Блейд Рънър 2049 - ревю

Величествена антиутопия

Ревю без спойлери на филма „Блейд Рънър 2049“, вече по кината.

Обикновено гледаме да сме готови с ревютата на филмите още преди да са тръгнали официално по кината, но при „Блейд Рънър 2049“ имаше извънредни обстоятелства. Което е жалко, защото филмът е страхотен и ако някой изпусне да го гледа на кино (все тая дали на 2 или 3D, но колкото по-голям екран, толкова по-добре!) заради закъснението на ревюто, ще ме е яд. В текста по-долу ще разгледам защо Blade Runner 2049 граничи с шедьовър и на какво се дължат възторжените отзиви на критиците, както и защо приходите му са под очакванията и целият проект незаслужено върви към загуба.

С какво „Блейд Рънър 2049“ е толкова добър?

Не знам откъде да започна отговора на този въпрос, защото филмът се отличава от масата с безброй качества. В Blade Runner 2049 са вложени много мисъл, изобилие от идеи, трогателен и размиващ граници сюжет, впечатляващи визии, спиращ дъха саундтрак, потресаващо внимание към детайла, много труд и старание от целия екип. Запазена е нереалната и мрачна киберпънк стилистика от оригинала. Земята е тотално различна от нашата, но същевременно много от елементите са реалистични, а бъдещите отношения между хора, машини и всичко между тях са представени така, както е вероятно да се случат някой ден. Донякъде е запазено и темпото, което не препуска, а отделя време на многозначителни погледи, ретардации и пейзажи, но без да се губи от съспенса и без да става досадно, както в оригинала от 1982 г.

„Блейд Рънър 2049“ е ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН за феновете на фантастиката, защото въплъщава всичките й идеали. Повдига философски въпроси, за които филмът донякъде има отговор и ви предава посланието си, но ви оставя и сами да си отговорите на тях, стига да имате интелектуалния капацитет. Представя ви нова съзнателна форма на живот, едновременно близка и далечна от нас. Играе по нови правила, които позволяват неочаквани обрати и ви предизвикват да промените мисленето си, да разширите представите си и да освободите ума си. Пренася ви в един прекрасно изграден друг свят, но и служи за предупреждение към нашия, който може да се е запътил натам. Феноменалните пейзажи са отблъскващи като антиутопия, място, където не бихме искали да живеем, но и невероятно красиви за гледане. Колкото и дълго да ги показва екранът, не е достатъчно да им се насладите. Не е редно да се интересувате от научна фантастика и да нямате интерес към Blade Runner.

За какво става дума?

Земята от бъдещето е изхабено място (забележете, че става дума за 2049 г. във вселената от първия филм, където 2019 не беше много по-различна, а не за опит да се прогнозира бъдещето в нашата вселена). Човечеството е изцедило ресурсите й я е превърнало в мъглива бетонна пустиня. Въпреки че много хора, особено по-заможните, са напуснали родния си свят, за да се пренесат към някоя от колониите на други планети, Земята все още е пренаселена. Човечеството пък продължава да иска да се развива и да покорява нови и нови върхове. За съжаление, за целта му е нужна работна сила – роби. Не е хубаво робите да са хора, затова корпорация Тайрел (от 2019 г. във вселената на първия филм), а днес Уолъс (от 2049 г., преименувана на новия си собственик) строи репликанти – роботи с човешки вид и емоции, които да вършат черната работа. Старите репликанти са почти изтребени, но все още има техни останки, които заплашват човешката цивилизация. Новите са по-послушни, но също имат потенциала да осъзнаят силата си и да застрашат създателите си. Същевременно, корпорация Уолъс няма капацитета да задоволи цялото търсене и отчаяно търси начин да запроизвежда повече.

Главният герой, Кей, е от новите репликанти. Нещо повече, той е блейд рънър – ловец на стари репликанти, които застрашават днешния ред. Кей попада на много странен случай – при поредното убийство на репликант (или пък да го наречем деактивиране, защото те не се водят хора?), намира заровен труп на репликантка, родила дете. Това не е предвидено да се случва, репликантите не могат да се размножават и това е един от елементите, който им пречи да бъдат хора. Ако се окаже, че могат, тогава хората стават излишни и репликантите спокойно могат да въстанат и да ги изтребят, за да наследят вселената. От друга страна, такава възможност би позволила на корпорация Уолъс да произвежда много повече. Затова пазителите на реда искат знанието да се потули и възможността да се елиминира, а корпоративният господар – да се използва и внедри в производството.

