DC-вселената май тръгна по правия път

Неведнъж съм казвал, че за мен „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ е един от най-тъпите филми, които някога съм гледал. „Отряд самоубийци“ след това пък беше огромно разочарование. Знаете и че не съм най-големият фен на комиксови филми по принцип, дори оплюх масово обожавания „Тор: Рагнарок“. Въпреки това с изненада установих, че „Лигата на справедливостта“ ми допадна. Не е като да заличава всичко лошо от предишните епизоди на хаотичния DCEU сериал, не е като да си няма свои собствени недостатъци, но беше доста по-добре, отколкото очаквах. И като цяло е напълно задоволителен, а проблемите му могат да се пренебрегнат от тези, които искат да го харесат.

Най-осезаемият прогрес е по отношение на структурата на историята. Темпото не е много бързо и като цяло не се случват много неща, но този път всичко се разбира и има логична последователност и приемственост на събитията. Може да е странно да изтъквам нещо толкова основно и нормално като предимство, но след „Батман срещу Супермен“ наистина има нужда. Продължава почти два часа, но времето с него минава бързо и неусетно. На всеки от персонажите е дадено достатъчно екранно време и въпреки че историите на някои от тях са недокрай разработени (тъй като основният таргет, феновете на DC, вече ги знае от комиксите), самите те носят достатъчно дълбочина, за да ги одобря. Всеки има какво да прави и с какво да допринесе към екипа, а комбинирането на уменията и характерите им е направено значително по-добре, отколкото в „Отмъстителите“ която и да е от две и половината части досега.

Най-успешен е образът на Светкавицата. Той е на практика комбинация от двама марвелски герои – Спайдър-мен и Куиксилвър (от „Х-мен“). Светкавицата е млад и надъхан, но се затруднява да осъществява социални контакти и му липсва опит. Силата му е огромната бързина, която добива чрез леко прескачане в измеренията, свързано с отдаване на много електричество, или нещо такова, на кого му пука. Езра Милър подхожда с необходимия ентусиазъм, а и физически пасва идеално. На моменти дори шегите му са смешни, но без да превръща филма в комедия или пародия, без да става прекалено досаден с тях. Предисторията му е и най-проста, което помага за това той да се получава най-добре.

Именно в предисторията е проблемът на Киборг и Аквамен. Очевидно и за двамата тя е много богата, но DC са решили да я пропуснат и направо да ги хвърлят в миксера при останалите. Като цяло се разбира какво им се е случило преди филма, но остава острото усещане за недоразработена история и пропилян потенциал при тях. Най-вече това личи при Киборг, при когото уникалният микс от човек и технология можеше да даде дълбока лична драма, която да се почувства, а не само да се регистрира повърхностно у зрителя. Впрочем, любопитно ми е какво ще кажат оплюлите Зеления фенер за CGI-костюма преди време като видят също толкова нарисувания Киборг. При персонажа на Джейсън Момоа нещата са също толкова повърхностни, но там май няма и какво толкова да се изследва. Той е просто поредният супергерой, отличава се предимно по селското си поведение на моменти. Със сигурност и в неговия самостоятелен филм ще имаме отрязък от детството му… Участва в една подводна битка, която можеше да е страхотно зрелище, но е доста кратичка и с пропуснати възможности.

При Супермен нещата са в рамките на очакваното, макар че не искам да разкривам нищо около него – мистериозната му роля във филма е едно от предимствата, както и факта, че не знаете дали той ще бъде съживен или ще остане мъртъв, дали ще е добър или лош, дали ще помогне срещу злодея или ще създаде още повече проблеми, кога ще се намеси в историята и как. Едно от нещата, които „Батман срещу Супермен“ направи правилно, беше да го убие, защото всесилието му елиминира всякакво усещане за реална опасност. При останалите герои това го няма, те не са безсмъртни, а отсъствието му в света се отразява силно. Лошите вече се чувстват безнаказани, добрите губят надежда, че някой може да им помогне и нещата стават с една идея по-реалистични и непредсказуеми.

Батман и Жената чудо са основните движещи сили и са първите, които се усещат за предстоящата инвазия на Степенуолф и армията му от зомбясали хора-молци. Фактът, че вече ги познаваме, значително помага за успеха им. Гал Гадот продължава да е неимоверно чаровна, а лично на мен Бен Афлек ми допада като леко остарял, но все още решен да се бори за справедливост Батман. Тук феновете могат да скачат в разгорещени спорове кой е техният Батман, кой актьор от многото през годините е бил най-добър, но е най-добре да не се обременяват с очаквания и сравнения въз основа на стари филми. Важното е, че смъртта на Супермен го е освестила, защото той вече не е карикатурата със замъглено съзнание от предишния филм.

