5 филма, които трябва да се гледат няколко пъти

Има филми, които са твърде сложни, за да се схванат изцяло отведнъж… Често те са и най-интересните.

Случвало ли ви се е да гледате филм, но да не го разберете съвсем или да останат отворени твърде много интепретации, и накрая да се наложи да го гледате пак? И го правите с охота, защото искате да разплетете цялата мрежа от истории, а защо не и да потърсите всички онези малки следи към верния отговор, които първия път сте пропуснали?

В тази класация съм подбрал пет примера за научнофантастични филми, които следва да се гледат поне 2 пъти (някои май и повече), за да добият смисъл. Класацията не претендира за всеобхватност и отразява принципно личното ми мнение. Статията е така написана, че да не издава спойлери или сюжетни линии, а да се се опита да ви подтикне да дадете шанс на заглавията или, ако сте ги гледали, да си ги припомните. Вярвам, че и в двата случая мненията ни до голяма степен ще съвпаднат.

 

12 Маймуни

Хванах този филм от средата, по телевизията преди няколко години след изпит в университета. Успях да разбера, че има пътуване във времето, но не много повече. У мен остана онова чувство – все едно си на 14 и искаш да свалиш снимка на някоя мадама през Dial-up, но телефонната линия те „дропва” когато снимката е заредила само до върха на главата – усещаш, че ще е нещо яко, обаче нямаш шанса да му се насладиш максимално.

Да гледам филма си остана нещо като бележка и след известно време, когато имах възможност, го гледах от самото начало. Филмите с пътуване във времето (поне добрите) са пълни с т. нар времеви парадокси – какво и как би станало, ако нещо в миналото се промени. Това е елементът, който ги прави по-предизвикателни за следене. „12 Маймуни” се справя със задачата по блестящ начин, като ни дава и възможност да се насладим на играта на набиращия скорост по това време Брат Пит. Ако гледаш филма внимателно обаче, можеш да проследиш сюжета и от първото гледане, заради което 12 Monkeys заема пето място в тази класация.

 

Ванила Скай

Това произведение на филмовото изкуство си мислех, че е някаква романтична боза за любов, ревност и трагедия с: актьора, който тотално не харесвам (Том Круз, въпреки Мисиите Невъзможни); актрисата, която не е Салма Хайек и изобщо не смятам за секси (Пенелопе Круз); една друга актриса, за която нямам особено мнение (Камерън Диаз); и половината от Танго и Кеш, както и главният, който не е много главен, от „Старгейт”-филма (Кърт Ръсел). Въпреки това, филмът ми беше препоръчан от приятел и аз реших да му се доверя – откровено казано, изобщо не съжалявам.

Историята е широко отворена за интерпретации, няма вярна и невярна такава. Някои от вариантите са със научно-фантастичен елемент, други – не, това си зависи изцяло от зрителя. При второто гледане човек успява да забележи още детайли, който да подсилят или разколебаят теориите, които вече си е формирал. Това прави „Ванила Скай” един неочакван подарък за ума и филм, на който да гледаш с различно око всеки път когато си го пускаш.

И това е само американския римейк. Испанският оригинал (отново с кака Пенелопе) очаквано е още по-добре направен и носи името „Отвори очи”. Ако решите да се спрете на Vanilla Sky или да си го припомните, но не сте гледали оригинала, препоръчвам да започнете от него. Определено си заслужава. „Ванила”-та обаче стига до четвъртото място тук.

 

Генезис

Кристофър Нолан е интересен творец и ще остане в съзнанието ми с много постижения. Творенията му винаги са удоволствие за любителите на добрите и, да ги наречем „неконвенционални”, истории. Истории, които човек просто трябва да гледа повече от един път, за да успее да ги схване, както си му е редът (Мементо, Престиж).

Заигравката му с научната фантастика – Inception, не прави изключение. Много от критиците го обвиняват, че тук е попрекалил с търпението на зрителите, но аз определено заставам зад цялостната реализация на идеята и продукцията. Филмът определено изисква концентрация при гледане, държи те постоянно в напрежение и объркване относно случващото се, а накрая дори не си убеден, че това, което се е случило, е такова каквото изглежда. Ето защо зрителят се вижда принуден да гледа филма поне още веднъж. Актьорите са отлично подбрани и играта им е на ниво (любимецът на Нолан, Майкъл Кейн, и Лео Ди Каприо, който определено израсна много след като се „удави в ледения океан”), което само може да остойности още повече качествата на продукцията.

 

Праймър

Филм, направен с изключително нисък бюджет (едва 7000 долара – да, няма шега, но пък е изкарал половин милион приходи), за пътуване във времето (любима тема ми е – няма спор), заснет почти като документален (даже като homemade), който интерпретира валидни физични и научни принципи. Много хора, които са го гледали, са се видели в чудо когато са започнали опитите си да го разберат и са започнали да чертаят сложни схеми за по-доброто му разбиране.