На Кей е възложено да открие детето, родено от заровената преди 30 години майка, и да го убие, за да потули случая. Но корпорацията също ще го следи изкъсо, защото се нуждае от ноу-хауто за собствените си цели, колкото и да е опасно. Но този случай разтърсва света на иначе железния Кей, защото пробужда у него интересни спомени, които го карат да се усъмни – дали пък той не е изгубеното дете, специалният и избраният да поведе събратята си към свободата? Кои са били майка му и баща му, ако не е произведен, а роден? Кои спомени са истински и преживени и кои са фабрично имплантирани в ума му?

Историята е изключително интересна и предизвикателна сама по себе си, но към нея има още един елемент, който за мен беше любим. Търсейки къде се намира той по скалата между човек и машина, както и лекувайки самотата си, Кей живее с Джой – холограма на жена, която е създадена да обича и подкрепя собственика си, да го кара да се чувства добре. Джой е перфектна. Красива е, умна е, адаптивна е, самата тя е изкуствен интелект, която е твърде близка до човека. С нея е свързана и любимата ми сцена, която беше едновременно трогателна, еротична и доста некомфортна за гледане, но определено провокативна. Джой също е продукт на корпорация Уолъс и също е трудно да се определи доколко е човек и доколко машина. Вие бихте ли могли да се влюбите в нея? Не мисля, че ще е твърде трудно, а тя е много добра в преодоляването на съмненията и бариерите ви. Какво означава това за самите вас, както и за любовта и самотата в бъдещето?

Трябва ли да сте гледали първия филм и кой е по-добър от двата?

Не е задължително чак да сте го гледали, но е добре поне да сте запознати с нещата в основни линии. В него се започва историята с репликантите, придобили човешки емоции и размиването на границата между човек и машина. Рик Декард (Харисън Форд) е главният герой там, влюбва се в Рейчъл, последно поколение репликант, като накрая дори той самият започва да се съмнява дали произходът му е органичен или фабричен. Може да се каже, че историята им продължава в 2049, но не са главни герои. Всъщност, Харисън Форд се появява чак някъде след 90-тата минута, когато Кей вече е готов да го открие. За кратко се появява и Рейчъл чрез технология, подобна на тази от Rogue One.

Лично за мен продължението е много по-добро от оригинала. Старият филм несъмнено е класика и заслужава възхищение, също има гениални идеи, оригинален и революционен е, но ми дойде прекалено муден, дори мъчително бавен на моменти, както и постен откъм декори. Факт е и че го гледах твърде късно, много след десетките му по-късни имитации. „Блейд Рънър 2049“ няма как да бъде толкова фундаментално разтърсващ, защото вече не е първият по вида си, но е повече от достойно продължение. Взети са най-добрите елементи на стария филм, модернизирани са и са добавени много нови, които по нищо не отстъпват в качествата си. Феновете на оригинала несъмнено ще харесат продължението, а останалите е добре да му дадат шанс, дори и да не знаят нищо за него.

Защо филмът върви към финансов провал?

Уви, продуцентите явно са надценили маркетинговия потенциал на Blade Runner 2049, както и шума около него. Киноманите наистина го очакваха с нетърпение, но те са малка, макар и шумна, част от цялата аудитория и нерядко е грешка по нея да се съди за всички останали. Старият филм може днес да се възприема като култова класика, но също се е представил зле в кината. Въпреки че е още жив, това не е силен бранд от типа на „Междузвездни войни“ или „Батман“, който да привлече орди от зрители само с името си (макар че се държи така, сякаш е). На всичкото отгоре, в него са инвестирани към 300 милиона долара за продукция и реклама. Необходими са много, много зрители, за да се избият тези пари. Колкото по-голямо е нивото, при което продуцентите излизат на нула, толкова по-вероятно е да се говори за провал дори при стотици милиони продадени билети за кино.