При Степенуолф нещата са на очаквано ниво – не особено високо. Оказва се, че доста високият и доста нарисуван злодей търси три кутии, които ще му дадат огромна мощ. Едната е скрита в Темискира при амазонките, другата е под водата в Атлантида, а третата – някъде при хората. В отсъствието на Супермен, той изглежда като най-непобедимия персонаж, а най-зрелищната битка с него не е в края, а в началото – при амазонките. Не става ясно много за историята или мотивацията му, не му е дадена дълбочина, споменава се за някаква негова „майка“, която така и не се появява, но важното е че си изпълнява комиксовата функция и дори носи известна доза напрежение със сцените си.

Мненията на критиците в САЩ, колкото и усилено да се крият в момента, са по-скоро негативни, макар и по-малко лоши, отколкото за Batman v Superman или Suicide Squad. За пореден път основната критика е, че филмът е прекалено мрачен и депресиращ като за комиксов – не съм съгласен. Да, липсват имбецилните шеги на Марвел, да, светът все още е мрачен и хиперболизирано отчаян, но излишните драматичност и претенциозност от онзи ужасен филм, който спирам да назовавам, са заличени. Още повече, тук се прави опит за фокус върху личните драми на героите, които вече познаваме, а не толкова на света като цяло, за който не ни пука. Виждаме как Лоис Лейн и Марта (тази на Супермен) се измъчват от липсата му, Брус Уейн се бори с вината си, Даяна Принс все още се възстановява от старите си рани, а Виктор Стоун свиква с новото си амплоа на наполовина мъртъв изрод.

Друга критика е недоизпипаната визия, при която ефектите изглеждат недовършени. И тук не съм особено съгласен. Да, на някои от битките им липсват зрелища, възможно е и смяната на Зак Снайдер с Джос Уидън да се е отразила негативно, но аз не виждам сериозна разлика с иначе прехваления в това отношение филм, който обещах да не назовавам повече. Пак има красиви кадри, пак има хубави битки, пак всичко е видимо направено на компютър. Някои критици дори са забелязали ефектите за изтриване на мустака на Хенри Кавил – ако помните, на него му се наложи да се снима с мустак поради договорните му задължения покрай друг филм, след което този мустак да се маха на компютър. Аз лично бях забравил за това и дори не забелязах да има нещо нередно.

Най-странната критика, която чух, беше за свръхсексуализирането на Жената чудо. Да, камерата нарочно произвежда общо 3-4 кадъра, където да се мерне задничето на Гал Гадот изпод полата. Може би е защото съм мъж, но по никакъв начин не ми се сториха проблемни или принизяващи персонажа. А може би Холивуд наистина е полудял с това да изкарва всеки далечен намек за сексуални мераци като ужасяващо хищническо поведение.

Е, в Justice League има и сериозни проблеми, много от които споменах. Ще допълня, че диалозите не са на най-високо ниво, сценарият на моменти изглежда претупан, някои елементи продължават да изглеждат като директно взети от анимационен филм за пет-годишни, а желанието да се търси безопасното е лишило филма от оригиналност. DCEU върви по стъпките на Марвел за кино вселената си (без обаче да се обезличава или да се отказва от по-мрачния си тон), но и все още се лута в някои отношения. Брутално тъпата реплика в брутално неподходящия момент „Миришеш хубаво“ вероятно ще ви разсмива още дълго време. Първата пост-кредит сцена е безсмислена, а втората е откровено дразнеща и говори много, много, много, много зле за това доколко DC са се поучили от предишните си грешки и накъде смятат да отидат в бъдеще. По-добре я пропуснете и останете в блажено неведение още няколко седмици. Но нека не забравяме, че говорим за комиксов филм. В този жанр неведнъж сме прощавали къде-къде по-съществени прегрешения. Не е редно сега да се правим на сериозни критици, само защото ни е по-лесно да ритаме падналия.

В обобщение, филмът е доста приличен. Не е нещо, за което да юркам всички към киносалоните, но пък ако сте фенове и така или иначе следите поредицата с интерес, недейте да се притеснявате за качеството му – не е ниско. След „Жената чудо“, „Лигата на справедливостта“ е вторият филм със сносна история и достатъчно сполучливи елементи, което може би е достатъчно, за да си помислим, че DCEU са тръгнали по правия път (макар втората пост-кредит сцена да говори за обратното). Стискам палци да продължат в същия дух.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 5.50
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (4.80)