Война, промяна и надежда

„Стар Трек : Дискавъри”, чийто първи сезон беше излъчен в края на 2017 и началото на 2018 г., се превърна в един от най-обсъжданите и критикувани сериали за предходната година. Дали поредното разклонение отговори на очакванията на зрителите, дали заслужи тяхното доверие, или напротив –  с право отнесе гневните критики, примесени с откровен хейт? На тези въпроси е трудно да се отговори обективно, тъй като всеки зрител възприема нещата по свой начин и както феновете, така и хейтърите имат право на мнение, както и възможността да го изразят свободно в необятните виртуални полета. За мен „Стар Трек : Дискавъри” беше един от най-добрите сериали на 2017 г., но в никакъв случай не смятам, че първият сезон е лишен от недостатъци и нямам намерение да си спестя критиките по отношение на тях.

Наистина е трудно да напиша ревю на сезона, без да включа спойлери, свързани с обратите в сюжета. Причината за това е, че тъкмо тези обрати са най-интересното в историята, именно те са нещото, което си струва да се обсъди подробно и което би могло да спечели или да отблъсне зрителите. Ще се опитам да не издавам ключови моменти и същевременно да обясня възможно най-добре кои според мен бяха най-силните и съответно най-слабите страни на сериала.

На първо място – и това не е спойлер, тъй като се предполага, че всеки от зрителите го знае, стои въпросът кога се развиват събитията в „Стар Трек: Дискавъри”. Накратко – действието се развива стотина години след събитията от „Стар Трек: Ентърпрайз”, стотина години преди „Стар Трек: Следващата генерация” и около десет години преди оригиналният сериал „Стар Трек” (т.е. този, в който Уилям Шатнър е капитан Кърк). Сюжетната линия не е алтернативна или паралелна, колкото и да им се иска на някои от феновете. Разбира се, ако сериалът продължи десет-двайсет сезона и сценаристите се оплескат, винаги може да решат, че действието се развива в някоя незнайна алтернативна вселена… Но засега няма такива изгледи и се надявам, че това няма да се случи…

Накратко и без да навлизам в подробности: началото на сезона ни представя младата и пламенна Майкъл Бърнам, която е отгледана от вулканци, тъй като истинското й семейство е било избито при нападение на клингони.  Интересен факт – името „Майкъл” е измислено от Браян Фулър, който обича да дава мъжки имена на героините в своите сериали. Въпреки че той се оттегля от проекта още преди да е започнал, името остава. Майкъл е обещаващ кадет и верен последовател на своя капитан – Филипа Джиорджио, която е мъдра, добра и уравновесена – самото олицетворение на идеалите, изповядвани от Федерацията (Обединена Федерация от планети).  Светът на Майкъл е разтърсен от ужасни събития – най-омразните й същества – клингоните, се появяват отново изневиделица. В опит да ги отблъсне, тя предизвиква военен конфликт, който скоро се разпалва до невиждани размери. Младата героиня преживява тежки и мрачни времена, тъй като (не без основание) се чувства виновна за катастрофата. Скоро тя получава шанс да изкупи вината си и се озовава на борда на най-модерния кораб на Федерацията – Дискавъри, който се намира под командването на мистериозния капитан Лорка.

Епизодите на първи сезон са свързани (с едно-две изключения) и представят една хомогенна, завършена арка. Що се отнася до мен – това е изключително положителна черта на сериала, но от друга страна е нетипично за франчайза, което предизвика недоволството на по-консервативните зрители. Друга често срещана критика е свързана с клингоните, които са представени не просто като войнска раса, а като безмилостни зверове. Тъй като събитията се развиват в много по-мрачно време (в сравнение с това, което сме гледали в другите „Стар Трекове”), поведението на клингоните е разбираемо. Те все още не са приобщени към Федерацията и се подчиняват на собствен кодекс на честта (или по-скоро на необуздан завоевателски инстинкт). А що се отнася до външния им вид, който е доста по-зловещ от това, с което сме свикнали – вярно е, че той не отговаря на канона, но според създателите на сериала, това е начинът по който са щели да изглеждат клингоните, ако гримьорското изкуство е било по-напреднало по времето, когато излизат първите епизоди на „Стар Трек”. Дали това твърдение е истина, няма как да разберем, но поне за мен, звучи правдоподобно.

Историята, представена в първи сезон, е мрачна, но не прекалено – не може да се сравнява с други съвременни сериали, при които това е самоцел. Сюжетът от самото начало е изпълнен с мистерии и въпроси, които провокираха зрителите да създават теории. За да опазят мистерията, създателите на сериала прибягнаха до средства, каквито не са били използвани от години – а именно – скриха името на актьора, превъплътил се в един от основните (клингонски) персонажи и накараха друг актьор в главна роля да лъже за някои доста важни неща свързани с героя му, както и за начина, по който възприема събитията (тъй като двете неща са свързани по определен начин). Тази странна, но забавна стратегия се оказа сполучлива в това да създаде тайнствена и интригуваща аура около сериала.

Вярно е, че когато нещо се обсъжда от стотици заинтересовани и любопитни зрители в Интернет, все се намират няколко, които да хванат вярната нишка и да отгатнат тайните, ревниво пазени от сценаристите. Но именно тази възможност, предоставена от сайтовете за социално споделяне – да се създават и споделят теории и евентуално някои от тях да се окажат верни, е част от удоволствието да се гледа текущ сериал, както и едно от доказателствата, че този сериал е харесван и успешен. И така – някои зрители успяха да отгатнат изненадите, заложени в сюжета, но не защото тези изненади са били предсказуеми или зле представени, а защото се вгледаха твърде внимателно в детайлите и уликите, подхвърлени тук-там из епизодите. Именно обратите и старанието, положено от екипа те да останат в тайна са едни от най-силните страни на „Стар Трек: Дискавъри”, които донякъде (но не напълно) компенсират недостатъците му.

