Кога ще видим българска фантастика?

Вдъхновени от двойния празник – националния ден на армията и юбилейната ни 100-тна статия, както и от подема на филмовото ни изкуство напоследък, решихме да анализираме въпроса – кога ще видим българско scifi или фентъзи?

"13-тата годеница на принца" (1986) - първата и засега единствената българска фантастика

"13-тата годеница на принца" (1986) - първата и засега единствена българска фантастика

С хитове като „Мила от Марс“, „Дзифт“, „Светът е голям…“, „Мисия Лондон“, „Love.net“, „Стъпки в пясъка“ и т.н. определено може да се каже, че българското кино е в подем. Актьорите се отучват от вдървената си игра, сценаристите се отърсват от темата за онеправданите наркомани (сега остава да преодолеят и сюжетите за обхванатите от носталгия емигранти), а продуцентите все по-смело инвестират в родна кинематография. Телевизиите също могат да се похвалят със съществен напредък, привличайки милиони българи със сериали като „Дунав мост“, „Стъклен дом“, „Забранена любов“, „Под прикритие“, „Столичани в повече“ и др. Вече имаме комедии, криминални, любовни, сексуални, драматични, исторически… но ни липсва нещо наистина зрелищно, нещо с повече въображение, нещо което да ни изведе от този свят, нещо… фантастично. Единствената ни фантастика е „Тринайстата годеница на принца“, но тя е от далечната 1986, когато аз лично не съм бил роден. Днес филмите и сериалите бавно се завръщат към постиженията си от комунистическо време, но засега сценаристите са здраво заземени и не излизат от нашата реалност. Българска фантастика от това хилядолетие засега няма, а и не се очаква скоро да има. Защо?

Нина Добрев е най-актуалната българска жилка за жанра в момента

Нина Добрев е най-актуалната българска жилка за жанра в момента

Може би маркетолозите си мислят, че в България фантастиката е твърде недолюбван жанр и един такъв филм няма да събере достатъчно публика? Да бе, затова ли сайтове като нашия се роят (но ние оставаме единствените и най-добрите :), най-продаваните книги са фантастики, фентъзита или с фантастични елементи, а последните епизоди на западните фантастични сериали са сред най-сваляните торенти в замунда?

Може би продуцентите си мислят, че никой българин не се е занимавал с нищо подобно и ще е трудно да се събере екип от професионалисти, които да направят един евентуален фантастичен филм добре? Ако е така, то те не са чували за Нина Добрев, която в момента чака да започнат снимките на третия сезон на мегахитовия й сериал „Дневниците на вампира“, за Станислав Яневски, който направи фурор с ролята си в „Хари Потър“ (трейлърът за последния филм вече излезе), а сега очаква излизането най-новия си филм „Съпротива„? Пропуснали са да се запознаят с работата на българския еврейн Олег Магрисо, който е работил по специалните ефекти на „Аватар“ и тепърва ще работи по продълженията. Олег сега е уважаван служител на компанията Weta Digital, занимаващи се с компютърната анимация за „Хобитът„, „Възходът на планетата на маймуните„, „Окръг 9“, „Денят, в който Земята спря“, и много други. Не знаят за Антони Христов, художествения режисьор на „WALL-E“, анимация на Дисни с учудващо проницателна версия за далечното бъдеще. Магията на фолклорната ни музика пък неведнъж е използвана за саундтрак на западни продукции. Природата на България пък предлага разнообразие от локации за снимки – от което са се възползвали „Хитман“, „Конспирацията Ешалон“, „Четвъртият вид“, „Черната далия“, тепърва очакваният хит „Конан Варварина“ и още 470 продукции. Ако пък решат да правят нещо, свързано с космоса, което да е научно издържано, то от организаторите на „Космически предизвикателства“ с радост ще им обяснят как стоят нещата извън нашата планета. Все ще се намери кой да помогне с опит и акъл, стига да има кой да го поиска.

В "Обитаемый остров" руснаците са инвестирали почти 30 милиона долара. Приходите са били достатъчно големи, за да се направи и втори филм, продължение на историята.

В "Обитаемый остров" руснаците са инвестирали почти 30 милиона долара. Приходите са били достатъчно големи, за да се направи и втори филм, продължение на историята.

Може би инвеститорите си мислят, че би излязло твърде скъпо? Донякъде са прави – създаването на космически битки, неземни пейзажи, извънземни или фантастични същества без да изглеждат на ниво като за филмче от „Сънчо“ изисква специалисти по компютърна анимация, реалистично изглеждащи кукли/модели/макети, умела работа на режисьора и оператора, които да замажат факта, че зрителите гледат кукла, и още много, а всичко това изисква инвестиции, които нашият пазар не позволява. Да, братята руснаци наскоро направиха „Обитаемият остров“ на братя Стругацки по великолепен от гледна точка на ефекти начин и вложиха маса пари в него, но тяхното население е 140 милиона (без бившите републики на СССР, където също би имало интерес), а нашето – 20 пъти по-малко, което означава, че все ще се намери кой да им гледа филма и да избие парите. Такъв потенциал у нас няма.

Но от друга страна – не всичко фантастично изисква пари. Истински добрата фантастика може да мине и без космически битки, без невиждани същества и без мащабни извънземни пейзажи. Нужна е най-вече добра идея. Такава, която да спре да се занимава с наркоманите, проститутките и завръщащите се емигранти и да се помисли за някакъв сюжет, който да постави героите в ситуация извън познатата ни до болка реалност. Сценаристите още не са стигнали етапа, в който да отпуснат въображението си, да посмеят да измислят нещо сами, вместо да пресъздават това, което виждаме всички ежедневно. Колкото до бюджета – да не се притесняват. Американският „Primer“, например, разказва за двама иноватори, които измислят машина на времето. Тя е обикновена кутия, която не взривява света и не свети в шарено, а си върши спокойно работата. Героите се опитват да се справят с последиците от откритието си и търсят отговор на въпроса – ако винаги искаш това, което не можеш да имаш, какво искаш, когато можеш да имаш всичко? Филмът можеше да бъде направен далеч по-добре откъм актьорска игра, режисура, сценарий и т.н., но бюджетът от 7000 долара за него е предостатъчен.  Влагайки тези 7000 долара в „Primer“, Шейн Карут си печели славата на създател на един от най-добрите и най-интелигентните научнофантастични филми, създадени независимо от големите компании, поне сред ценителите на жанра. Не на последно място, приходите след първата половин година от излизането на филма са над 420 000 долара. Иначе казано, инвестицията се възвръща над 60 пъти.

Бюджетът на Primer може да не надвишава средногодишната издръжка на едно нормално българско домакинство, но това не пречи да се превърне в култово заглавие за любителите на свръхзаплетените истории с пътуване във времето.

Бюджетът на Primer може да не надвишава средногодишната издръжка на едно нормално българско домакинство, но това не пречи да се превърне в култово заглавие за любителите на свръхзаплетените истории с пътуване във времето.

А какво да кажем за новата холивудска мания по полудокументалните филми като „Паранормални явления“ и „Аполо18″ (чието излизане между другото е отложено за 26 август)? Тези филми се снимат с долнопробни камери, за да изглеждат реалистично, а актьорите в „Паранормални явления“ се броят на пръстите на едната ръка (може и втората да влезе в употреба, ако сметнем статистите). Именно този филм от комерсиална гледна точка става много по-голям хит от „Primer“ – с бюджета си от 15 000 долара заработва до 2010 сумата от 108 милиона (7200 пъти повече). „Проклятието Блеър“ пък с бюджета си от 60 000 заработва 250 милиона. И двата са световно известни класики. А при положение, че по хитрост и спестовност сме на много по-високо ниво от американците и всички тези филми бихме могли да ги направим за половината пари, то аргументът с бюджета изглежда безпочвен. Кеф ти затънтени горички, пещери, полета и морета, където да обикалят чудовищата, кеф ти изоставени сгради, където да се тряскат врати уж от духовете, кеф ти дори мазетата на панелните блокове в квартал „Младост“, на които им стига да се боядисат в сиво, за да заприличат на коридор на космически кораб или секретна лаборатория – жиците и тръбите по тавана вече ги има, трябва само да се напръска за хлебарки. Освен ако не искаме да ги вкараме в историята. Приходите за добрите продукции са на практика сигурни – в момента манията по българските филми е в пика си („Love.net“ спечели над милион лева например), а не липсват и фестивали, на които филмите ни участват и които също са възможност за слава и приходи. Фантастиката пък вече навлиза смело в музикалните видеоклипове, където има доста добри попадения, при които не личи да са жалили средства. Следователно, нежеланието да се инвестират прекалено много пари във фантастичен филм за българското кино може преспокойно да се компенсира с добра идея и смелост да се експериментира.

