Може ли войната по пътищата да бъде наслада за душата?

Може! Щом става дума за „Лудия Макс: Пътят на яростта“ – по кината от 15 май.

Рядко се случва да очакваш някой филм с нетърпение и той да не те разочарова. Рядко се случва и неценител на екшъните като мен да се впечатли от филм, който е 90% нон-стоп екшън. Но когато този екшън е невероятно красив и спиращ дъха, няма как да не бъде оценен с два палеца нагоре. Mad Max: Fury Road определено надмина високите ми очаквания и, просто казано, ми напълни душата! Преди да прочетете ревюто, припомнете си трейлъра:

Сюжетът, както може да се очаква, е сравнително елементарен, но пък е ефективен и реализиран добре. Скиторещият из превърнатата в пустиня Земя, Макс, за пореден път е пленен (спокойно, няма нужда да сте гледали предишните филми от поредицата) и е отведен в кралството, или по-точно поселището, на Безсмъртния Джо. Последният е абсолютно побъркан диктатор, успял да се издигне до полубожество в очите на поданиците си. Неговият верен командир Ярост (Фюриоса) обаче е на път да го предаде – тя е скрила в камиона си петте му съпруги (секс-робини/преносителки на децата му) и планира да ги отведе до старата си родина, където те да бъдат свободни. Безсмъртния Джо, разбира се, няма да остави своята собственост да му се изплъзне и лудешкото преследване ще започне още преди да сте осъзнали напълно колко побъркани са всички в този пост-апокалиптичен свят.

„Лудия Макс: Пътят на яростта“ определено е от типа филми, в които визията е много важна и изпипана до най-малкия детайл, но това не значи, че сюжетът страда. Въпреки пост-апокалиптичната обстановка, абсурдно яките коли и всички странности на обществото, изградено от Безсмъртния Джо, тази вселена си остава по-реалистична, по-човешка и по-обмислена от „Бързи и яростни“ например 🙂 Мисълта ми е, че красивата визия и праволинейният сюжет не бива да ви заблуждават – бързо ще се потопите в атмосферата, ще харесате героите и ще сте на ръба на седалката докато те се борят за оцеляване на високи обороти.

mad max ppТитулярният герой определено няма чак толкова централна роля, колкото може да се предположи, но това не е задължително недостатък (особено ако сте феминистка). Докато в предишните филми от поредицата Макс беше сякаш единственият нормален в разпадащия се свят, тук вече и той е толкова побъркан, колкото всички останали, или поне на косъм от това да бъде. Макс се бори за оцеляване и не му пука кого ще нарани по пътя си, но същевременно на съвестта му тежат душите на всички онези, които не е успял да спаси в приключенията си досега. Измъчват го не само жаждата и жегата, но и зловещи (ама наистина зловещи) видения на мъртво момиченце. Макар да има около 5 реплики във филма, Том Харди отлично пресъздава образа на човек, който отчаяно търси изкупление.

Същата е целта и на Ярост, която се обръща срещу тиранина, на когото досега е служила (не по своя воля – и тя е била на практика робиня като всички останали). Тя е водещият женски образ и също е доста интересна и способна в екшън сцените. Всъщност, ако Макс отсъстваше от филма, Чарлийз Терон спокойно можеше да го изнесе сама на гърба си. Героинята й е само една идея по-приказлива от Макс, което означава, че има около 6-7 реплики, но е също толкова пълнокръвна и влизаща под кожата, дори повече.

Колкото до Безсмъртния Джо… откъде да започна? От майките, чието мляко се източва в покоите му, за да може той и изродското му семейство да го пият, от собственическото му отношение към всичко и всекиго около него, от огромните количества вода, които държи в недрата на скалата си, докато хората около него жадуват (той им пуска само по малко, да не би да ги пристрасти – грижи се за тях!) или може би от наподобяващия кукла на конци музикант, свирещ на бълваща огън китара, която краси (и озвучава) предницата на личния му камион? За самия Джо, миналото му или мотивацията му нищо не става ясно, но детайлите около него са достатъчно красноречиви и впечатляващи.

Въпреки че чуждестранните ревюта се надпреварват да хвалят Том Харди и Чарлийз Терон за съответните им роли, според мен филмът беше откраднат от Никълъс Холт, когото по принцип не харесвам. Той е Нукс, един от полухората, войници-камикадзета, отгледани от Джо, за да му служат за покорна армия, готова да даде живота си за него. Те се раждат болни и с кратък живот, а мозъците им са промити от рано, за да знаят, че единствената им функция е да умрат за полубожествения им господар. Нукс усеща, че тялото му вече го предава, а бягството на Ярост и петте съпруги му дава идеалната възможност да оползотвори смъртта си и да отиде във Валхала, печелейки одобрението на Безсмъртния Джо. Но въпреки всички опасности, в които се втурва с отворени обятия, не това му е писано…

