да влезе в знаменитото семейство Уорън. Признавам, че историята на двамата млади е сладка. Дори сцената с предложението за брак е трогателна. Отново обаче трябва да изразя почуда защо точно това е кулминацията и най-запомнящият се момент във филм, който уж е на ужасите.

Колкото до главните герои, Ед и Лорейн, филмът тук ги представя като относително симпатични старчоци в заслужена пенсия, които просто гледат да удължат залеза на живота си преди неминуемия му край. Предсмъртно уморени и захабени, също като поредицата, на която са лица. Тъжен избор за финалната им поява. Не се връзва и маркетинговият акцент с „последния случай на Ед и Лорейн, който ги отказва от кариерата им“, предвид че те са се отказали общо взето от живота още във втората сцена на филма (в първата няма как, защото е флашбек и ги виждаме като млади). Нищо извънредно не се случва точно сега, че да ги откаже тепърва.

Все пак признавам, че има някои части, в които натрупването на напрежение за хорър елементите работи. Демоничните сцени, макар и в по-голямата си част вече разкрити от трейлъра, поразпръснати тук-таме из дългите уводи и романтично-семейни истории, успяват да посъбудят и постреснат зрителя. Това е единствената що-годе силна страна, останала на франчайза. Поредната поява на Анабел обаче е абсолютно излишна и не допринася с нищо. Особено когато имаме достатъчно потенциал в новите призраци, който остава пропилян.

Честно казано, не съм обнадежден за бъдещето на франчайза, поне що се касае до качеството му. Явно откъм финанси няма да се появят проблеми скоро и тепърва ни чакат още и още заклинания, призраци и демонични обсебвания. Дано поне в един от следващите епизоди се появи нещо свежо, което да оправдае занимавката, защото тук такова няма.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4,50
Фантастични елементи – 4,50
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4,50

Общ успех: Добър (4,05)