Приемлив финал на измъчена сага

Ревю на „Досиетата Х“, епизод 11х10 „Моята борба ІV“.

Най-накрая съм приятно изненадан от „Досиетата Х“. След всички разочарования, които ми поднесоха новите два сезона, особено митологичните епизоди (до един озаглавени с парадоксалното „Моята борба“), очаквах сега за пореден път да пиша колко ужасно и безсмислено е завръщането им. Още преди епизод 11.10 да е излязъл, планирах да структурирам ревюто като научно изследване какви точно наркотици взима Крис Картър и кои простотии в сценариите му ме карат да мисля така. За щастие, не се налага да задълбавам в последиците от коката и хероина и да ги корелирам с брътвежите на лунатик, тъй като последният епизод за сезона, а вероятно и за сериала въобще, е приличен на фона на очакванията. Разбира се, казвам това в сравнение с останалите „Мои борби“, които видяхме, както и с уговорката, че в него отново е пълно с абсурдни моменти (на единия дори се изсмях с глас) и слабости. Епизодът е лош, но ако оценката за 10.01, 10.06 и 11.01 е минус безкрайност, то тук е само минус хиляда, а това си е огромен прогрес както и да го погледнем. По-надолу следват спойлери, такива даже има и в трейлъра донякъде, така че четете и гледайте на своя отговорност.

В нормална ситуация бих бил бесен на начина, по който сюжетът се разправи със злодеите.

Неведнъж съм мрънкал за това как любимата ми героиня от осми и девети сезон Моника е окепазена в десети и единадесети. Някога смела и всеотдайна агентка със стабилен морален компас, в края на живота си тя беше принизена до бодигард-асистент на грохнал старец, очевидно изоставен дори и от най-близките си съюзници (както беше разкрито в 11.01 и както е ясно от факта, че навсякъде ходи сам или с нея, тоест не може да си позволи дори платена охрана). Така и не се разбраха нейните мотиви да предаде всичко чисто и свято, не стана ясно как се е сдушила с Пушача и какъв е бил планът за нея. Появите й в новите сезони бяха секундни, с което значението на образа й отпреди беше низвергнато и елиминирано. В последния епизод тя умря така, както живя през новите серии – едва забележимо, което е наистина жалко.

Присъединяването на Барбара Хърши към новите серии беше представено като голямо събитие, а появите й в първите два епизода загатваха за зараждане на нов архизлодей с голям потенциал. Пуф – това беше изтрито с един злобен поглед, макар и съпътстван от нелоша кървава експлозия. Същото може да се каже за другия възрастен злодей, който беше безмилостно застрелян от агент 007 – Бонд, Мълдър Бонд. Никога няма да разберем какви бяха тези колонизации в космоса и какво точно планираха дебелакът и лелята, никога няма да разберем с каква цел изобщо бяха добавени към сюжета, щом не са нищо повече от баластра.

Уилям си прави кървава баня.

 

Пушача… той така или иначе трябваше да е мъртъв след девети сезон, когато торпедо избухна буквално в лицето му, сега беше повален от три нищожни куршума. Разбира се, вероятно идеята на сценариста е била, в случай че не стане свидетел на окончателно загробваща кариерата му рейтингова трагедия, да го съживи отново за дванадесети сезон, но уви. Щеше да е по-добре да се действа с твърда ръка, за да се получи ефектна сцена – Мълдър да изпразни пълнителя си в Пушача, след което да смачка главата му в кървава пихтия с ритници и сцената със смъртта и издевателствата над трупа му да отнеме поне две минути, а останките да останат на видимо място, за да е сигурно, че говорим за окончателна смърт. Все пак, това е край за злодей, вгорчавал живота на главните герои години наред и няколко пъти смятан за мъртъв. Едва ли ако вие се изправите срещу такъв, ще го бутнете в морето, вместо да се уверите, че сте го довършили без нито капка съмнение.

Но всички тези иначе непростими прегрешения са приемливи в случая. Защото говорим за последен епизод, който трябва набързо да приключи историята и да стигне до задоволителен завършек. Крис Картър, колкото и да е изкуфял, не е съвсем малоумен – досетил се е, че едва ли ще има други серии, особено след като Джилиан Андерсън е отказала да се появява в такива. Самият факт, че е избрал да направи нещо добро за феновете, вместо да продължи да разтегля локуми и да пляска безогледно клифхенгъри, е похвален и неочакван за него. Това обяснява и защо епизодът е толкова забързан, а злодеите са така лесно пречукани. Също така, не е като да не са оставени отворени въпроси, типично в негов стил, ако случайно се добере до още серии.

Моника и Пушача в последните им мигове заедно.

Разбира се, с това греховете на епизода не свършват. Прибързаността и хаотичността в сюжета са на много по-приемливо ниво отколкото в предишните „Мои борби“, но отново са твърде много. Част от тях можеха да бъдат туширани с по-малко сцени на гоненици и престрелки, по-малко реклами на Форд Мустанг, по-малко Тед О`Майли (кой изобщо е искал журналистът-конспиратор да се завръща?!) и по-адекватно поведение на Мълдър и Скъли (де факто Скъли стоя на телефона през повечето време, а Мълдър тичаше и дрифтеше с колата като муха без глава – имаха само две и половина сцени заедно). Наистина ли тя не можа да разпознае сина си, преобразен като Мълдър, след като вече веднъж я излъга по същия начин? Наистина ли просто и двамата ще повярват, че Уилям е мъртъв, след като вече са го виждали да се съживява? И наистина ли толкова лесно ще го прежалят като чужд експеримент, след като 17 години са мислели само за него като тяхно дете? Впрочем, това последното не е толкова шокиращо, предвид тоталната липса на емоция в официалното запознанство на Мълдър и Уилям – „Казвам се Мълдър и съм баща ти“. Каква емоция, какво чудо.

