10 неща, за които да се възхищаваме на Зина – Принцесата воин
Около 20 години след Xena: Warrior Princess осъзнаваме колко много пътеки е проправил сериалът за съвременните продукции.
Много от вас вероятно са попадали на „Зина – принцесата воин“ през годините, дори и да ви е срам да си го признаете. Сериалът има редица недостатъци – абсурдни битки, нищожен бюджет, недомислици и дупки в историите, няколко невероятно тъпи епизода… Но същевременно има и много неща, за които заслужава искрено възхищение. Неслучайно Xena: Warrior Princess е с култов статут и продуцентите от години се мъчат да го рестартират, и скоро май ще успеят. Три български телевизии са го излъчвали с различен дублаж, Куинтин Тарантино неведнъж е заявявал, че е голям фен, а на героинята има наименована дори цяла планета! Къде се крие успехът на Зина? Ще разгледаме в следващите 10 абзаца, като достойнствата не са класирани по важност или какъвто и да е признак, а просто са изредени в сравнително логична последователност.
10. „Зина – принцесата воин“ е сериал-разклонение от „Херкулес: Легендарните приключения“ с Кевин Сорбо, но бързо го задминава по популярност. Зина се появява първо в сериала-родител за три епизода, като идеята е да умре накрая. Люси Лоулес обаче е толкова симпатична, че Сам Райми решава не само да я остави жива, но и да й направи собствен сериал по подобен модел. Сюжетите между двата често се преплитат, като актьори от единия гостуват в другия сериал. Няма съмнение обаче, че „Зина“ е много по-гледана и обичана от „Херкулес“, което е изключително рядко в света на телевизията (и което никак не се харесва на Кевин Сорбо). Официално след шести сезон сериалът е спрян, но сценаристите са били уведомени предварително, така че са имали възможност да го завършат както те решат – отново изключителна рядкост за малкия екран преди 15 години. И дори в последната си година, когато рейтингите са най-ниски, сериалът пак е бил в топ 5 на най-гледаните по коя да е американска телевизия.
9. Саундтракът е дело на Джоузеф Лодука, който използва различни фолклорни и съвременни елементи, но най-често прибягва към българския фолклор. Дори основната музикална тема е от българска народна песен, изпълнена от Хора на БНТ. Има и момент, в който цялото село на Зина запява на български (развален, защото актьорите са англоговорящи, но все пак български) в красив момент на опълчение срещу тиранията на боговете. Саундтракът придава уникалност на сериала, допълва образа на героинята и толкова се харесва на публика и критици, че получава една награда Еми и седем номинации.
8. Зина е една от първите телевизионни героини, които са силни и независими жени, способни да победят всеки мъж. Нещо повече, тя се огражда с още такива – бардката Габриел, която от селска мома се превръща в амазонска кралица, амазонките – безстрашните жени-воини, Калисто – архизлодейката… Този сериал е мечтата на феминистката. И ако това не ви стига…
7. Зина и Габриел са може би първата лесбо двойка в телевизията. Е, всъщност, естеството на връзката им така и не е изяснено, формално са само най-добри приятелки, но феновете още от самото начало съзират намеци за нещо повече, а в последните сезони сценаристите направо си го натъртват. Така Зина се превръща в емблема на ЛГБТ-активистите и сериалът, който ги обединява с нърдовете. Люси Лоулес и Рене О`Конър отначало не са информирани какво се готви на героините им, но след това не възразяват, а напротив – радват се, че техните роли помагат на младите хора с различна сексуалност да се осмелят да се приемат такива, каквито са, както и на останалите да направят същото, без омраза, предразсъдъци или лепене на етикети. Излишно е да споменавам колко скандално звучи това през 90-те и колко е повлияла тогавашната смелост на телевизията днес.
6. За да приключим темата с феминизма, тук ще сложим факта, че Люси Лоулес играе и като бременна. По време на снимките на края на четвърти и началото на пети сезон актрисата носи своя син, но това не й пречи да продължи с работните си задължения. Сценаристите вкарват бременността в сюжета и правят всичко възможно да спестят на Лоулес физическите натоварвания, но все пак Xena е преди всичко екшън сериал. Така новозеландската актриса на няколко пъти рита задници също толкова ефективно колкото и в нормално състояние, като огромният й корем хич не й пречи. И не само, че заради бременността си не спира снимките, както много други са правили, не само че продължава да е физически активна (вместо през повечето време да седи и да приказва, а камерата да я снима от бюста нагоре), но и след раждането изключително бързо си връща предишната физическа форма. Няма и два месеца след събитието и Люси Лоулес отново се снима по гол стегнат корем, сякаш той никога не е бил туловище.
5. Сериалът е изключително смел в експериментите. С по 22 епизода на година няма как формулата да не се изтърка малко по малко, поради което сценаристите често изпробват различни идеи – пренасяне в настоящето, миналото или алтернативна вселена, хумористични и пародийни мета-епизоди, дори е първият с епизод-мюзикъл и чупене на четвъртата стена… Е, не всички експерименти са успешни, даже точно в тази категория са някои от най-тъпите серии, но не може да не се възхитиш на желанието за разнообразяване на обстановката, дори на цената на сериозен риск, както и на креативността, вложена в процеса (до голяма степен благодарение на творческата свобода, която този екип е имал – продукцията е синдикирана, а не произвеждана за конкретна телевизия, която да се меси в сценариите). В крайна сметка „Зина“ се превръща в сериал, от който не знаеш какво да очакваш с всеки следващ епизод – един път ще гледаш тежка военна драма, друг път – абсурдна пародия.