mad max 4Може би основната причина толкова да харесам филм, в който през повечето време или се преследват с коли, или се бият, или се стрелят, или комбинират по няколко от тези дейности, е фактът, че всичко това се случва с някаква идея и с истински залог за героите. Нещо повече, чрез детайли, действия, погледи актьорите успяват да развиват сюжета и химията помежду си дори докато около тях валят куршуми и джанти от експлодирали коли. В повечето филми екшънът слага сюжета на пауза и ние сме възприели това за нормално, но тук двете се развиват паралелно и са неразривно свързани по много красив и ефектен начин. Персонажите пък не са просто инструменти на историята или пушечно месо за визуален ефект – когато някой от тях страда или умре, емоционалният заряд е доста висок и няма как да ви остави безразлични.

Ако не е станало ясно от коментара досега, режисурата на „Лудия Макс: Пътят на яростта“ е висш пилотаж сред блокбъстърите. Трейлърът по-горе ви показва малка част от красотата и лудостта на филмовата вселена. Специалните ефекти са на топ ниво, екшънът е феноменален. Компютърните ефекти са сведени до минимум, а практическите ефекти са като от най-качествените филми на 90-те, само че повече. Единствено забележка за визията може да се направи заради оливането с цветовата гама – тя е ограничена до наситено жълто/оранжево и наситено синьо, поради което изглежда малко неестествено и еднообразно след известно време. Отбелязвам това не защото е кой знае какъв проблем, а просто се чувствам длъжен да намеря и кусур, колкото и минимален да е той.

Всъщност, единственият по-сериозен недостатък, който ми направи впечатление, е преводът. Това не е добър знак за филм, в който има общо около 20-тина реплики (добре де, хиперболизирам, повече са, но не се усеща така – като не отчитам това за недостатък – както споменах, сюжетът се развива не само чрез диалог). По-конкретно, не ми се понрави, че част от имената и титлите са запазени, както са в оригинал (Сплендида), а друга част са преведени на български, и то не много адекватно (Imperator Furiosa – командир Ярост, Immortan Joe – Безсмъртния Джо). За зрител, който не знае английски, това ще отнеме от чара на филма. Да, в оригинал може да звучат леко объркващо, тъй като Фюриоса не е наистина императрица, а Immortan трябва да е Immortal, ако търсим правилната дума, но защо да намаляваме от уникалността на филма, изразяваща се включително и в шантави имена и титли?

Евентуално, можем да споменем и саундтрака като елемент от филма, който е малко под очакванията. Трейлърите загатнаха за нещо много яко и в това отношение, но през повечето време вървеше основната тема от горното клипче, преработена по различни начини. Не че това е лошо – даже се надявах да я чуя в по-дълъг вариант, защото ми хареса още от трейлъра, просто можеше да има и нещо повече. Този бял кусур обаче в никакъв случай не означава, че саундтракът не е над средното ниво за филмите от последните години по принцип. Чуйте сами основната тема под този абзац – супер си е.

И така, „Лудия Макс: Пътят на яростта“ работи и успява да се отличи във всяко едно отношение. Той издига лудостта на по-високо ниво, където тя е не просто шокираща, но и уважавана и красива. Филмът разполага с елементарен, но изненадващо дълбок и провокативен сюжет, интересни герои, силен емоционален заряд и много, много добър екшън! Джордж Милър скоро започва осмото си десетилетие, а е вкарал повече свежест и енергия в творбата си от режисьори на половината на годините му. Подозирам, че след Mad Max: Fury Road дълго време филмите, които ми попадат, ще оценявам с повдигане на устните и презрителен коментар: „Посредствено!“.

 

бележникМоята оценка:

История – 5.50
Герои – 6-
Режисура и ефекти – 7
Актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6+
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,83)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
11 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Dzhaner

Абсурден филм, супер откачен, държи те от първата до последната сцена. Напълно си е заслужил високите оценки. Да не говорим, че е най-доброто 3D заснемане и за това задължително трябва да се гледа на кино 🙂

Gloripeace

инфо за продължението; Чарлийз няма мерак явно –
@cinefish . bg / Prodaljenieto-na-Ludiya-Maks-Patyat-na-yarostta-se-sdobi-s-oficialno-zaglavie-news14222.html
Като по-активна героиня във филма за Макс, ако 2-ра част бе с нейното име – той да се появява ли въобще? По-скоро ако искат Харди да блесне – трябва да е нещо различно, с него предимно. А и като старите филми, ако първият е като подготовка за „Воина на пътя“, то дали ще успеят отново да вдигнат летвата (със сюжета)?
Ще има 4 комикс-предистории MAD MAX: FURY ROAD – „NUX & IMMORTAN JOE“, „FURIOSA“, 2x“MAD MAX“. „Лудия Макс“ крещи за подобен арт (вж. INSPIRED ARTISTS. А графични истории по хитови филми последните години са доста добри: „Dark Horse’s Fire and Stone“ (Prometheus&AvP), „Predators“, „Man of steel“ (Supergirl), „Godzilla“, „Pacific Rim“ etc).
🙂 цялата чаша е пълна – наполовина с течност / въздух!