Какво пречи на масовия зрител да отиде в киното и да гледа „Блейд Рънър 2049“? Може би е високата концепция и знанието, че филмът изисква замисляне, а не изключване на мозъка. Усещането за инди арт европейски филм, а не за масов американски блокбъстър. Може би почти трите часа времетраене. Или твърде абстрактните трейлъри. Липсата на достатъчно големи имена в екипа (Дени Вилньоф е превъзходен режисьор, но за ценителите, а не за тълпите. Харисън Форд е вече възрастен, а Раян Гослинг не е показал особена притегателна сила на името си, за разлика от Раян Рейнолдс, например. Сред жените в състава сме чували само за Робин Райт, останалите са неизвестни, били те и талантливи). Недостигът на екшън. Може би самите студия и разпространители носят вината си за това, че отгледаха една комиксова публика, която не се интересува от интелигентно кино, а предимно от зрелища и злободневни теми. Която гледа на фантастиката като разклонение на супергеройския жанр или извинение за космически битки и повече експлозии, а не на платформа за дълбокомислени сюжети и философски идеи.

Разбира се, могат и да се намерят недостатъци във филма, като някои дупчици в сюжета или пък тук-таме излишно протакана сцена, но това са бели кахъри и със сигурност не са толкова многобройни или осезаеми, че да се отразят на отзивите от реално гледалите го и оттам на посещаемостта.

Извод

„Блейд Рънър 2049“ е повече от достойно продължение на оригинала (някои дори го наричат едно от най-добрите продължения, правени някога) и филм, който силно препоръчвам. Дори и да си остане недооценен от бокс-офиса, чест прави на Колумбия и Уорнър Брос, че са се захванали с него и са му дали всичко необходимо, както и на Дени Вилньоф, който е вложил душата си в творбата. Съвремието ни може да не го оцени, но има достатъчно дадености да се смята за класика в бъдеще. Идните години ще покажат дали ще има още филми в поредицата – творците са готови с идеи, но засега финансовите перспективи не са добри. На нас ни остава да сме благодарни за това, което сме получили, защото то никак не е малко.

 

Моята оценка:
История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 6+
Теми за размисъл – 6++
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Отличен (6.00)

5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

infi
infi

Нямаше онази тръпка след филма която ти оставят най-интересните филми, но един от най-добре направените филми тази година.

Петър Атанасов

Е не е най-динамичният филм на всички времена, но не може да се мери по мудно темпо с оригинала според мен 🙂

Относно въпроса ти:

Спойлер:
Кой друг да е? Трябваше да отговорят кое е детето в този филм, иначе щеше да е нахално. Може би Вилньоф е имал едно наум, че не е сигурно дали ще има трети. И има логика да е тя – тя им вкарва спомените, тя се разрева, че заради нея Кей се терзае и заблуждава, тя е няква уникална и различна както от хора, така и от репликанти. Друг е въпросът, че ако наистина е болнава и не може да излиза от аквариума, е интересно как точно ще поведе съпротивата 🙂
Неделчо Ласков

Да ти кажа честно, май да. Не че не ми хареса, но можеше да е по-малко скучен. 😀 Това беше проблем и с оригинала, който не бях гледал допреди два дни. Разбирам, че е бил революционен, но на мен ми доскуча. На втората част един чичко беше заспал на реда зад мен и аз лично едва се държах на някои моменти (бях доста уморен, но не достатъчно да го отдадем само на това).
Някои неща бяха доста очевидни, други изненадващи, някои сцени бяха прекалено дълги. И откъде пък и защо се оказа, че

Спойлер:
дъщерята на Декард е тази дето прави спомени? Смисъл… нямаше никаква причина да е точно тя. Можеше да е всеки и можеше да я търсят още два филма.

А може би съм пропуснал причината в унеса си?

Петър Атанасов

Сподели после дали ти е харесал! И дано не съм ти създал прекалено високи очаквания 😀

Неделчо Ласков

Чудех се дали да го гледам, но при такова ревю просто няма как. Добре, че утре е последната прожекция и ще отида 😀