4. Развива се потенциал за много епични сюжети. През 90-те години сериалите се правят в силно епизодичен формат – всяка серия е сама за себе си и не води към другата. Смята се, че така рейтингите ще са по-големи, защото зрителите могат да изпуснат два сезона и после пак да продължат, без да са изпуснали нищо съществено. „Зина“ обаче вкарва сюжетни арки (тук не е пионер, но е сред ранните примери) и започва да прави много свързани епизоди – дъщерята на Габриел от божество-демон, предзнаменованието за разпъването на двете героини на кръст, дъщерята на Зина… Най-интересната арка е тази с гръцките богове. Съществува пророчество, че дъщерята на Зина ще ги унищожи, поради което те се надпреварват кой пръв да я убие. Но всеки от тях се бори за нещо различно и има скрита лоялност, така че се заформя някакво подобие на игра на тронове (в много повърхностен и деветдесетарски вариант, без да измества Зина от средата на историята, но все пак). Още по-интересна става ситуацията, когато героините започват да пътуват и се оказва, че всяка земя (Гърция, Китай, Индия, Скандинавия) си има своите богове, които съществуват паралелно един с другиго и могат дори да се срещат. Вероятно именно този аспект ще използва сценаристът на новия сериал, когато има предвид, че ще прави свързан и заплетен сюжет в стил „Игра на тронове“.
3. Често повдига сложни и интересни теми за размисъл. Да, колкото и странно да звучи, въпреки наивните и праволинейни сюжети, смешните битки и евтиния вид, епизодите нерядко изправят героите и зрителите пред сложни морални дилеми – доколко е полезно и доколко е вредно да си пацифист, можеш ли да убиеш детето си ако то е зло, докъде си заслужава да последваш най-добрия си приятел, възможно ли е да изкупиш греховете си от миналото и т.н. Самата Зина е сложен персонаж – тя започва като кръвожадна завоевателка, но след като Херкулес й показва колко греши, решава да посвети живота си на правене на добро. Но въпреки това, в много от епизодите Зина проявява жестокости и се отдалечава от идеала си, след което се налага Габриел да я връща в правия път. Понякога пък се случва обратното… двете героини не са чисто добри или чисто лоши, като и двете правят много грешки, костващи чужди животи. Такава сивота на героя е рядкост за телевизията от 90-те.
2. Служи за училище на много бъдещи звездни актьори. Поради скромния си бюджет, „Зина – принцесата воин“ не може да привлече големи имена. Дори двете актриси в главните роли са първоначално доста неизвестни и далеч не са били първият избор на продуцентите. Рене О`Конър (тя е избрана предимно защото е паднала от стола по време на кастинга и така продуцентът я е запомнил и й е звъннал след като първата избрана се отказала) решава да се преориентира към други сфери след края на сериала и поема само нищожни роли, но Люси Лоулес се развива доста добре. През последните години тя поднови славата си с ролята си в „Спартак: Кръв и пясък“, след това изигра злодея във втори сезон на „Салем“, а в момента се подвизава в „Аш срещу злите мъртви“. Като споменахме Аш – Брус Кембъл също гостува често на Зина като митичния крадец Автоликус. Други актьори, направили първите си стъпки в тази школа са Карл Ърбан („Съдия Дред“, новите филми „Стар Трек“ – тук играе коварния психопат Юлий Цезар, както и бог Купидон), Адриен Уилкинсън („Ейнджъл“, „Чародейките“ – тук играе Ливия/Ийв, дъщерята на Зина), Тед Райми („Спайдърмен“, „seaQuest DSV“ – тук е Джоксер, малоумник, мечтаещ да бъде воин), Мартон Чокаш („Властелинът на пръстените“, „Ной“, „Алиса в Страната на чудесата“ – тук е Бораяс, старият любовник на Зина), Тимъти Омундсън („Съдия Ейми“, Psych, „Джерико“, Galavant) и др. Кевин Смит (Арес) също е бил на път да стане голяма звезда, бил е нает дори за холивудска продукция с Брус Уилис, но е претърпял инцидент и е загинал година след края на „Зина“.
1. Успява да е чаровен въпреки всичките си недостатъци. Половин серия от Xena: Warrior Princess ви е достатъчна, за да разберете колко много неща куцат. Не дай си боже да ви се падне серия с Джоксер – един от най-противните персонажи, създавани някога. Но напук на всички предпоставки да бъде осмян и оплют, сериалът успява не просто да се задържи за шест години, а да бъде хитов. Вероятно това е заради чара на актьорите и приключенията им. Има някаква магия, която Сам Райми е хванал и вложил в сериала. Дори и сам да не знае каква точно е тя, отново – заслужава възхищение.