Освен в това да създадат мистерия, сценаристите очевидно са се постарали да свържат сюжета с останалите сериали от семейството, като включат в него някои познати за феновете елементи. Сред тях има както нищожни дреболии като известните трибъли (дребни пухести животни, за които феновете на „Стар Трек” знаят това-онова), така и съществени неща като Огледалната вселена (най-общо казано – паралелна вселена, в която всеки си има зъл „близнак”)… Появява се и по-млада версия на един познат персонаж – по-млада версия на мошеника Хари Мъд, който е емблематичен образ от оригиналния „Стар Трек”. Самата Майкъл е свързана по изненадващ начин с познатите и обичани персонажи, тъй като се оказва осиновена дъщеря на Зарек и доведена сестра не на кого да е, а на Спок. Това е може би малко… прекалено амбициозно, но от друга страна означава, че в бъдещите сезони на сериала може би ще видим известния й „брат”, както и други познати лица… Тъй като вече видяхме по-нова и не особено интригуваща версия на тези персонажи във филмите на Джей Джей Ейбрамс, не виждам нищо лошо в това те да бъдат представени в още един вариант – този път в рамките на ТВ-сериал.

След като описах тези черти на сериала, които възприемам като позитивни, е време да премина към критиката. А тя се корени в едно нещо, наречено пропаганда, което е вплетено на много нива и по различни начини в сюжета – всъщност толкова разнообразни, че има вероятност да забравя да спомена някой от тях… Но, все пак, целта ми не е да изоблича всички пропагандни елементи, затова нека просто да приемем, че са много и понякога, за съжаление, се натрапват изключително силно. Това е най–явно, когато някой от персонажите започне да изнася реч – определено е дразнещо, но се случва общо три или четири пъти за целия сюжет и съзнателните зрители могат просто да изберат да не обръщат внимание на това, което ги дразни.

За съжаление, някои от тези елементи вредят – например, колкото и да не искам да споменавам спойлери, не мога да не отбележа очевидното – а именно най-„добрите”, силни, онеправдани и достойни персонажи в „Стар Трек: Дискавъри” са от женски пол. Жените са тези, които имат най-голяма роля в ключовите моменти и това се отнася както за главните героини, така и за второстепенните – били те хора или клингони. Мъжете – дори тези, които имат голямо екранно присъствие, или са жертви и страдат – съответно имат нужда от спасяване, или са лоши. Знам, че този подход е модерен в Щатите и би трябвало да допринася за изграждането на самочувствие и увереност у представителките на женския пол, но профеминистката пропаганда е толкова явна, че – поне в моите очи, е пресилена и комична. Всъщност, единствените мъже, които не са засенчени от женските персонажи (но също влизат в ролята на жертви), са представителите на първата официална гей двойка в „Стар Трек” (ако не броим Хикару Сулу от филмовата вселена – а аз предпочитам да не го правя).

Странно е, но напук на намеренията на създателите на сериала именно персонажите, изиграни от мъже, се оказаха едни от най-запомнящите се и се превърнаха в любимци на повечето зрители. Може би това се дължи донякъде на актьорите, които се превъплъщават в тези образи – Джейсън Айзъкс (Габриел Лорка), Шазад Латиф („Аш Тайлър“), Дъг Джоунс (Сару) и Антъни Рап (Пол Стаметс) се представиха изключително добре в ролите си. Макар че Мишел Йео (Филипа Джиорджио) не им отстъпва, не може да се каже същото за актрисата в ролята на главната героиня – Сонека Мартин-Грийн, която е по-скоро безлична и засега не успяld да спечели симпатиите ми.

Споменатата гей двойка може би дразни по-консервативните зрители, но в действителност взаимоотношенията между двамата персонажи са представени въздействащо и красиво – много по-правдоподобно в сравнение с другите влюбени двойки в сюжета. След като ги зачекнах – има още няколко влюбени (или по-скоро има един доста труден за възприемане многоъгълник), но отношенията между тях са по-скоро студени и стерилни, а в един отделен случай – изключително неправдоподобни. Не е ясно дали вината за това е на сценаристите, или на актьорите, или пък на липсата на химия, но най-вероятно причините са комплексни.

Финалните епизоди са интересни и изпълнени с екшън и обрати – от тази гледна точка те задоволяват очакванията на зрителите и не разочароват. От друга страна – те съдържат няколко трудни за изтърпяване назидателни речи. Избор на зрителите е дали да допуснат да бъдат подразнени, или просто да ги подминат. Моралът в тези финални епизоди е типичен за вселената на Стар Трек  – разумът и човечността тържествуват над разрухата и жаждата за мъст, а желанието за мир и разбирателство озарява и най-тъмните моменти от историята.

Тъй като „Стар Трек: Дискавъри” е сериал, който американските зрители имат възможност да гледат само чрез платени онлайн платформи, не се знае какъв е истинският му рейтинг. Според създателите на сериала, първият сезон жъне забележителен успех – доказателство за това е поръчката на втори сезон, който ще бъде излъчен след повече от година (най-вероятно в началото на 2020).

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,60)