Злите мъртви изпепеляват

Харесвам франчайза „Злите мъртви“, макар и да не съм му най-върлият фен. Имам само бледи спомени от предишните филми и малко по-устойчиви от сериала „Аш срещу злите мъртви“. Съответно отидох на шестия филм в поредицата, „Злите мъртви: Изпепеляване“ с умерени очаквания за нещо прилично.

И го получих! Evil Dead Burn не е филм за всеки и не е хорър, който да се открои в жанра си като неотдавнашните Backrooms или „Обсебване“, но е доста прилично попълнение в поредицата и напълно сносна творба сам по себе си.

Семейството е коренът на всяко зло! Може и да не звучи традиционно-православно, но това е мотото на „Злите мъртви: Изпепеляване“. И има защо… Ужасите и демоничните мъчения този път са фокусирани върху едно семейство, в което всеки е направил по нещо лошо и малко или много си ги заслужава. Домашно насилие, токсични отношения, заплахи, страх и затваряне на очи… Често срещани семейни проблеми, за които не говорим пред хората, за да не се излагаме. Но някой път демоните ни набелязват заради нещо, свършено от дядо ни навремето, и изкарват всичко наяве.

Много ми допадна концепцията за сюжета и героите. Всеки от тях си има определена роля на семейната трапеза и служи добре за изграждане на общата картинка. И макар фамилията да изглежда напълно нормална на пръв поглед, една семейна сбирка зад затворени врати в разпадаща се къща може да бъде също толкова страшна, колкото кървава вакханалия с демони и резачки. Ако филмът беше отделил малко повече време за изграждане на главните си герои в началото, както например номинираният за рекордните 16 Оскара „Грешници“ си позволи, можеше да стане наистина великолепен и емоционално зареден, но вместо това режисьорът и сценаристът решават да започнат директно с ужасиите. Нищо, все пак разбирам и оценявам високо идеята, макар и със забележка към реализацията. Ще дам пример (без спойлери) със сцената, в която майката целува бащата. На много от вас сигурно ще ви изглежда нелепа и нелогична, но аз я разбирам напълно и хич не ми се вижда странно една изтормозена женица, придаваща смисъл на живота си чрез грижа за роднините, да направи именно това.

Откъм гнусотии и гадни моменти, нямам забележки. „Злите мъртви: Изпепеляване“ доставя точно толкова, колкото се очаква от шести филм в поредица, известна колкото с ужасите си, толкова и с комедията си. Добре се комбинират стряскащи моменти с отвратителни такива. Впрочем, нямам забележки и към хумора, въпреки че на моменти, когато се изхилвах с глас на някое небрежно разпарчетосване, осъзнавах, че само аз се кефя и сигурно съм изглеждал като изрод на останалите зрители в киното. Имаше и няколко напуснали човека още в началото, но явно е неизбежно на всяка прожекция да се появяват хора, които не знаят на какво са отишли и въобще какво търсят в салона.

И докато откъм сценарий, актьори, теми за размисъл и емоционален заряд нещата са относително стандартни и покриват очакванията, без особено да ги надвишават (имаше потенциал бабата с деменцията да открадне част от историята, но вместо това тя бива употребена за комедийна цел, което е по-лесното решение за нея), мога да похваля два елемента, които са на една идея по-високо ниво от средното за жанра и поредицата.

Единият е режисурата на Себастиен Ваничек. Тотално неизвестното му чешко име (а всъщност е французин) звучеше малко притеснително в началото, но човекът определено се е постарал и насладил на възможността да оглави Evil Dead филм. Той явно обича да си играе с камерата, като въртенето ѝ май му е любимо. Това дава свежи гледни точки на някои моменти и радва окото. Има и една много яка one shot сцена, която за съжаление видяхме вече в първия тийзър, така че не е изненада, даже е разочароващо, че няма още такива, но все пак тази сцена е яка и на кино. Браво на Ваничек, достойно се включва в поредицата, която заприличва все повече на антология в последно време (което ѝ помага да остане интересна), и сигурно ще има добро бъдеще в Холивуд.

Другият елемент за похвала е саундтракът. От средата нататък започват едни епични музикални теми, които, не знам защо, ми напомниха на музиката от „Матрицата: Презареждане“. Извън странната ми асоциация, саундтраците придават много заряд на случващото се на екран и определено подсилват показваното. На моменти съвсем леко прекаляват с вкарването на грандиозност, но все пак на този филм му отива да е over the top. Доколкото разбирам, дуото Double Danger е от Франция и, също като режисьора, е сравнително ново, което обяснява защо двамата му члена са се постарали парчетата да се получат качествено.

Честно казано, не се сещам какво по-негативно да кажа за „Злите мъртви: Изпепеляване“, въпреки че филмът най-вероятно няма да ми влезе в топ 5 на годината. Добър е, оправдава всичките ми очаквания, нямам особени забележки, просто 2026 вече ни предложи две доста силни изненади и е трудно да изпъкне. Но определено го препоръчвам за феновете на жанра и поредицата. Нищо, че вече се намират и хейтъри. Досега не е имало откровено слаб Evil Dead, този също далеч не е такъв. Може би някой ден трябва да изгледам всичките 6 филма и да ги класирам, засега не се наемам да определя този къде го поставям в сравнение с останалите. Сравнително наравно ми е с Evil Dead Rise, макар и да е по-различен като стил, ужаси и атмосфера.

Впрочем, има две пост-кредит сцени, за които върлите почитатели си струва да останат. Не са задължителни, просто малки бонуси към вече хубавия филм. Ако пък въобще не сте фенове, не се притеснявайте. „Злите мъртви: Изпепеляване“ може да се гледа и самостоятелно и въобще няма да ви натежи ако изтървете 2-3 тънки препратчици.

Моята оценка:

История – 5,50
Герои – 5,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6-
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5,50
Фантастични елементи – 5,50
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 5,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –5

Общ успех: Мн. добър (5,43)