Любовта ли ще спаси света?

Ревю на филма „Жената чудо“, по кината от 2 юни.

DC може и да се оцапаха с „Батман срещу Супермен“ и „Отряд самоубийци“, но с „Жената чудо“ им се получи. Феновете на Ди Си комиксовата вселена могат да си отдъхнат – критиците одобряват Wonder Woman, всякакви притеснения за преждевременна смърт на дългосрочните планове на Уорнър Брос са преувеличени, Марвел вече имат конкурент в кината. Далеч съм от мисълта, че „Жената чудо“ е перфектен филм – не е, но е достатъчно добър, за да го препоръчам. А ако го сравня с предните два опита, е направо шедьовър.

Вие вече познавате Жената чудо от срещата й с Батман и Супермен. Гал Гадот получи своя шанс да ви спечели и се възползва максимално от него. Вие я познавате като яката мацка, способна да посрами двата емблематични образа и да им спаси задниците от всички бъркотии, които успеят да набъркат, без да й мигне окото. Тя обаче не е била винаги такава. Напротив, започнала е като наивно дете, пораснало в също толкова наивно девойче, което се впечатлява от всичко, вижда света в черно и бяло и е готово да се бори за доброто и любовта. „Жената чудо“ е историята за това как Даяна влиза в света на хората и пораства – открива както нюансите на човешката природа, така и истината за самата себе си.

Гал Гадот наистина е перфектен избор за ролята. Тя умело играе почти неуязвимата супергероиня, способна да изтреби цял полк за около минута, но още по-умело играе девойчето, откриващо света. Даяна изобщо не опитва да прикрива и най-суровите си емоции, когато влиза за първи път в Лондон. Тя не вижда смисъл да го прави, за нея всякакви интриги, лъжи, двуличия, лицемерничене и др. елементи от човешкото общуване, са непознати. Не се е сблъсквала с тях на своя райски остров Темискира. Не се притеснява да си каже, когато не разбира нещо, или да изрази ярко задоволството си, когато опита някоя непозната наслада, като сладоледа, например. Не крие това, което чувства, доверява се на околните и вярва в тяхната най-добра страна. Това, че има свръхчовешка сила, не я кара да се държи мъжки, напротив, тя си остава емоционална и искрена – жена.

Нещо повече, женската й природа е като бонус-суперсила. Тя умее да разрушава, когато се налага, но повече от всичко иска да опазва, да създава, да обича, да раздава нежност и любов. Според митологията на амазонките, те носят отговорност за човечеството, но за Даяна хората не са просто задължение или божествен дълг, те са нейни деца и тя трябва да ги закриля, независимо какви лични проблеми има самата тя. От тази гледна точка, Жената чудо е както много силен и въздействащ образ, така и много различен от типичните супергерои-мъжкари. Тя доказва своето право да стои сред най-големите супергерои и едновременно с това внася глътка така необходима свежест на застоялия жанр.

Крис Пайн също прави добра роля като нейния любовен интерес – британски шпионин от Първата световна война. Той си има своите особености и стремежи, не е просто притурка, която да подсили образа на главната героиня. Свикнал да бъде представител на силния пол, „над средното ниво“, да взима водачеството, той не знае как точно да се държи около Даяна, която е всичко друго, но не и покорна, крехка и възпитана дама. Едно е да се довериш на бойните си другари, но да влезеш в боя с кльощава мацка и да й повериш да ти пази гърба е съвсем друго. И ако я оставиш да командва или да действа необезпокоявана, тъй като тя е най-боеспособната от околните, къде трябва да поставиш границата и да спреш, за да не се превърнеш в слуга или страничен персонаж? А кой от двамата би бил по-доминиращия в любовта, след като и двамата са лидери? Именно „борбата“ на двамата за лидерство в различни моменти, ситуациите, в които единият надделява, а в последствие другият поема лидерството, правят героите достойни и равнопоставени, а самата тя и сблъсъкът между културите са деликатно и хитро заложени. Ясно е, че Даяна е по-важната, тъй като е Жената чудо от заглавието, но и Стийв е силен персонаж, важен за сюжета и интересен сам по себе си – не просто инструмент за феминистко послание, както можеше да се очаква.

