Какви ужаси се жънат през април?

Ако се интересувате от съвременна българска литература, сигурно сте чували името на Бранимир Събев. Последният му сборник, „Априлска жътва“, излезе миналата година, а след това той стана и председател на клуба за хорър писатели Лазарус. Любовта му към историите на ужасите прозира през страниците на „Априлска жътва“, но сборникът разполага и с попадения в други жанрове, включително научна фантастика и фентъзи.

Ще започна ревюто малко обобщено – в сравнение с предишни негови творби, определено си личи, че Бранимир се развива. Стилът му е станал по-богат, по-плавен и като цяло по-добър, разказите са по-смислени и въздействащи, добрите произведения са повече. Ако тази тенденция на възходящо развитие продължи, то Бранко съвсем спокойно някой ден ще се конкурира например с Клайв Баркър, на чиито „Кървави книги“ ми напомни „Априлска жътва“.

Като негатив обаче трябва да отбележа, че от време на време из разказите се забелязват редакторски пропуски. Не става дума за фрапиращи липси като в „Кралят на зимата“, текстовете са грамотно и добре написани, просто на моменти изпъкват я повторенийца, я фразички, които могат да се кажат по-добре. Подозирам, че поради скромен бюджет за издаването на книгата (при родната продукция обикновено е така) е спестено от наемането на редактор. Разбира се, ако случаят е такъв, то все пак Бранко заслужава поздравления, защото пропуските са съвсем малко.

А сега – разказите един по един:

• Лъстиво сърце – тук става дума за един зловещ господин, който има пари и знае къде и как да ги похарчи, за да задоволи порока си. Чарът на този разказ е в това как умело се натрупва напрежението, за да се стигне накрая до неочакван финал.
• Наемник – приключенски фентъзи разказ за отмъщение с хорър елементи, в който две сирачета наемат най-добрия убиец в околността, за да накаже убииците на родителите им – паякообразните граф и графиня Верид. Историята съвсем спокойно би могла да се разгърне в роман – изграденият свят е достатъчно богат, но, за да не ни занимава с излишни подробности, е свита до разказ.
• Водният град – в този постапокалиптичен разказ се поставя въпроса струва ли си да убиваш (или да позволяваш смърт, което не е много по-различно), за да спасиш света? Възможно ли е да избираш между спасението на един живот и спасението на целия свят и имаш ли душа, ако го направиш? Това на фона на потапяне в един залят от морето и превзет от огромни змии град.
• Скрежко – тук си личи, че Бранимир просто се е забавлявал, но резултатът отново е добър. Става дума за не особено забележителната Тина от „Света Троица“ и малкото й сладко котенце Скрежко, което може много брутално да изненадва. Накрая се доказва, че домашните животни приличат на стопаните си, само дето въздействието е обратно.
• Големият двубой – тук няма фантастичен елемент, просто история за едно приятелство, основано на съперничеството (или съперничество, основано на приятелството?). Финалът е поучителен и оставя с чувство на удовлетворение.
• Хотел „Макабър“ – това ми напомни за игрите и филмите „Сайлънт Хил“ – Маркус се събужда след дълга нощ в петзвездния хотел Макабър, но интериорът не е това, което би трябвало да бъде, да не кажем, че изглежда като адската му версия, затънала в кошмари. Разказът като цяло е ефектен, финалът му – не толкова.
• Сурат Пазар – тук става дума за известен борец срещу световните конспирации, когото властите смятат за престъпник, а народът – за последния защитник на свободата. Полицията е на косъм да го хване и затова той трябва да смени лицето си в истанбулския квартал Сурат Пазар. Започва обещаващо, но на практика липсва финал и не отива наникъде.
• Вярна и единствена – 120-килограмовият колос Гримвар няма добър късмет с жените, но пък има една вярна и единствена секира. Секира, която накрая въплътява мечтата на всеки мъж…
• Отмъщение – и тук главният герой отмъщава за родителите си, но жанрът вече е научна фантастика, дори обстановката напомня на Татуин от „Междузвездни войни“. Тук няма уау-фактор, просто една приятна история от друга планета.
• №24 – този разказ май ми е любимият от сборника. Отговаря на всички правила за тийнейджърските фантастични творби, но без да ни занимава с лигави любовни триъгълници, написан е много увлекателно, успяваш да се идентифицираш с героите и да влезеш в света им, дори накрая има силно емоционално въздействие (което, според мен, е много трудно да се постигне в разказ). Котката тук, макар маловажна за сюжета, ми хареса повече и от Скрежко. Съседът на най-добрия приятел на Венци е мистериозен и зловещ човек (с отвратителна котка). Но когато двете деца се запознават с него, той се оказва доста свестен и се сприятелява с тях. В училището им обаче идва друг зловещ учител, когото веднага намразват – бързо става ясно, че между двамата ще има борба и децата трябва да застанат на правилната страна.
• Черните кучета – типичен хорър, в който главният герой е убиец, мотивиран от мистични черни кучета, които само той вижда. Те са гладни за плът и той е длъжен да им я осигури – не без сам да се забавлява междувременно.
• Самак – кратко разказче от гледната точка на глиган-убиец, чиито физически размери и интелектуални способности му позволяват да бъде не плячка, а ловец.
• Странният случай със съдия Фолсъм – разказът е посветен на любимите автори на Бранимир Събев и е написан така, че да изглежда като именно тяхно дело. С малко повече обмисляне на сюжета (и редакцийка) опитът щеше да е напълно успешен. Съдия Фолсъм е стожер на обществото, но и бич за семейството си. Двамата му сина реагират по различен начин на натиска му, но когато разбират, че е част от тайно елитно общество с мрачна тайна, те осъзнават, че все още не са видели нищо от жестокостта и лудостта му. Ще превъзмогнат ли страховете си и ще се опълчат ли успешно на злия тиранин?
• Априлска жътва – и тук няма фантастика, но пък това е може би най-въздействащият разказ. Става дума за двама ученици-аутсайдери, които един ден изтребват половината си училище. Подготовката за ужасяващия им акт и самият терор, който посяват, са описани много подробно и брутално, като Събев успешно ни вкарва и в психиката им. Предвид ставащото в САЩ в последно време, разказът е много актуален и реалистичен.

Докато „Пустинния скорпион“ ми се стори неравно приключение из богатите поджанрове на фантастиката, в което всеки ще намери нещо любимо и нещо, което е можел да пропусне, „Априлска жътва“ изглежда доста по-равномерен и качествен сборник (въпреки че отново няма жанрово еднообразие). Много повече от творбите тук стигнаха до мен и останаха в съзнанието ми, самият Бранимир вече оставя впечатление за по-оформен автор. Ако досега е търсил себе си, тук вече се намира. И ако препоръката ми за „Пустинния скорпион“ беше по-скоро колеблива и с акцент върху „да подкрепяме българското“, препоръката ми за „Априлска жътва“ е твърда и с акцент върху „тук има какво да ви хареса“. Можете да си я поръчате от самия автор, от издателството или да си я намерите в някоя книжарница. А аз вече чакам следващата и стискам палци отново да видя осезаемо възходящо развитие у Бранко!

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5+
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.50)