Най-гнусното досие е и най-скучното

Ревю на епизод 11х09 „Нищо не е вечно“ от сериала „Досиетата Х“.

Последният самостоятелен епизод за този сезон, а вероятно и за сериала въобще, има една-две силни идеи и сцени, но като цяло е озадачаващо скучна бъркотия. Миналата седмица решението да се вземе нов сценарист се оказа много добро, защото произведе сносен и сравнително свеж епизод. Тази седмица е точно обратното – заради външен натиск за политкоректност Крис Картър е дал сценария на жена, Карън Нилсън. По принцип, в половото равенство няма нищо лошо и не съм против да се работи за постигането му. Но толкова ли не можаха да вземат някоя, която може да пише? Карън Нилсън се е опитала да смеси гнусни сцени с емоционални моменти, но не се е тормозела с изграждане на логически последователен сюжет. Нейният сценарий олицетворява всичко най-лошо в новите серии на „Досиетата Х“ и никой от замесените в реализацията му не може да го спаси.

Да започнем с това – за кого е предназначен епизодът? За възрастните зрители, които да симпатизират на остаряващите герои? Не мисля, че им трябват толкова много препратки към собствените им проблеми. За младите зрители, които да се кефят на полусупергероинята? Няма как да се кефиш на подобна ненормалница. Мотивацията и поведението на побърканата злодейка са по-достоверни от това на сестрата-отмъстител. За старите фенове? Които веднага ще разпознаят, че метафората за остаряването на Мълдър с очилата е неуместна, тъй като той носеше очила още в първата сцена на срещата му със Скъли. Карън Нилсън май се е опитала да тъче на твърде много станове, без да има подготовка и ясна визия за нито един от тях.

Има ли изобщо герои тук, на които да симпатизираме? На сектантите? На религиозните? За кого точно се поддържа млада актрисата, щом живее на тавана си и не излиза? На Мълдър и Скъли? Те прекараха повече време в шепот в църквата, отколкото в работа по случая. И ако остаряването им е такъв проблем, то защо ни е изобщо да ги гледаме по телевизията – благодарение на основната концепция, този епизод направи сериала да се усеща по-стар и ненужен на днешното поколение от всякога.

Най-големият проблем за мен е липсата на логически последователен сюжет и на реално разследване. Историята просто прескача от една точка в следваща, без някой да си прави труда да заслужи прогреса. Мълдър просто среща убийцата в църквата, стигането до ашрама на сектата е обяснено в един ред диалог (ако сте проспали, както би трябвало да сте направили, Скъли е сложила тракер в сърцето и е накарала болницата да олаби мерките за сигурност, за да може злият учен да отиде и да го открадне – подобни хитри капани залагат успешно само в анимационните сериали), научният потенциал на откритието на вечната младост изобщо не се повдига като тема. В известен смисъл сюрреалистичният „Изгубеното изкуство на потта по челото“, колкото и да е ужасен, е по-приземен и логичен от този епизод. Някой може да се изкуши от възможността за сексизъм и да каже, че жената-сценарист е виновна за липсата на логика в епизода, но този симптом далеч не се среща за първи път – самият Крис Картър отдавна върви по същия път.

Само един елемент може да спаси епизода, макар че хич не му пасва – злодеите. Единствените секунди на истинските The X-Files са в разкриването им. Техните извращения и свръхестественият елемент не се навират директно в лицето на зрителя, а се показват малко по малко, за да може всеки сам да ги забележи и осмисли. Камерата постепенно приближава към тях чак в края на сцената, за да е сигурно, че няма неразбрали или съмняващи се в очите си. Да, тези двамата са зашити един към друг, да, това е същата актриса от 50-годишния сериал. Фиона Врум прави много добра роля като злодейката и очевидно се старае много. Сцените с кървища са достатъчно шокиращи, за да привлекат интереса. Лошото е, че епизодът Home излезе преди 20 години, а днес сме се нагледали на какво ли не. Сектата полувампири с побъркана залитаща към пародията лидерка би била много по-подходяща концепция за сезон на „Зловеща семейна история“, отколкото за серия на „Досиетата Х“. Тя наистина е единствената добра черта на епизода, но е объркала мястото си и не е достатъчна, за да оправдае съществуването му.

Другата седмица ни чака последният епизод за сезона, вероятно и за сериала въобще. Не, това не означава, че няма да завърши с клифхенгър, който никога да не бъде продължен. Очакванията ми за „Моята борба ІV“ са силно отрицателни, но дори и така е възможно да бъда разочарован, както вече видяхме, че е възможно в „Моята борба ІІІ“. По-вероятно е Крис Картър да намери нов начин да прокопае дъното и да падне още по-ниско, отколкото да предложи някакъв задоволителен финал на измъчената история.

3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Драго

Защото сме със слаби характери и се надяваме 😉

GFoxxx85

От предния сезон гледах точно първите два епизода. Като фен на старите досиета ми бе напълно достатъчно да разбера, че просто трябва да спра. Тези въпросни две серии ме отвратиха, направо ги намразих.
От последния сезон не съм гледал дори и минута и не смятам да го правя. Не знам изобщо защо някой си го причинява.

Драго

Пеше, аз след такова ревю няма да го гледам…