5 коментара
Блейд Рънър 2049 - ревю

Величествена антиутопия

Ревю без спойлери на филма „Блейд Рънър 2049“, вече по кината.

Обикновено гледаме да сме готови с ревютата на филмите още преди да са тръгнали официално по кината, но при „Блейд Рънър 2049“ имаше извънредни обстоятелства. Което е жалко, защото филмът е страхотен и ако някой изпусне да го гледа на кино (все тая дали на 2 или 3D, но колкото по-голям екран, толкова по-добре!) заради закъснението на ревюто, ще ме е яд. В текста по-долу ще разгледам защо Blade Runner 2049 граничи с шедьовър и на какво се дължат възторжените отзиви на критиците, както и защо приходите му са под очакванията и целият проект незаслужено върви към загуба.

Бутон за зареждане на YouTube видео

С какво „Блейд Рънър 2049“ е толкова добър?

Не знам откъде да започна отговора на този въпрос, защото филмът се отличава от масата с безброй качества. В Blade Runner 2049 са вложени много мисъл, изобилие от идеи, трогателен и размиващ граници сюжет, впечатляващи визии, спиращ дъха саундтрак, потресаващо внимание към детайла, много труд и старание от целия екип. Запазена е нереалната и мрачна киберпънк стилистика от оригинала. Земята е тотално различна от нашата, но същевременно много от елементите са реалистични, а бъдещите отношения между хора, машини и всичко между тях са представени така, както е вероятно да се случат някой ден. Донякъде е запазено и темпото, което не препуска, а отделя време на многозначителни погледи, ретардации и пейзажи, но без да се губи от съспенса и без да става досадно, както в оригинала от 1982 г.

„Блейд Рънър 2049“ е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН за феновете на фантастиката, защото въплъщава всичките й идеали. Повдига философски въпроси, за които филмът донякъде има отговор и ви предава посланието си, но ви оставя и сами да си отговорите на тях, стига да имате интелектуалния капацитет. Представя ви нова съзнателна форма на живот, едновременно близка и далечна от нас. Играе по нови правила, които позволяват неочаквани обрати и ви предизвикват да промените мисленето си, да разширите представите си и да освободите ума си. Пренася ви в един прекрасно изграден друг свят, но и служи за предупреждение към нашия, който може да се е запътил натам. Феноменалните пейзажи са отблъскващи като антиутопия, място, където не бихме искали да живеем, но и невероятно красиви за гледане. Колкото и дълго да ги показва екранът, не е достатъчно да им се насладите. Не е редно да се интересувате от научна фантастика и да нямате интерес към Blade Runner.

Изображение с име: br6

За какво става дума?

Земята от бъдещето е изхабено място (забележете, че става дума за 2049 г. във вселената от първия филм, където 2019 не беше много по-различна, а не за опит да се прогнозира бъдещето в нашата вселена). Човечеството е изцедило ресурсите й я е превърнало в мъглива бетонна пустиня. Въпреки че много хора, особено по-заможните, са напуснали родния си свят, за да се пренесат към някоя от колониите на други планети, Земята все още е пренаселена. Човечеството пък продължава да иска да се развива и да покорява нови и нови върхове. За съжаление, за целта му е нужна работна сила – роби. Не е хубаво робите да са хора, затова корпорация Тайрел (от 2019 г. във вселената на първия филм), а днес Уолъс (от 2049 г., преименувана на новия си собственик) строи репликанти – роботи с човешки вид и емоции, които да вършат черната работа. Старите репликанти са почти изтребени, но все още има техни останки, които заплашват човешката цивилизация. Новите са по-послушни, но също имат потенциала да осъзнаят силата си и да застрашат създателите си. Същевременно, корпорация Уолъс няма капацитета да задоволи цялото търсене и отчаяно търси начин да запроизвежда повече.

Главният герой, Кей, е от новите репликанти. Нещо повече, той е блейд рънър – ловец на стари репликанти, които застрашават днешния ред. Кей попада на много странен случай – при поредното убийство на репликант (или пък да го наречем деактивиране, защото те не се водят хора?), намира заровен труп на репликантка, родила дете. Това не е предвидено да се случва, репликантите не могат да се размножават и това е един от елементите, който им пречи да бъдат хора. Ако се окаже, че могат, тогава хората стават излишни и репликантите спокойно могат да въстанат и да ги изтребят, за да наследят вселената. От друга страна, такава възможност би позволила на корпорация Уолъс да произвежда много повече. Затова пазителите на реда искат знанието да се потули и възможността да се елиминира, а корпоративният господар – да се използва и внедри в производството.

Бутон за зареждане на YouTube видео

На Кей е възложено да открие детето, родено от заровената преди 30 години майка, и да го убие, за да потули случая. Но корпорацията също ще го следи изкъсо, защото се нуждае от ноу-хауто за собствените си цели, колкото и да е опасно. Но този случай разтърсва света на иначе железния Кей, защото пробужда у него интересни спомени, които го карат да се усъмни – дали пък той не е изгубеното дете, специалният и избраният да поведе събратята си към свободата? Кои са били майка му и баща му, ако не е произведен, а роден? Кои спомени са истински и преживени и кои са фабрично имплантирани в ума му?