Проблемът не бива да се търси в бюджета или публиката. Истината е именно в това, че липсват смели сценаристи с богато въображение или не се допускат такива във филмовата индустрия (както във всичко в България и там изобилства шуробаджанащината).  А тези, които в момента са на гребена на вълната, са още твърде далеч от излизането извън дебрите на тъжната ни реалност и не притежават необходимото въображение и внимание към детайла, за да направят хубав фантастичен филм.

И все пак, донякъде и заради празника, нека погледнем с оптимизъм. Ренесансът на нашите кино и сериали тепърва започва. Индустрията расте и може би скоро родното производство ще уважи и нашия жанр. Както казахме, липсва съвсем малко, а потенциалът е доста голям. Дали не е въпрос на време някой да го забележи и да ни зарадва с първата българска фантастика?

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
16 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Кал

Ако ви е интересно – тук са събрани голяма част от бг фантастични филми, правени през годините:

http://bgf.zavinagi.org/index.php/Категория:Филми_по_име

Българска фантастика на нивото на американските – точно никога!

И нещо по-сериозно. НЯМА НАЧИН да се направи качествен БГ фантастичен филм при такова отношение към БГ фантастиката като цяло. Няма да коментирам положението в Западна Европа и отвъд океана – там е ясно. Но дори в „нашите ширини“ филми (няма значение дали са евтини или скъпи, хубави или лоши) започнаха да се правят сравнително скоро, и то само на пазари, където родните ПИСАТЕЛИ се тачат и купуват. Чак СЛЕД ТОВА се мисли за филмиране. А в България… Авторите се радват, ако книгата им се отпечата в 1000 тираж и от тях успеят да продадат половината. Нищо, че творбите им са в пъти по добри от петхилядните тиражи на англоезичните бълвочи, с които ни заливат.

Аз лично се сещам за поне още един БГ филм, който спокойно може да се причисли към фантастиката – „Бащата на яйцето“. Малко е шантав, но все пак…

Петър Атанасов

Да де, ама аз не знаех и за по-старите 🙂

Иначе това с Приказки за физиката го помня, беше супер яко, но си беше детско и образователно, затова не го споменах. Почти нищо не помня, освен, че децата бяха шокиращо гледаеми (обикновено са гадни и ревливи и ме дразнят до безобразие), а вещицата беше много готина!

петя84

защо да се обезсмисля статията – факт е, че нов български филм за извънземни (пътуване във времето или друго подобно) от последните 20 години няма 🙂

„Магьосници“ съм го гледал, едно време го даваха почти всеки месец по канал 1 и сателит България. Сещам се също за „Бащата на яйцето“ и „Ян Бибиян“. Смътно се сещам за какво говори @петя84, но спомените ми са по-скоро като снимки 😀 (няма звук, няма движение).

Имаше и още нещо, подобно на сериал, с леки нотки на фантастика и онлайн уроци, мисля, че се казваше „Приказки за физиката“ или химията, нещо подобно, с принцеса Кристина и вещицата Пития 🙂

Петър Атанасов

Явно съм пропуснал много неща и половината ми статия се обезсмисля 🙂 Потърсих „Магьосници“, но намерих само 2-3 описания за него, самият филм е неоткриваем 🙁

петя84

колкото и да мисля, не мога да се сетя заглавието на този извънземен филм, а и спомените ми са смътни 😉 .Знам само, че си променяше външния вид – ако някой упражни насилие срещу него се превръщаше в негов двойник (хваща ме яд, че не мога да се сетя нещо повече :Х ). А, впрочем има един много по-пресен пример за български фантастичен филм (само че фентъзи, не сай-фай) – „Магьосници“ – горе-долу сктаваше за гледане;))

Имаме доста добри български книги от жанра, може би е добре да се екранизират някои от тях.

Петър Атанасов

Не знаех, че съществува друг бг филм с извънземно 🙂 Разпали ми интереса 🙂

петя84

ще е готино да се направи нов български научно-фантастичен филм (или сериал, или предаване), стига да се погледне сериозно на това, и нещата да не се претупат – „13-тата годеница..“ си е пародия(там нямаше ли и джедайски мечове?!), а другият бг филм с извънземно (не помня името, но участваха известни актьори – гледала съм го като малка…),беше повече философски, отколкото фантастичен. Стига да не прекалят с боята (по актьорите) и с клишетата, ще гледам българска фантастика с удоволствие! 🙂