Продължаваме нататък – как успя Уилям да заблуди Пушача, че е Мълдър, и то говорейки с факти от личната им история, които няма как да знае? Някой видя ли логика в това Скинър да скочи под колата, вместо върху нея? За какво ни беше заплахата от голямата зараза, при положение че тази седмица тя едва беше спомената и не играеше никаква роля? Защо Уилям беше важен за заразата на Пушача и за космическата колонизация на лелята и дебелака? Относно разкритието, че Скъли отново е бременна, дори няма да задавам въпроси – падането му от нищото беше направо смехотворно, напълно на нивото на обрата от първия епизод, че Пушача е истинският баща на Уилям. Всички тези недостатъци вероятно са причината Джилиан Андерсън и Дейвид Духовни да изглеждат полузаспали и недотам даващи си зор през целия епизод.

Поне в последната сцена Джилиан Андерсън се постара да направи емоционална игра, дори прехвърли малко от заряда си на Дейвид Духовни.

Но отново ще повторя – въпреки всички грехове на епизода, той е в пъти по-добър от останалите „Мои борби“ и е приличен финал за измъчената сага. Дори смея да твърдя, че е по-добър от предишния последен епизод на сериала – 9.19 „Истината“, който е един от най-ужасните в историята на фантастиката, според мен. Тук темпото беше добре, единствено Скинър остана с неясна съдба, имаше достатъчно добри моменти на напрежение и изненада, осмислиха се немалко сцени от митологичните епизоди (гаджетата на Уилям, раздутия романс между Мълдър и Скъли, завръщането на Кърш и др.). Абсолютно невъзможно е да се изтрият всички грешки до момента, крайно невероятно беше да не се допускат нови, така че като за една серия в 45 минути резултатът е много по-добър отколкото можехме да очакваме.

Като обобщение за сезона – дали си заслужаваше завръщането му? Десети сезон показа, че публиката още обичаше Мълдър и Скъли, две от емблемите на телевизията през 90-те, и беше гладна за още. Ако показаното тогава беше прилично, вероятно нещата щяха да се развият по друг начин. Уви, този епизод подобрява твърде малко и го прави твърде късно, а ентусиазираните в началото зрители отдавна са се отказали да гледат, така че нови сезони изглеждат крайно невероятни на този етап. Евентуално след още 20 години можем да видим Мълдър и Скъли в старчески дом, а новото им дете да поеме щафетата в „Досиетата Х“ със спорадична помощ от страна на Уилям. Въпреки това истинските фенове, колкото и да са разочаровани от многото тъпотии, все пак могат да намерят утеха в няколкото хубави епизода. За мен това са 10.03, 11.03, 11.06 и 11.08. Лошите епизоди спокойно ще ги изтрия от паметта си и така ще остана само с хубави спомени от цялото упражнение, колкото и трудно да изглежда това на този етап. Както двата нови сезона, така и последното ни сбогом можеха да са много по-зле.

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Камелия Христова
aeryn

За това, че Скъли не позна Уилям … е непростим пропуск, имайки предвид, че Дори си бяха направили труда, да накарат Духовни да си пипа челото тип – Да си мръдна ужасната косичка.
Сцените с търчането загубиха прекалено много време, абсолютно безсмислено…
А отношението на Мълдър към Уилям беше нелепо… „Хей, Пич аз съм баща ти! Ела тука да се гушкаме и да си имаме доверие, нищо че съм те зарязал при раждането ти…“
За фактите, които знаеше Уилям, според мен с малко фантазия, може да се оправдае с връзката, която има със Скъли и Пушача. Да приемем, че има някакъв шанс, да е получил информацията. Но кога успя да избяга толкова много на Мълдър, който пристигна 1 минута по-късно и дори не беше задъхан?
А Скъли, която 2 сезона реве за Уилям… от две думи, които и каза Скинър… изведнъж вече не ѝ пукаше на него… Пък и си има ново „чудо“ – бебе…
Единствено бих оправдала и двамата, с това, че Уилям и на двамата лично им каза, че не иска да е с тях… Ще приема за себе си, фантазията, че те са наясно, че той най-вероятно ще оцелее (като предишния път) и просто не желае да е около тях…
Скинър правеше най-странните неща… Ако към вас идва кола с ускоряваща се скорост по кого бихте стреляли? По шофьора, който явно е пионка или по злодея, който го контролира? Аз лично, не бих пропуснала възможността да убия злодея и да разчитам, че пионката ще спре (пък и да не спре, ще съм убила злодея!!!). И защо като явно е в доста добра форма се метна под колата? Абсолютно лишени от логика (според мен) решения…
Иначе като цяло епизода доста ми хареса… Имаше си моментите и завърши (макар и без отговори) историята… Най-вероятно нямат работа… Няма Пушач, няма лоши (от досега познатите ни), само Скъли и Мълдър, които чакат чудодейното си бебе…
Само се надявам, да няма продължения или ако има да са в ръцете на някой по-нормален и последователен, отколкото Крис Картър някога е бил.