Едно Sci-Fi недоразумение

Всяка една творческа сфера се характеризира със своите шедьоври – произведения, които са въздействали върху публиката, оцелели са във времето и заслужават да бъдат наричани класики. Съществуват и по-посредствени произведения, на които се наслаждаваме и не след дълго забравяме за тях. Третата степен са откровено лошите продукции, които не успяват да впечатлят с нищо и често казваме, че времето, прекарано с тях е изгубено безвъзвратно. За мен лично има и четвърто ниво – на недоразуменията. Това са тези творби, които не е трябвало да виждат бял свят и са откровена обида към сферата, към която принадлежат.

В рамките на тази статия ще ви запозная с едно такова недоразумение в научната фантастика, което само при самото споменаване на основната концепция хвърля множество фенове на жанра (включително и мен) в потрес. Освен със стилова несъвместимост, продукцията се характеризира с ужасяващана актьорска игра, смехотворни нискобюджетни специални ефекти и откровено слаб сценарий.

Всъщност, предвид, че сериалът издиша още на идейно ниво, не знам до колко последното бихме го приели като довод изобщо. Но най-интересното в случая е, че въпросната творба изобщо не е замислена като научно-фантастичено прозведение, а към това се прибягва като отчаян опит да се спасят рейтинги и то във време, когато основния сериал е на гребена на вълната на популярността.

И така, уважаеми читатели, без да ви държа в повече напрежение, ви представям втория сезон на разклонението на „Спасители на плажа” – Baywatch Nights, или както Канал 1 го превеждаха едно време „Спасители – частни детективи”. Прекрасно бих разбрал изненадата на тези от вас, които чуват за това за пръв път, и въпросите, които изникват – какво общо имат „Спасителите на плажа” с научна фантастика и защо втория сезон? Ами оказва се, че имат…

Но да се върнем малко по-назад. „Спасители на плажа” започва излъчването си по NBC през 1989г. Проследява дните на група спасители на плажа в Малибу, техните отношения, терзания, тревоги и приключения. Спрян е след само един сезон, но продуцентите успявят да го продадат на множество малки телевизионни компании, което го възражда и с времето го прави емблематичен за 90-те години на 20 век. В пика на своята популярност, през 1995г. Дейвид Хаселхоф и компания решават да капитализират и представят на аудиторията разклонение – „Спасители – частни детективи”. В което принципно няма нищо лошо. И така, главният герой – храбрият Мич Бюкянън основава детективска агенция и след уморителен ден на плажа се отдава на разследване на престъпления, свързани с обичания от него океан. И не само…

Шоуто обаче не се движи толкова добре в рейтингите, като по-големия си брат през първата си година на излъчване. По същото време друга емблема на 90-те – „Досиетата Х”, е също в пика си. Вдъхновени от това и изправени пред възможността за спиране на сериала, продуцентите решават да превключат и да изправят Мич срещу странна смесица от паранормални и научно-фантастични случаи и врагове. Това включва, но се се ограничава до:

• морски чудовища;
• генетични експерименти;
• виртуална реалност;
• извънземни;
• вещици;
• демони;
• вампири;
• върколаци;
• сатанисти и др.

Сценариите не усправят да накарат тази така или иначе несъвместима концепция да проработи и зрителите да го възрпиемат поне като ставаща за убиване на времето продукция, да не говорим за успех в борбата за рейтинги. Някои от тях твърде несполучливо копират „Досиетата Х”, друга част ни пробутват нескопосано пресъздадени хорър клишета. Все пак да не забравяме, че и оригиналният „Спасители на плажа” не блести с особени качества в тази насока, а екипът тук е до голяма степен същият. Крайно незадоволителната актьорска игра и диалози допълнително допринасят за редуциране на и без това естесвено ниското качество на крайния продукт. А тук, за съжаление, секс-символи от 90-те по бански се срещат много по-рядко и не успявят да компенсират. Специалните ефекти и декори, които са така основни и важни в този тип продукции (особено ако концепцията и сценарият не стават) са под всякаква критика и много под средното ниво дори на средностатистически нискобюджетни сай-фай сериали от средата на 90-те. В голяма част от времето са способни да предизвикат искрен смях у зрителя, без това да е целта им. Това е, разбира се, ако последният се реши да остане до края на епизода.

Странно или не – това недоразумение оцелява цял втори сезон от 22 епизода, след което логично е спряно. Явно дори твърдите фенове на Мич не приемат заигравката му като частен детектив и то особено в частта на разследващ паранормалното. Към момента „Спасители – частни детективи” има оценка 3.4 в IMDB и макар че това е оценка за двата сезона на сериала не вярвам, че само сай-фай частта би се класирала за повече, а напротив. Проектът си остава просто един каприз на Дейвид Хаселхоф в годините, когато може да си го позволи, но не и без да се заиграе опасно със света на научната фантастика и паранормалното, където формулата на „Спасители на плажа” просто е неприложима.

Baywatch Nights е идеален пример за това как да НЕ правите научно-фантастичен сериал. Дори само заради това може би ще ви е интересно да го проверите. Ако любопитството ви надделее – вторият сезон на сериала е наличен в YouTube.