На мен личво след първото гледане ми се наложи да прибегна до Уикипедия за помощ. След около час време, инвестирано в четене на сюжета и изучаване на диаграмата (да, има я там, слава богу), успях да се ориентирам (донякъде). След това изгледах филма още веднъж и пак прибягнах до Уики. Primer си заслужаваше всяка минута!

 

Дони Дарко

Реших да гледам този филм, защото IMDB го изписа като един от четирите най-известни на Патрик Суейзи. Donnie Darko беше единственото непознато за мен заглавие, а оценката и резюмето бяха достатъчно обещаващи. Това, с което се сблъсках, беше поредица от уж несвързани действия, разказани и пресъздадени в стил Дейвид Линч, които оставят зрителя в недоумение относно доколко главният герой е наред с главата, има ли или не фанстастични елементи и въобще какво се случва? Пространството за интерпретация е огромно и с набор от теории, всяка от която може да бъде приета, но никога напълно, защото винаги остават елементи, които пасват в едната, но не и в другата. След като човек се разрови в Интернет, се оказва, че филмът трябва да се гледа в Director’s Cut – по-подробната версия. Дори и така обаче пак остава нужда от разяснения и четене на форуми и сайтове, където хората са разнищили филма из основи. Много е интересно да се проследяват малките неща и да се напаснат теориите от интернет върху сюжета. Болшинството от хората така и не разбират какво всъщност се случва, но дори и така филмът им доставя удоволствие.

 

Ако смятате, че съм пропуснал някой интересен филм, подходящ за тази класация, напишете го в коментар под статията.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
12 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

simo

The Revolver

Деси

Е забравихме най-объркващият – The Fountain. Влюбих се от първото гледане, но ми трябваха още няколко за да осъзная филма поне на 95% за какво става на въпрос.

Петя Ивайлова
petia84

Благодаря, свалям го. Сийдът е малко слабичък, но до два-три дни все ще стане 🙂

Elentari

@petia84
Колкото и да е невероятно, филмът на Тарковски е качван няколко пъти в Замунда:). Аз, като човек от по-старото поколение, съм го гледала някога на кино. препоръчвам и книгата на Лем за по-пълни впечатления.
Иначе, повечето от авторските филми трябва да се гледата по два и повече пъти; и заради разбирането, и заради пропускането на малки важни детайли на първо гледане. Които могат да променят гледната ни точко или просто да ни пердоставят възможност за овече наслада.

http://zamunda.net/details.php?id=354062&hit=1

Петя Ивайлова
petia84

Иска ми се да си намеря оригиналния „Соларис“ и да го гледам, но не знам от къде. Този с Джордж Клуни не ми хареса много.
От филмите в статията – „Генезис“ ми направи най-силно впечатление – всъщност ми хареса, макар накрая да излезе едва ли не, че всичко е сън (неясно чий). „Зов за завръщане“ също имаше объркващ елемент (финала) – естествено оригиналът, новият не можах да го догледам.

Деси

Соларис е много хубав! Преди няколко години, когато го гледах си мислех, че руснаците могат да правят само скучните си военни филми.

Аз бих добавил и Cube (1997), The Cell (2000), The Fall (2006), Pandorum (2009), Prometheus (2012)

Почти всеки филм на Дейвид Линч трябва да се гледа минимум 2-3 пъти, специално „Мълхоланд Драйв“ може и повече. 🙂 Същото е и при Кубрик, най-вече с „Одисея в космоса“ и „Сиянието“, последният от които е продукт на много конспиративни теории за кацането на Луната и за да видите всички „улики“ трябва да го гледате поне няколко пъти. 🙂 От по-съвременните могат да се споменат ранните на Нолан, като „Мементо“ и „Престиж“, а от актуалните заглавия за миналата година – „Berberian Sound Studio“ и „Upstream Colour“ /който пък е от режисьора на „Primer“/

peaceful91

Cloud Atlas ми беше доста забъркан докато не го гледах втори път… =))

Ето и нещо за фенове на фантастиката от по-зрялото поколение (да речем над 40) – филмите на Андрей Тарковски
1. Сталкер – по мотиви на братя Стругацки
2. Соларис – по мотиви на Станислав Лем

Деси

Определено и на мен пътуването във времето и измеренията ми е любима тема, а не съм гледала някои от горепосочените филми. Не знам защо обаче, колкото и да харесвам филмите с Том Круз, Ванила Скай направо ме изнерви и не можах да го догледам. Понякога режисьорите се забравят и разводняват идеята на филма с излишни сцени, които по скоро раздразват любопитството на зрителя( или поне моето). Ще пробвам версията „Отворени Очи“.

Петър Атанасов

Първите два не съм ги гледал, Генезис и Праймър не ми харесаха особено, но Дони Дарко наистина е много добър филм 🙂