Историята е изключително интересна и предизвикателна сама по себе си, но към нея има още един елемент, който за мен беше любим. Търсейки къде се намира той по скалата между човек и машина, както и лекувайки самотата си, Кей живее с Джой – холограма на жена, която е създадена да обича и подкрепя собственика си, да го кара да се чувства добре. Джой е перфектна. Красива е, умна е, адаптивна е, самата тя е изкуствен интелект, която е твърде близка до човека. С нея е свързана и любимата ми сцена, която беше едновременно трогателна, еротична и доста некомфортна за гледане, но определено провокативна. Джой също е продукт на корпорация Уолъс и също е трудно да се определи доколко е човек и доколко машина. Вие бихте ли могли да се влюбите в нея? Не мисля, че ще е твърде трудно, а тя е много добра в преодоляването на съмненията и бариерите ви. Какво означава това за самите вас, както и за любовта и самотата в бъдещето?

Изображение с име:

Трябва ли да сте гледали първия филм и кой е по-добър от двата?

Не е задължително чак да сте го гледали, но е добре поне да сте запознати с нещата в основни линии. В него се започва историята с репликантите, придобили човешки емоции и размиването на границата между човек и машина. Рик Декард (Харисън Форд) е главният герой там, влюбва се в Рейчъл, последно поколение репликант, като накрая дори той самият започва да се съмнява дали произходът му е органичен или фабричен. Може да се каже, че историята им продължава в 2049, но не са главни герои. Всъщност, Харисън Форд се появява чак някъде след 90-тата минута, когато Кей вече е готов да го открие. За кратко се появява и Рейчъл чрез технология, подобна на тази от Rogue One.

Лично за мен продължението е много по-добро от оригинала. Старият филм несъмнено е класика и заслужава възхищение, също има гениални идеи, оригинален и революционен е, но ми дойде прекалено муден, дори мъчително бавен на моменти, както и постен откъм декори. Факт е и че го гледах твърде късно, много след десетките му по-късни имитации. „Блейд Рънър 2049“ няма как да бъде толкова фундаментално разтърсващ, защото вече не е първият по вида си, но е повече от достойно продължение. Взети са най-добрите елементи на стария филм, модернизирани са и са добавени много нови, които по нищо не отстъпват в качествата си. Феновете на оригинала несъмнено ще харесат продължението, а останалите е добре да му дадат шанс, дори и да не знаят нищо за него.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Защо филмът върви към финансов провал?

Уви, продуцентите явно са надценили маркетинговия потенциал на Blade Runner 2049, както и шума около него. Киноманите наистина го очакваха с нетърпение, но те са малка, макар и шумна, част от цялата аудитория и нерядко е грешка по нея да се съди за всички останали. Старият филм може днес да се възприема като култова класика, но също се е представил зле в кината. Въпреки че е още жив, това не е силен бранд от типа на „Междузвездни войни“ или „Батман“, който да привлече орди от зрители само с името си (макар че се държи така, сякаш е). На всичкото отгоре, в него са инвестирани към 300 милиона долара за продукция и реклама. Необходими са много, много зрители, за да се избият тези пари. Колкото по-голямо е нивото, при което продуцентите излизат на нула, толкова по-вероятно е да се говори за провал дори при стотици милиони продадени билети за кино.

Какво пречи на масовия зрител да отиде в киното и да гледа „Блейд Рънър 2049“? Може би е високата концепция и знанието, че филмът изисква замисляне, а не изключване на мозъка. Усещането за инди арт европейски филм, а не за масов американски блокбъстър. Може би почти трите часа времетраене. Или твърде абстрактните трейлъри. Липсата на достатъчно големи имена в екипа (Дени Вилньоф е превъзходен режисьор, но за ценителите, а не за тълпите. Харисън Форд е вече възрастен, а Раян Гослинг не е показал особена притегателна сила на името си, за разлика от Раян Рейнолдс, например. Сред жените в състава сме чували само за Робин Райт, останалите са неизвестни, били те и талантливи). Недостигът на екшън. Може би самите студия и разпространители носят вината си за това, че отгледаха една комиксова публика, която не се интересува от интелигентно кино, а предимно от зрелища и злободневни теми. Която гледа на фантастиката като разклонение на супергеройския жанр или извинение за космически битки и повече експлозии, а не на платформа за дълбокомислени сюжети и философски идеи.

Разбира се, могат и да се намерят недостатъци във филма, като някои дупчици в сюжета или пък тук-таме излишно протакана сцена, но това са бели кахъри и със сигурност не са толкова многобройни или осезаеми, че да се отразят на отзивите от реално гледалите го и оттам на посещаемостта.

Изображение с име: br8

Извод

„Блейд Рънър 2049“ е повече от достойно продължение на оригинала (някои дори го наричат едно от най-добрите продължения, правени някога) и филм, който силно препоръчвам. Дори и да си остане недооценен от бокс-офиса, чест прави на Колумбия и Уорнър Брос, че са се захванали с него и са му дали всичко необходимо, както и на Дени Вилньоф, който е вложил душата си в творбата. Съвремието ни може да не го оцени, но има достатъчно дадености да се смята за класика в бъдеще. Идните години ще покажат дали ще има още филми в поредицата – творците са готови с идеи, но засега финансовите перспективи не са добри. На нас ни остава да сме благодарни за това, което сме получили, защото то никак не е малко.

 

Изображение с име: бележникМоята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6+
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Отличен (6.00)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата