Достатъчно странен ли е Доктор Стрейндж?

Преди две години, когато Марвел пуснаха „Пазители на галактиката“, много анализатори смятаха филма за риск. Естествено, бъркаха. Капитан Америка също е труден персонаж – американците отдавна не са толкова патриотично настроени, колкото преди време, когато бляскавата версия на супергероя им вдъхваше патриотизъм от комикса, а светът не е толкова положително настроен към тях. Следователно, героят беше изправен пред големи бариери при задачата си да спечели зрителите на своя страна. Въпреки това се справи повече от успешно. Изводът, който се налага, е, че Марвел просто знаят как да правят филми. Каквото и да се хванат да филмират от безкрайната си комиксова вселена, то ще бъде успех, защото те напипаха печелившата формула и не я пускат, а и името им вече заслужено стана гаранция за качество. Добре де, не чак качество, говорим за комиксови филми за супергерои, но все пак изцеждат възможно най-доброто от жанра, винаги отговарят на очакванията и със сигурност се справят много по-добре от конкурентите си, DC Comics.

Затова и за никого няма да бъде изненада, че „Доктор Стрейндж“, четиринайстият филм от филмовата вселена на Марвел (която вече си има и начална заставка почти като на сериал), е успех. Той доставя точно това, което очаквате от трейлърите – история за появата на нов супергерой, следваща познатата формула, но все пак позволяваща си известни експерименти и издигаща Марвел с една идея по-високо от средното им ниво (което и без друго се повишава с всеки следващ филм).

Доктор Стивън Стрейндж е суперталантлив неврохирург, който обаче си пада малко гадняр. Даже не малко, ами много – способен е така да ви ядоса и нагруби, че да поискате да му пратите мутри да го пребият, без да ви пука колко животи е спасил. Една вечер арогантното му поведение е наказано от съдбата – той шофира като абсолютен селяндур, при което прави катастрофа и размазва половината си тяло, най-вече ръцете. Колкото и да се мъчат колегите му в болницата, техните умения са посредствени в сравнение с неговите (вторият по талант доктор е мацката на филма – доктор Палмър – тя обаче ходи с лакирани нокти в болницата, така че ще ми позволи да се усъмня в компетентността й), а и травмата му е нелечима. Така „добрият“ доктор вече не може да оперира и животът му се срива.

В търсене на варианти да възстанови ръцете си, той харчи последните си пари, за да стигне до Камар-Тадж – нещо като секта в Катманду, която тайно пази Земята от опасностите на другите светове, вселени и измерения. Там Стрейндж, под ръководството на Древната (Тилда Суинтън) и Мордо (Чиуетел Еджиофор), научава за мистичните сили, достъпни за отдадените умове. След дълги и упорити тренировки и учения, Стрейндж се научава да астралното от физическото си тяло, да пътува и твори с мисълта си, да оформя околния свят с ума си (без да пречи на нищо неподозиращите и незабелязващите обикновени хора).

Един от бившите ученици обаче, Кайсилиус (Мадс Микелсен), е откраднал страница от книга с опасни ритуали. Той иска да постигне вечен живот чрез сътрудничество с Дормаму – същество от друга вселена, което поглъща цели светове, но и което пази недостижими за нас тайни. Естествено, Дормаму всъщност иска да погълне Земята и грам не се интересува от амбициите и целите на Кайсилиус. В крайна сметка Стрейндж ще трябва да се научи да спасява животи не чрез хирургия, а чрез магия, на която още дори не се е обучил напълно. За сметка на това пък ще се научи на смирение и на това как да бъде по-полезен на обществото и по-добър човек като цяло.

Голямото предимство на филма е обещанието за зрелища, резултат от прескачането между вселени и манипулирането на материята. Определено компютърните ефекти са в изобилие и качествено направени. Е да, вече видяхме основната им идея в „Генезис“, но тук тя е доизпипана и стига по-далеч. Аз лично бях по-впечатлен от финалната битка, в която героите се тупаха, докато времето около тях течеше наобратно. Не мога да кажа, че „Доктор Стрейндж“ разчупва границите на кинематографията, но определено издига супергеройската вселена на по-високо визуално ниво. Доскоро зрелищата идваха от разрушенията и експлозиите, а сега те са резултат от преодоляване на реалностните ограничения и забравянето на физиката. Режисьорът Скот Дериксън се справя отлично със задачата си и реализира много прилежно идеите си.

Марвел вече има достатъчно добра репутация, за да привлича най-добрите актьори, така че намесата на Бенедикт Къмбърбач, Тилда Суинтън и Мадс Микелсен не бива да е изненада. Последният не се престарава със злодейската си роля (кога ли Марвел е имал силни злодеи), но първите двама дават всичко от себе си (особено Тилда Суинтън, която наивно вярва, че има шанс за филм-разклонение с нейната Древна). Второстепенните персонажи, кастнати за расово разнообразие, също са доволни от участието си във филм на Марвел и се представят прилично. Така като цяло се получава силна актьорска игра, която също помага на филма да се извиси още малко над заслуженото.

На ниво сценарий имаше немалко пропуски и неточности, дори нелогични моменти, които лесно биха могли да бъдат поправени от средно интелигентен редактор. Отново, не говорим за нещо нетипично за Марвел, но все пак извисяването, за което говорих досега, е на 100% визуално, а не сюжетно. Ще натъртя също и че задължителната за тези филми формула не е променена ни най-малко, просто детайлите са по-различни, вследствие на разчупващата измеренията концепция. Все пак е добре, че магиите и фентъзи-измишльотините са обяснени достатъчно приемливо и не изглеждат твърде нереалистични, за да са част от иначе сравнително приземена филмова вселена (доколкото вселена с говорещ енот може да се нарече приземена). Дори леко абсурдната пелерина на доктор Стрейндж всъщност е страхотна и свежа своенравна добавка към целия микс, без която филмът нямаше да е същият.

Въпреки че е малко по-мрачен и дори колебливо пристъпва във философска територия, Doctor Strange не забравя и за хумора. Бенедикт Къмбърбач изръсва по някоя и друга шега, а и останалите допринасят от време на време. Отново, тук следваме формулата на Марвел, позната ни от другите 13 филма (и следващите един милион). Това важи и за темите за размисъл. Ако сте очаквали пътуването из вселените да ви наведе на мисли за смисъла на живота и сътворението, не сте съвсем познали. Има някакви зачатъци, но ако именно това искате да получите от филм за безкрайни измерения, намерете си нещо от друга поредица или прочетете книга.

В крайна сметка, „Доктор Стрейндж“ е достойно попълнение към кино-вселената на Марвел, което отговаря на всички очаквания и разширява границите на възможното за нейния свят. Зрителите ще се порадват на изпитани сюжет и формула, гарнирани с нестандартни и добре реализирани визии. Ако някой се е съмнявал, че Марвел отново ще успеят, значи подценява маркетинговата им машина, която продължава да е отлично смазана и работеща на пълни обороти още от зародиша на идеята за филма до последния продаден билет за него.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. добър (5.10)