Режисурата на Пати Дженкинс е много добра, историята се развива с подходящо темпо, моментите с емоционален заряд са адекватно подсилени, а Зак-Снайдеровите екшън кадри изглеждат също толкова впечатляващо (и компютърно), колкото и в другите филми от вселената, макар и да са по-малко на брой. Може и да не се разплачете на Wonder Woman, но високият заряд се усеща и е друг голям плюс на филма – има малко романс, но далеч не е преекспониран или насилен като този между Супермен и Лоис Лейн. Подпомага и адекватният саундтрак, екипът на който трябва да благодари на Junkie XL за основната тема, която спокойно може да рециклира по няколко пъти.

За съжаление, има и минуси и те са свързани с комиксовото начало. Злодеите са също толкова слаби, колкото тези на Марвел от ранните им филми. Тяхното поведение няма много логика, липсва им дълбочина, нямат и кой знае каква заплашителност. Не са далеч от карикатури с недотам ясни функции, особено когато хихикат след умъртвяването на хора. За външния вид на Арес няма и да започвам. Нито пък за вълшебните газове на Доктор Отрова или фентъзито, което се разиграва на Темискира. Тяхната приземеност е толкова, колкото и на Батманите от времето на Джоел Шумахер (не че нещо, ама нали DC се стремяха да са реалистични?). Последната реплика пък е толкова банална, че е шокиращо, че изобщо е допусната.

Любопитно е „решен“ езиковият проблем – за да не се игнорира темата как така в Темискира, Великобритания, Германия и Белгия всички се разбират с Даяна, е казано, че амазонките владеят хиляда езика (макар и със странен насилен акцент). Така Жената чудо може спокойно да си комуникира с всички хора по света. И наистина – в Белгия си говорят на холандски (явно са във фламандската част), в Англия – на английски, французите – на френски. Извадени от това уравнение са обаче германците – те си говорят помежду си на английски, с насилен и смешен немски акцент. Но те така или иначе са представени като толкова зли, че не заслужават собствен език – хак да им е като само воюват.

За щастие, комиксовите елементи не са толкова силно застъпени, колкото в предишните филми и именно това помага на „Жената чудо“ да проработи. Може би защото режисьорката е била по-концентрирана върху феминисткото послание, отколкото върху фенбойщина по стари книжки с картинки. Страхотно е, че вече има супергероиня, която е силна колкото мъжете, без да губи женствеността си. Е, ако тръгнете да се замисляте какво толкова й е по-различното, щом и нейният метод за победа над злодея е бой и патаклама, ще видите, че женското начало не е чак толкова силно застъпено, но да не прибързваме – крачка по крачка. Има си комиксови формули, които не се пипат, засега, а и така постигнатото е Много.

Подходих доста скептично към Wonder Woman и може би точно това помогна да ми хареса. Летвата, която трябваше да бъде прескочена, не е никак висока и подозирам, че следващите филми от DCEU ще ни върнат пак на нейното ниво. Но е хубаво, че преди това получихме глътка свеж въздух и надежда, че не всичко от тази вселена ще бъде ужасно. Желая на следващите филми от нея успех и да вървят нагоре – има още вода да изпият, преди да стигнат Марвел, но поне вече направиха сериозен скок нагоре. Малко по-позитивно и оптимистично ревю можете да гледате на видео от нашия (бивш?) сътрудник Станимир Ставрев.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.30)

5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Славяна

На мен пък особено много ми хареса филма, може би защото феминистичната ми страна ликуваше за натриването на мъжките носове от едно девойче. Но пък като новоомъжена жена ясно си давам сметка, че без мъже не може и не трябва, и ми харесва, че Даяна някак си го осъзнава и това си личеше. Гал гадот е прелестна и влезе в ролята според мен идеално! Цялата им компания беше много симпатична, но с Арес се изложиха. Искаше ми се и да видя какво става с Темискира, но предполагам, че и в комиксите не емного ясно(честно с ДС съм най-зле от към комиски) Като цяло и аз бях с ниски очаквания и сигурно заради това ми хареса толкова.

Станимир Ставрев

Аз винаги съм бил парт-таймър 🙂

e01

Тогава значи всичко е ток и жица. Има екшън, ефекти, красиви герои и забавни моменти. 6+

Петър Атанасов

Арес беше абсурден наистина 😀 И въпроси наистина има, но това е комиксов филм, и то от вселената на Батман срещу Супермен. Нека не сме прекалено строги и мислещи :))

e01

Оценката тука е малко завишена според мен. Актрисата е страхотна, но историята и ми повдига някои въпроси които останаха без отговори.
Честно казано Арес със тоя мустак изглеждаше супер нелепо.