Петър Атанасов

The Wasteland е много по-добро заглавие от Mad Max: Furiosa. Ако Милър беше останал на първия вариант, вече щях и аз да се притесня 🙂 Да се надяваме Фюриоза наистина да получи свое разклонение и да не се появява във филмите повече (освен евентуално за малко, като кралица на града, оставен от Безсмъртния Джо примерно).

По принцип съм фен само на „The Road Warrior“, но си прав за едно – субективността винаги е фактор, когато се оценява някаква форма на изкуство. Независимо дали хвалиш, или плюеш нещо, мнението ти, колкото и да се опитваш да го аргументираш, винаги ще си остане субективно, защото е плод на лични възприятия. Чашата е една и съща, просто за някои хора е полупразна, а за други – полупълна. Дори най-популярните и уважавани филми в историята на киното не са перфектни и има хора, които ги одумват. Все едно да попадна на човек, който мрази „Властелинът на пръстените“ и да се опитвам да го убедя защо да го хареса. Няма как да стане. 🙂

Колкото до „Лудия Макс“ – вече е официално заглавието на сикуъла, така че се надявам той поне да промени мненито ми за новата поредица. Също така, Фюриоза има спешна нужда от собствен спиноф. 🙂

Петър Атанасов

Прочетох твоето ревю, скротуме, и ми се струва, че голяма част от недоволството ти идва от това, че си фен на първите три филма и този не е отговорил на очакванията ти. Но това си е субективно. Аз изгледах първите три филма преди няколко седмици и ставаха, но като не съм ги минал докато съм бил дете, няма как да им стана фен сега. Може би затова и четворката толкова ми хареса.

Най-валидният ти аргумент е за слабия сюжет и липсващия диалог, но може би и там е субективно, защото за мен сюжетът и диалогът бяха в идеалното количество за екшън от такъв тип. Малко, но много на място. И нещо, което досега много рядко съм виждал – в повечето филми върви, върви някакъв сюжет и после бам – екшън, в който бум, тряс, ама нищо не се случва реално. Тук докато вървят експлозиите, има и някакво развитие – Харди и Терон си развиват известна химия помежду си, от време на време някой герой умира… не е дупка. През цялото време си на ръба и ти пука какво ще стане с героите. А и на мен ми хареса опита за романс между Нукс и червенокосата 🙂

Съгласен съм също и с това, че е странно филмът да се казва „Лудия Макс“, а Макс да е сведен до помагач на Фюриоза. Но не мисля, че е фатално и смятам, че самият Макс имаше достатъчно развитие. Самият Макс не прави нещо по-различно, отколкото в The Road Warrior, просто не се акцентира толкова на него. А Фюриоза и съпругите са достатъчно интересни, за да не ми пречи това.

Не смятам и че загатнатите теми (безсмислието на войната, постапокалиптичната религия, диктатурата, мъжка агресия срещу женски мир) са започнати и захвърлени недоизползвани. Използвани са си добре, просто не ти навират поуката в лицето. Дори и да не си съгласен, не може да отречеш, че пак са на много по-високо ниво, отколкото би очаквал от поредния екшън в кината.

ПС: Сега видях, че ти имаш проблем и с атмосферата – тук няма какво да спорим, защото явно е чисто субективно. За мен атмосферата е феноменална.

Саундтракът може и да е добър, но филмът не е. Или поне не е толкова добър, колкото всички го описват. Най-малкото не е това, което трябваше да е.

Петър Атанасов

Впрочем, май ще си взема думите назад за саундтрака, днеска цял ден слушам музиката от клипчето и се зарибих. Трябваше 6- да му дам, а не 5.50, ама карай 🙂 А Junkie XL не е чак толкова неизвестен образ, че да го представяш така хаха 🙂 Даже му имам 1-2 парчета на компютъра. И четох още ревюта на филма, всички го хвалят супер много – за пръв път моето мнение да съвпадне изцяло с това на останалите 🙂

Драго

Саундтрака го е правил един образ Junkie XL. Едно време руските пирати му пробутаха песните за „албум на Prodigy“, но пича определено си разбира. Добре си го написал от това което съм чувал като ОST можеше и по -добре 😉

Иван Петков

Оценка 9 в IMDB, 99% Rotten Tomatoes, навсякъде го хвалят… Явно е добър 🙂

Миро

Надъхаме ! 🙂